Вероятно вече сте чували за Томас Пикети, 42-годишен френски икономист и автор на "Капиталът през XXI век". Пикети се превърна в нещо като рок звезда в света на икономиката. Книгата му от седмици се продава като топъл хляб и оглавява класацията за бестселъри на Amazon. В момента той е на турне, събирайки тълпи в магазини и лекционни зали във Вашингтон, Ню Йорк, Бостън и Сан Франциско.
Един от анализите на Пикети е това, което привлича най-голямо внимание
В книгата си той твърди, че неравенството е неизбежна последица от капитализма - и че следвоенният период, когато бедните и средната класа са споделяли благата по-равностойно в просперитет, е само приятен период на междувластие. Неговото предложение за решение на проблем - "глобален данък върху богатството" - се радва на доста по-малко внимание.
Най-вероятно това е така, защото експертите отхвърлят идеята като политически нереалистична. За някои критици това прави цялата дискусия донякъде безсмислена. "Като начало, в свят, където само няколко държави точно отчитат високите доходи, би била необходима съвсем нова данъчна основа, световна "Книга на Страшния съд", регистрираща ежегодно показателите на личната нетна стойност на всеки," пише Джеймс Гълбрайт.
"Това не е по силите дори на Агенцията за национална сигурност на САЩ . А ако предложението е утопично, което е синоним на безсмислено, защо изобщо се прави то? Защо се отделя цяла глава на него - освен може би за да се подстрекават наивниците?"
Да оставим политическите съображения настрана за момент
Как би могло да проработи подобно предложение? Би ли помогнало то за намаляването на неравенството? И би ли го сторило, без да причини повече щети?
Концепцията всъщност е доста елементарна. Данъчното облагане на капитала означава облагане на нетното богатство - с други думи, облагане на активите, които човек притежава, а не на доходите, които получава. Това би включвало всичко - от земи и къщи през патенти и софтуер до акции и бонове, плюс произведения на изкуството и яхти - минус всички дългове.
Данъкът, според визията на Пикети, би бил прогресивен: хората с повече активи биха плащали повече. Например Пикети предлага данъкът да е нулев за хората с под 1 милион евро активи. За тези между 1 и 5 млн. евро, според него данъкът трябва да е 1%. Над 5 млн. евро, той става 2%. Също така той предлага много по-висок данък (5-10%) за богатства над милиард евро.
Данъкът върху богатството би засегнал икономиката по много начини, но е трудно да преценим как точно. Недостатъчните ориентири, с които разполагаме, идват от малкото страни с въведени подобни данъци. Когато отделна държава въведе данък върху богатството, тя стимулира хората да прехвърлят богатството си в данъчни убежища и да инвестират в чужбина.
Това "бягство от данъци" намалява ефективността на данъка, а бягството на капитали вреди на икономическия растеж. В изследване от 2009 за данъка върху богатството във Франция, Ерик Пише открива доказателства, че тези два ефекта са налице. Дейвид Сейм констатира, че шведският данък върху богатството, който е бил отменен през 2007, е довел също до сериозни опити за избягване на плащането му.
На теория данъкът на Пикети би избегнал този проблем, защото няма да има надеждно убежище, където богатите да скрият парите си
За да се гарантира спазването му, Пикети предлага да се въведат санкции срещу данъчните убежища. Възможно е богатите тогава да открият други начини да избягнат данъка - и те също да са вредни за икономиката. Джеймс Уецлър твърди, че свръхбогатите ще продават активи, за да плащат данъците, което ще намали инвестициите, производителността и в крайна сметка заплатите.
Но пък, от друга страна, е възможно такъв данък да стимулира инвеститорите да се възползват по-продуктивно от неизползваните си ресурси - или да ги продадат на някой, който би ти използвал. Според тази теория, инвестициите биха се увеличили, а икономиката всъщност дори би отбелязала по-бърз растеж.
Гейбриъл Зъкман, професор по икономика в университета в Бъркли и сътрудник на Пикети, не си представя, че данъкът върху богатството би имал мащабен ефект върху растежа или инвестициите, но признава, че доказателствата за едното или другото са крайно недостатъчни.
"Реално няма добри емпирични изследвания по този въпрос," казва Зъкман. "На теория нещата могат да се развият и в едната, и в другата посока. Това може да увеличи спестяванията и инвестициите, или да ги намали. На практика е много трудно да се прецени." Зъкман изтъква, че нивото на спестяванията в САЩ и Великобритания е същото през XIX в., каквото е и в момента, въпреки сериозните разлики в данъчните режими през различните периоди.
Потенциалният ефект върху цените на активите е допълнителен повод за безпокойства
Някои икономисти - като Уецлър, се притесняват, че данъкът върху богатството би накарал инвеститорите да продават активи - от рода на акции и бонове, което би понижило цените им. Зъкман не се притеснява от това, защото данъчната ставка би била само няколко процентни пункта. "Този тип данък би имал относително умерен ефект, въпреки че трябва да бъдем предпазливи, предвид ограниченията на познанията ни по темата," казва той.
Междувременно, данъкът би генерирал много доходи - пари, които биха могли да бъдат използвани или за директни субсидии на не толкова заможните хора, или за публични програми, които да са в полза на бедните и средната класа. Зъкман пресмята, че 2-процентен данък върху богатството над $4 млн. би донесъл $500 млрд. годишно само в САЩ.
Пикети също така предлага да се използва този доход, за да се намали данъкът върху недвижимите имоти. Други предлагат той да послужи за въвеждане на плосък подоходен данък или понижаване на други данъци, от рода на данъците върху имуществото или данъците върху капиталовите печалби. Който и да е от тези варианти би могъл да има различен ефект върху инвестициите и растежа.
Дали правителствата биха използвали мъдро тези доходи?
Дали дори изобщо те биха събирали тези средства? Мнозина смятат тези предложения за трудни за вярване. Самият Пикети признава, че предложението е "утопично". Според него смисълът му е да се подчертае нуждата от смели, драстични стъпки за борба с неравенството. И това е нещо, което не би трябвало да е излиза извън пределите на политическото въображение.
