Роден в Етиопия в барака с големината на две маси под името Касахун Тсегие, днес той може да се похвали, че е готвил за трапезата на президент на САЩ и е собственик на ресторантьорска империя за милиони долари.
Маркус Самуелсон е едно от най-обичаните лица от кулинарния свят, популярен от куп телевизионни предавания и с ресторантите си начело с Red Rooster в Харлем, Ню Йорк.
И има защо - Маркус не показва и капка от арогантността и грубостта на доста от колегите си шефове.
Въпреки че е минал през кръв, пот и сълзи, и то много.
Маркус е роден в началото на 70-те години в Етиопия. "Живях в барака с размерите на две ресторантски маси с още 5-6 човека", пише той в мемоара си Yes, Chief, цитиран от "Си Ен Би Си". Когато е на 3 години той, сестра му и майка му се разболяват от туберкулоза.
Майка му решава да заведе децата до столицата Адис Абеба, за да бъдат лекувани. Вървят десетки километри пеша, дни наред, или по-точно - нощи, когато е по-хладно. Успяват да стигнат, намират болница, и двете деца са излекувани.
Майка им обаче не оцелява - туберкулозата я убива.
Тук се намесва съдбата - децата са здрави и няма какво повече да правят в болницата.
Вероятно Касахун нямаше да се превърне Маркус, ако медицинска сестра не решава да помогне. Жената прибира сирачетата у дома си и се свързва с агенция за осиновяване. Три месеца по-късно братът и сестрата са осиновени от семейство от Гьотеборг, Швеция, и новите им имена са Маркус и Линда Самуелсон.
Маркус Самуелсон казва, че храната винаги е била важна част от живота му в два аспекта.
Първият е ранното детство в Етиопия, където няма какво да се яде, а вторият е примерът на баба му Хелга в Швеция, която е класически домашен готвач и кухнята е центърът на дома ѝ. Възрастната жена учи внука си да прави кюфтенца и джинджифилови сладки и да приготвя зимнина.
Заедно берат моркови и ябълки, мариноват херинга, опушват риба и събират червени боровинки - класическа шведска идилия.
Момчето е в готварски институт и работи из ресторанти в Швеция, след което заминава да учи занаята в елитни ресторанти в Швейцария, Австрия и Франция. Там се сблъсква с бруталния свят на професионалните кухни от най-висок клас.
"Трябва да работиш на най-високото ниво. Всеки ден може да бъдеш уволнен", разказва на периода в кухнята на един от най-скъпите хотели в Интерлакен, Швейцария Самуелсон пред американското обществено радио NPR.
Атмосферата е на страх, но и на ред, любов към съставките и уважение към гостите. "Избирам да гледам на това строго обучение като на голяма благословия, защото то ми даде дисциплина, огромно количество работна етика и смирение, и научих много", казва днешният прочут шеф.
По онова време главните готвачи са точно това, което всички смятат че са, съдейки по шефове като Гордън Рамзи.
Маркус е бил замерян с чинии, имал е следи от черупки от миди, мятани по лицето му. Заради постоянното чувство на страх някои от колегите му посягат към наркотиците, други - към чашката, а Маркус започва да повръща почти всеки ден.
Повръща, докато е на работа цели 3 години, и се научава да го прави без никой да разбере. "Ставаш господар на паник атаките си", спомня си шведът.
Чиракът е изключително амбициран и понася всичко. Когато се учи как за обезкости идеално цяло агне, готвачът, който го наставлява, му се смее, обижда го и му крещи.
"Знаех, че ако си кротувам и го оставя да ми вика в ухото, и го наблюдавам какво прави, ще изуча наистина добре този занаят и след два месеца ще знам как да обезкостя цяло агне. И това е нещо, което ще имам за цял живот. Затова на кого му пука - това е честна размяна - ако иска да ми крещи, ще го преживея", обяснява философията си Маркус.
Това се случва в края на 80-те и началото на 90-те години в Европа и цветът на кожата и расата на Маркус не се приемат така, както в наши дни. Черни шеф готвачи в ресторанти със звезди "Мишлен" няма. Когато кандидатства за работа, на молбата е шведското име Маркус Самуелсон, но когато се появи на живо, мениджърите са в шок, особено при положение, че черното момче не търси работа като мияч на чинии, а като готвач.
Пред USA Today Маркус признава, че шеф на ресторант с 3 звезди "Мишлен" му заявил, че може да работи в ресторант, но никога няма да притежава такъв заради цвета на кожата си.
"Това ти казва две неща: или да се откажеш, или да се заинатиш и да работиш още по-здраво", пояснява той.
През 1994 г. отива в Ню Йорк. Толкова иска това, че дори пише писма на Опра Уинфри и Дейвид Летърман с предложение да отворят ресторант с него, въпреки че нито ги познава, нито те имат връзка с този бизнес.
Все пак успява да си намира работа в шведския ресторант Aquavit и пристига в Манхатън с 300 долара в джоба. Живее в апартамент с още 4 съквартиранти и първоначално спи на масата за масажи на единия, който учи за масажист.
Скоро пред Маркус се отваря възможност отново - главният готвач на Aquavit умира внезапно и Самуелсон е назначен на неговото място.
На едва 24 г. той поема кухнята на доста елитен ресторант и скоро идва и следващият пробив - ревю с три звезди, дадени на Aquavit от "Ню Йорк Таймс".
Самуелсон започва да разработва собствени ястия, да комбинира скандинавската кухня на баба си с френското си обучение, опита от Европа и с вкусовете от Азия, които опознава в Ню Йорк.
Aquavit става все по-успешен, Маркус печели награди и слава - включително и от участия в телевизионни предавания. През 2009 година е поканен за главен готвач на първата официална вечеря, която новоизбраният президент Барак Обама дава в чест на друг държавен глава - премиера на Индия Манмохан Сингх.
Маркус решава да подходи различно - това е първият път, когато на подобен банкет в Белия дом не се сервира основно френска кухня.
Самуелсон избира да почете госта с повлияна от Индия храна - супата е от червена леща, скаридите - с подправки за къри, тиквеният тарт за десерт с гарам масала, а менюто - предимно вегетарианско. Америка е отбелязана със сервираните вина само от САЩ, а домакинът - със салата от градината на първата дама Мишел Обама.
Постепенно Маркус стига до откриването и на първия си собствен ресторант Red Rooster в Харлем през 2010 г.
Няколко години преди това се мести в квартала, изучава историята на общността на чернокожите там и храната за душата, която са донесли със себе си при миграцията от южните щати.
В менюто си включва както храни като пържено пиле и скариди с царевична каша, така и етиопски и шведски ястия. Всички те са с авторския прочит на Самуелсон - пърженото пиле например се обработва с лимон и сол, както баба му в Швеция би го направила, в маринатата има африканско влияние - кокосово мляко, а в подправките има и такива от Етиопия.
Ресторантът бързо става популярен и през 2011 г. Обама отново е на трапезата на Маркус Самуелсон - като гост на вечеря на Демократическата партия за набиране на средства.
Днес Самуелсон има цяла империя с ресторанти в цял свят, включително и в столицата на родната му Етиопия - Адис Абеба. Връща се в страната години, след като постига успех, за да опознае корените си.
Открива, че не е пълен сирак и намира баща си в Етиопия. Бащата на Маркус има още 8 деца и готвачът започва да помага и да се грижи за тях.
Връзката му с родината не спира дотук - съпругата му Мая Хайле, която е модел, също е родена в Етиопия. Живяла е в Нидерландия, но двамата се запознават в Ню Йорк. Женят се в Адис Абеба и имат две деца.
"Има две съставки в моята рецепта, които никога не бих премахнал: късмета и доброто, сторено от другите", казва Маркус Самуелсон.
