Наборчета, помните ли времето, когато не знаехме какво е графити и класифицирахме стилизирано изписаната ругантня по адрес на футболния "Левски" върху стената на блока като повреждане на социалистическата собственост? Графит тогава си беше вътрешното на молива.
Нямаше и да ни хрумне да наречем "артисти" братя Аргирови или Христо Кидиков, защото артист беше само някой, който играе Фалсаф и Вражелеца на театрална сцена. Апликациите не бяха мобилни, а изработени от текстилни материали рози, бухалчета и мики-мауси, които придаваха щипка упадъчен разкош на якета и рокли по кройки от списание "Бурда".
Не е изтекла чак толкова вода в реката от онези времена, но към днешна дата вече не можем и един есемес да изпратим, без да използваме дума, която допреди две десетилетия изобщо не е присъствала в БАН-овския речник на българския език.
Вече печем стекове на барбекюта, ходим на пърформанси и матинета, пием фюжън коктейли, докато гледаме стендъп комици в пъбове, даунлоудваме и ъплоудваме видеа и филми на таблетите си, фрийкваме, когато някой ни засече с джипа си на интерсекшън, носим тренчкотове и си поръчваме дабъл макиато с канела.
Въпреки че напоследък се разхвърчаха пух и перушина заради "превода" на един роман от анахроничен български на модерен, т.е. опростен такъв, трябва да сте наясно, че независимо колко милеете за Ганковото кафене и българите от старо време, езиковата промяна е необратим и глобален процес.
Все повече неологизми, родени от живия живот, навлизат във всички езиците всяка година и няма такава държавна институция, която да е в състояние да спре този процес.
По традиция през декември престижни издателства и официозни езикови инстанции в много страни обявяват дума на година.
Обикновено това е дума или израз, който през изминалите 12 месеца е привлякъл най-много общественото внимание и отразява в най-голяма степен социалните настроения и нагласи. Често това са нови съставни думи, получени от комбинирането на вече съществуващи в лексикона такива.
Например, думата на издателство "Оксфорд" за 2017 г. - "youthquake". Aналогична на "earthquake" (земетресение), думата буквално би се превела като "младотресение" и отразява културните, политически и социални промени, които младежта предизвиква в световен мащаб заради все по-нарастващото си влияние в политическото пространство.
През 2018-а оксфордската дума-първенец беше "toxic" (токсичен), но както сигурно се досещате, изборът й не е бил инспириран от едноименното парче на Бритни Спиърс. Само преди няколко дни "Оксфорд" обяви победителя за 2019-а и това е "climate emergency" (климатичен спешен случай/климатична тревога).
Конкурентното издателство "Кембридж" пък избра своята дума на базата на коментарите и предложенията, постъпили на инстаграмския профил на издавания от тях речник, и това е "upcylcing" (изработването на нови мебели и предмети от стари вещи).
Третият най-голям езиков официоз - "Мериам Уебстър" загърби водещата тема за опазване на околната среда и със своя избор на дума на 2019 г. затвърди тенденцията към безвъзвратната езикова промяна. Победител стана полово неутралното местоимение "they" (те), с което все повече хора желаят другите да се обръщат към тях, тъй като самите те не се определят като "той" или "тя" (например певецът Сам Смит).
В Швеция все още не са излъчили своята дума на годината, но ако се съди по дебатите във фейсбук форумите, шведите не се вълнуват толкова от климатичните промени, колкото прочутата им сънародничка Грета Тунберг. Предложенията варират от "slökokare" (готварски уред, в който храната се приготвя бавно) до "Pixabay" (уебсайт за безплатно споделяне на снимки).
В съседна Норвегия Националният езиков съвет обяви своя победител - неологизмa "klimabrøl" (климатичен крясък), който също отразява засиленaта ангажираност на младите хора по отношение на климатичните промени. Думата е пеленаче, защото се роди само преди няколко месеца.
На 30-и август тази година във всички големи норвежки градове се събраха многохилядни тълпи на протести срещу климатичните промени и по даден знак всички започнаха да крещят. Идеята беше този масов вик на негодувание да бъде чут от всички, от които зависи подобряването на световния климат. Леко утопично и безсмислено занимание, ако питате мен, но затова пък ето, че произведе модерен неологизъм.
Датчаните ще представят своя фаворит в последната седмица на декември. Победителят миналата година беше "hvidvask" (пране на пари) като изборът на Датския езиков съвет беше повлиян от многобройните скандали с пране на пари в банковия сектор в страната и чужбина. Думата беше предпочетена пред друга подобна, макар и по-приятна звучаща фонетично - "Habitbandit" (икономически престъпник).
В момента французите буксуват и стачкуват и също все още не са си избрали дума на 2019-а. Миналата година думата, която изпревари "climat" (климат) и "infox" (информация, противоположна на фалшивите новини), беше "bienveillance" (любезност, учтивост).
В мултилингвална Швейцария тазгодишната дума номер едно е "vague verte" или "onda verte" (зелена вълна), която със съвсем малко изпревари другите претенденти за титлата: "féminicide" (феминицид - убийство на жена заради пола й) и изненада!... шведската заемка "flygskam" (срам от летене със самолет).
В Германия традицията да се избира дума на годината от Обществото за немския език (GfdS) датира от далечната 1977 г. Миналата година спечели думата "Heißzeit" - нова дума-антипод на "Eiszeit" (ледена епоха). Само преди няколко дни GfdS обяви за дума на 2019-а "Respektrente" (минималната пенсия, която се полага на възрастен човек, за да живее над прага на бедността), изпреварвайки "Rollerchaos" (транспортен хаос, причинен от електрическите скутери) и "FridaysForFuture" (Петъци за бъдещето) - поредната обществена инциатива, инспирирана от дейността на Грета Тунберг.
Езикът не е математическо уравнение от типа f(x) = 0, в което ф-то не е мръднало от времето на Питагор.
Езикът е жив организъм, който се развива и се променя всеки ден. Той е какаваида през деня и пеперуда през нощта. Той е неуловим и непредвидим и нищо и никой не може да му налага как да живее. Особено на улицата и в социалните медии.
Той е като любима дреха, която прекрояваме в зависимост от настоящето ни тегло и модните тенденции. Езикът е принцеса-върху-грахово зърно, на която задника й насиняват ежедневно всякакви неща: природни катаклизми, социални и икономически кризи, интернет сензации, известни блогъри, влогъри, скандални политици, защитници на правата на ЛГБТ общността, на черните пантери и белите мечки, модни и тревъл инфлуенсъри, хитови сериали за извънземни, отмъстителни съпруги и друсащи тийнейджъри...
Езикът е огледалото, в което нашето общество, всъщност всяко общество се оглежда, за да види докъде е стигнало, кое го радва и от какво му се драйфа.
Така че ако днес попитаме вас, драгите читатели, коя трябва да е нашата дума на изтичащата вече година, коя бихте предложили?
