Българката виновна, употребена и си го търси*

Тя има невинни сини очи, които могат да излъжат дори Бойко, и фалшива диплома за висше образование. Може да износи и роди без никой да усети.

Тя има трудно детство, за което прави едновременно филм, международен скандал с министри на културата и много пари и известност.

Тя има наднормени килограми, неподдържана прическа и партийна книжка от старите, но е парламентарно обиграна и послушна. Тя сама може да направи мнозинство, когато е нужно.

Тя има амбиции и конфликти на интереси, заради които може да падне зад партийния борд. А може и да не падне, но само ако ЕС не гледа.

Тя е наследник на капиталите на мъртви мутри и има млад любовник. Няколко пъти в годината. Тя спи с футболисти, които краде от други като нея.

Тя винаги е на първа страница, има силикон, има ботокс, има обществено мнение, има банкова сметка, има прогнози, има титлата "мис". Когато не е облечена с лъскав костюм, купен с нашите пари, фланелката й е мокра, а вечер, когато се мръкне - няма и фланелка.

Тя има банки, тя има служители, тя управлява проекти, тя прави катастрофи с лимузини, краде от фондове и не коментира.

Тя, кучката на патриархалното ни общество, женският франкенщайн на българската политическа сцена, дето всичко е в състояние да направи, за да подведе поне един политически мъж да подаде оставка.

Нооо...българският мъж, особено политическият, такъв не пада по гръб. Дори да е предаден и измамен, ще преглътне мъжките си сълзи и никога, никога няма да подаде оставка заради жена, като ония смотльовци на Запад.

Защото тук си е културна традиция жената да е виновна и употребена. И да си го търси. Особено в политиката.

*Заглавието е на редакцията