Днес отново национален ежедневник повдигна дебата за премахването на член 307 от Наказателния кодекс. Малко така, между другото, небрежно, накрая на едно хвалебствено слово за успехите на вътрешния министър Цветан Цветанов и като ехо от дебатите по вота на недоверие, поискан пък до голяма степен заради провалите на същия този министър.
Изменението е препоръчано от криминалния репортер Слави Ангелов като панацея за борба с корупцията, дори без да се цитира пълния текст на член 307. Дебатът за него всъщност е над десетгодишен.
Но първо, за какво става въпрос:
Чл. 307. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2000 г.) Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва за провокация към подкуп с лишаване от свобода до три години.
Чл. 307а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., изм., бр. 92 от 2002 г.) Предметът на престъпленията по този раздел се отнема в полза на държавата, а когато липсва, се присъжда неговата равностойност.
Преведено на прост език, това означава, че ако подтикнеш някого към корупция и той се подведе, ти също подлежиш на наказателна отговорност. Преведено на полицейски език, означава, че пречи на ченгетата да устройват капани с предлагане на подкупи на хора по слухове и симпатии.
Трябва да изчакат някой официално да се оплаче, че го рекетират, след това пострадалият да предостави на МВР исканата сума за подкупа, тя да бъде белязана по специален начин, отнесена на рекетищата страна и съответно престъпникът да бъде заловен.
Ако доставчикът на белязаната сума сам я е предложил, тогава и той носи наказателна отговорност. Ако бъде премахнат чл. 307, то тогава полицията ще може да устройва клопки дори без оплаквания от потърпевши. И сега тук става опасно.
Представете си дребен държавен служител, който по някакъв начин пречи на по-високи правителствени етажи за нещо. (Може и да им пречи дори за корупционна практика.) Колко лесно става да бъде премахнат. Обажда му се някой по-голям шеф по телефона и му казва да отиде да вземе нещо по работа.
Човекът изпълнява нареждането, на шефа е все пак. Затова отива. Подставено лице му дава плик с белязани пари. Нищо неподозиращият пречещ служител отваря плика, за да види какво има в него и пипа белязаните банкноти. Капанът щраква. Веднага изскачат скритите наоколо полицаи и му слагат белезниците.
След това този човек дава показания, че него всъщност го е пратил шефът му, не е знаел какво има в плика и няма никаква представа какво се случва. Но никой не му вярва, защото пръстите му са изцапани, хванат е на местопрестълението и е дискредитиран.
Ако тази сцена ви е позната, то е, защото сте я гледали в сериала "Под прикритие", на който консултант е авторът на днешната статия, предлагащ премахването на чл. 307, Слави Ангелов.
На него, като криминален репортер с много опит му е ясно, че подобно дискредитиране на пречещи на корупция държавни служители може да се състои и с наличието на чл. 307, само че малко по-трудно. Ще трябва да се жертва някой дребен мошеник от криминалния контингент да предложи подкупа. Обикновено като се притисне в ъгъла. И на когото никой после няма да вярва заради нечистото минало.
Ето обаче някои съображения против премахването на чл. 307 от НК. Без тази пречка дискредитацията на неудобни става изключително лесна. Полицията може да си прави капанчета по поръчка.
Даже някое парично закъсало ченге може и малко частпром да завърти, и не само че няма да загази, ами дори ще се обсипе със слава като борец против корупцията. Няма нужда да се обяснява кой е предложил подкупа, с какви мотиви, по какви причини, на какво е пречел този служител и защо е искал да се облагодетелства.
Няма вече закон, който да изисква това, защото предлагащият подкупа не подлежи на наказателна отговорност. А пък ако няма предлагане, престъплението може и и никога да не се състои. И уличеният чрез агенти провокатори да си остане напълно в хармония с правото.
МВР продължава да си търси извинения защо не може да достави читави доказателства в съда и защо показните арести не завършват с осъдителна присъда. (Ето вчера оправдаха и обвинените за разстрела на бай Миле, които тогавашният главен секретар на МВР и днешен премиер Борисов определи като убийци. Пак поради липса на доказателства.
Според мотивите на съдия Петя Крънчева обвинението е изградено на ...косвени улики.) Първо магистратите им бяха виновни и еманация на това прехвърляне на отговорност е изречението "Ние ги хващаме, те ги пускат".
Но след като съдиите обясниха сто пъти, че и при най-голямо желание да осъдят някой, за когото дори и те са чували, че е престъпник, не могат да го направят, защото са длъжни да съдят по буквата на закона, а не по симпатия и слухове, започнаха да се търсят нови извинения. После не им стигаха парите за СРС. Дадоха им ги. И пак не се получава.
И извадиха от нафталина дебата за член 307. Чудя се какво следва?
