Бойко Борисов или е голям късметлия, който печели дори когато се дъни, или е най-ловкият политик и най-изкусният интригант, който се е появявал в България в годините на прехода. Това е основният извод, който може да се направи от последните събития в СДС. Една от стратегическите предизборни цели на Борисов бе да унищожи автентичната десница, тъй като поне на теория именно тя е основният кандидат за гласовете на разочарованите от ГЕРБ избиратели. И може да се каже, че целта вече е постигната.
На пръв поглед Борисов допусна много груба политическа грешка с изявлението си, че той е предложил на СДС да издигне кандидат за конституционен съдия. Защото беше почти сигурно, че на "Раковски" 134 има достатъчно хора, които няма да са съгласни с подобно поведение от негова страна. При това повечето от тези хора са депутати, а без тях кандидатурата нямаше как да бъде внесена в парламента и да бъде затворен скандалът "Марковска".
Мнозина отдадоха тази непремерена реплика на Борисов на огромното му его. От друга страна обаче, "предложението" на премиера към СДС доведе до разрив, който разби партията окончателно. Трима депутати бяха изключени, вероятно това ще се случи и с останалите 6, а евродепутатът Надежда Нейнски също напусна. На практика вече няма значение какви са били мотивите на двете страни в конфликта, кой е крив и кой е прав. Просто СДС за пореден, а може би и за последен път, стана за смях на цялото общество.
В момента в синята партия няма нито една значима личност, която да не е омаскарена. На първо място това е президентът Петър Стоянов. Въпреки отказа му да се кандидатира за Конституционния съд някак остана впечатлението, че той няма нищо против да бъде номиниран по подобен начин - чрез унизителна препоръка от страна на Борисов. Като че ли всичко беше предварително договорено и само прекалено острата реакция на депутатите развали светлото бъдеще на Стоянов като председател на Конституционния съд.
Очевидно той не се е поучил от миналото, когато по подобен начин полегна пред Симеон Сакскобургготски, което бе и една от основните причини за загубата му на президентските избори в края на 2001 г. За президента очевидно е по-важно да бъде прецакан Иван Костов от това да бъде запазено онова, което все пак е останало от СДС.
Вярно, Костов, който упорито отказва да направи крачка назад, носи много сериозна отговорност за сегашното трагично състояние на десницата. Той обаче няма как да я понесе чрез ликвидирането на СДС, което се случва благодарение и на непремерените ходове на тези, които останаха на "Раковски" 134. Напротив, нищо чудно част от избирателите на СДС сега да гласуват за ДСБ. През 2001 г. президентът сравни СДС с аварите, които през 805 г. били разбити от хан Крум и се влели в неговата армия. Тогава той искаше разбитите сини авари да се влеят в армията на Царя. Днес, 11 години по-късно, с решаващата помощ на президента Стоянов сините преклониха глава пред армията на Генерала.
Бунтарите в ПГ също не излязоха съвсем чисти от цялата ситуация.
Защото, когато си изключен от собствената си партия, това не говори добре и за теб самия. Особено за Мартин Димитров, който само допреди няколко месеца беше лидер на партията. И работеше със същия този национален съвет, който сега го изключи. Димитров очевидно не е добър политик. Той подходи много идеалистично, надяваше се доброто да победи и разумът да надделее.
В политиката обаче, ако подобни очаквания не са подплатени с реални действия, това обикновено води до провал. Понякога тези действия не са особено лицеприятни, те включват и отстраняване от отговорни позиции на хора, които не споделят твоите възгледи. Един лидер трябва да овладее своята партия, в противен случай е обречен, независимо от това колко е прекрасна каузата, която отстоява. Димитров определено не се справи с тази задача.
Що се отнася до сегашното ръководство на СДС, то окончателно се компрометира.
До скоро може и да е имало някакви съмнения, че настоящите властелини на "Раковски" 134 са синята прислуга на Борисов, но тези съмнения вече със сигурност не съществуват. Емил Кабаиванов или е много недалновиден, или пък от ГЕРБ го държат по някакъв начин и той няма никаква възможност да им се противопостави. Да, СДС може би щеше да отиде в историята и без той да е начело. Но дори когато слизаш от сцената, можеш поне да го направиш с достойнство. Кабаиванов и компания лишиха СДС, което някога обединяваше милиони, от малкото достойнство, което му беше останало.
Резултатите от ликвидацията на СДС са ясни. Избирателната активност на парламентарните избори ще е по-ниска, което работи в полза на ГЕРБ, БСП и ДПС. Това са трите партии, които са сигурни за следващия парламент, и колкото по-малко хора гласуват, толкова по-голяма тежест ще имат техните гласове. Възможно е ДСБ и партията на Меглена Кунева да спечелят нещичко на вота от изчезването на СДС, но то едва ли ще е кой знае какво.
Така или иначе нишата, която сега се заема от СДС, ще остане празна. На избирателите на тази партия не остава нищо друго, освен да се надяват крахът на СДС да се окаже ново начало за десницата.
Борисов не е нито голям късметлия, нито изкусен политик, а знае няколко прости правила, които прилага постоянно и навсякъде. Първото от тях е, че каквото и да става, личния интерес взима превес, така че правилно подбрания и насочен личен интерес на участниците в едно събитие гарантира изхода от него - поне статистически правилото работи, а това е достатъчно. Друго правило е отклоняването на вниманието - ако не искаш хората да се взират прекалено в нещо - дай им друго, което да зяпат - и фокус-покус. Има и други - "всяко чудо за три дни", "кучетата си лаят, а кервана си върви" и т. н. Прости правила и той ги използва.
Мисля обаче, че в случая събитията се развиха по-скоро не в интерес на Борисов. Той всъщност не искаше да "разбива" "сините", а да ги привлече. Самия той има не малко проблеми напоследък. А съществуването на една маргинална синя партия е само от полза за него - отклонява вниманието, поема някой негативи, без реално да е абсолютно никаква "коректива на управлението" тъй като няма никаква ясна собствена позииция, а дори и да се появи позиция, вече е загубила какъвто и да било политически авторитет, нужен зада я отстоява. СДС беше до голяма степен изкуствен сбор от прекалено различни като идеология, убеждения, симпатии, методи и цели личности и групи от хора, обединени от единствената цел да се справят с големия общ враг - комунистите. След като въпросните комунисти се превърнаха повече или по-малко в едни от всичките, а целите /нова конституция например/, поне формално бяха частично постигнати и преименуваната БСП беше принудена да се състезава с останалите в един поне формално демократичен процес, СДС изгуби свързващата си сила, която беше външна. Много от партиите /ако въобще могат да се нарекат така/ или групите, които го съставляваха, някой от които го напуснаха, имаха съвсем конкретни и специфични цели, които не можеха да разчитат да получат широка подкрепа сред населението /като например Демократическата партия/. Тези партии не успяха да съставят и свои програми, нито да излъчат свои лидери, поне не в рамките на СДС – може би точно поради различията, тези, които имаха собствени позиции и лидери напуснаха а в СДС се възцари съглашенчеството /то и как иначе да бъде/ и единствената цел остана някакво „символично“ /буквално – в ролята на символ/ съществуване и борба единствено за запазване на някакво място на политическата сцена – като фигурант – без позиция. Съответно СДС изгуби и подкрепа, защото първо – вече нямаше какво да се подкрепя, освен едно голо име, второ – водачите му направиха много грешки, които вероятно бяха неизбежни предвид това, че първоначалните хора, готови да се борят с комунистите бяха сменени от такива, готови на компромиси в името на запазване на целостта на нещо, съставено от толкова различни части. Много от „борещите се“ срещу комунистите пък, както споменах имаха свои съвсем конкретни и лични цели, без възможност за превръщането им в идеология и спечелването на някаква избирателна подкрепа. Напускането от СДС на политическата сцена обаче, или пълното му девалвиране със сигурност ще прелее гласове към ДСБ. А Костов доказа, че не е нито като Стоянов, нито като последвалите го /безименни/ ръководители на СДС. Независимо доколко е прав и доколко не е и каква вина носи /която и според мен не е малка/, показа че е единствения значим остатък от СДС със собствена и ясна позиция, който може да я превърне в политическа платформа, разчитаща на някаква избирателна подкрепа /онова, което МакАлистър написа преди мен е до голяма степен вярно/. А ДСБ вероятно ще получи и подкрепа от страна на негласували на предишните 1-2 изборни тура хора, само зада се подсигури съществуването на някаква опозиция и да се пречи на пълното съглашенчество в политическите среди, каквото вероятно ще бъде постигнато даже между ГЕРБ и /уж заклетия им враг/ БСП в името на „висшата и благородна цел“ - запазването на „стабилността“ в България – разбирай – всичко да си е както досега и нищо да не се променя. Така че Борисов, ако не направи нещо специално срещу това, вероятно ще се изправи срещу един значително засилен Костов, подкрепен и от хора, които не са напълно съгласни нито с целите му, нито пък особено симпатизират на личността му.
Боже колко идеоти има по тоя свят. Агент Виктор заедно с други колеги си изпълни ролята. "Проекта Борисов" се оказа най-успешния след "Прехода" до сега за контрол над стадото. Същата работа като агент Европеец- избори идат, работи се над всички фронтове. Лъжите и пропагандата на социалните инженери ни затрупват. С(ДС) както и останалите са само ДС. А вие си говорете.
Да бе, добре че ми каза. И какво сега? По тоя случай да си мълчим ли?
Една от стратегическите предизборни цели на Борисов бе да унищожи автентичната десница, ----------------------------------------------------------------------------------------------------------- Че какво и е автентичното на визираната десница? Антикомунистическа или по точно анти-БКП партия изобщо не означава дясна партия. Дясна партия по своята същност е партия защитаваща интересите на произвеждащата част за сметка на прекомерното преразпределяне на ресурсите по социални причини. Партиите отстояващи подобни позиции в България са две - това са БСП / най-вече , защото тя е партията на едрия капитал/ и ГЕРБ - защото поне до сега води именно такава политика, макар че чисто популистки изглежда, че прави обратното. СДС през цялата си история просто нямаше шанса да се прояви като дясна партия. Когато беше на власт за първи път бяха мътни времена, а когато се опита да бъде наистина такава - тоест когато започна приватизацията - тази приватизация стана по толкова изшлайфания през комунизма шуробаджанашки начин, че никой нормален човек не поиска да има нещо общо повече с тях.