Вече месец всяка вечер от 18:30 часа около десет хиляди души се събират на протест пред Министерския съвет.
Каква е тази обществена енергия, която кара хората неуморимо, в дъжд и пек, да изпълват площада, да скандират "Оставка" и след това да поемат по километричното шествие, обикалящо партийните централи на парламентарно представените партии или пък да стигнат от Орлов мост до "Плиска"? Накратко: каква е причината за протеста и защо управляващите все още не успяват да я осмислят?
"Ние искаме да живеем в уредена и честна държава"
Причините за протеста този път не са материалистични. Не става дума за високи сметки за ток и отопление, както беше през зимата. Въпреки че сметките създадоха силно обществено напрежение, което всъщност се запази и до днес, летните протести имат друга причина. Протестите са за принципи, а първият гласи – "Ние искаме да живеем в уредена и честна държава”.
Конкретният повод, искрата, която възпламени гражданското общество беше скандалното, бързо и безпринципно назначение на медийния магнат Делян Пеевски за председател на най-чувствителната структура в сферата на сигурността – ДАНС.
Тази еманация на наглостта (промени се и законът за ДАНС, само за да може нароченият кандидат да пасне за новата си длъжност) преля чашата. Още същата вечер площад "Независимост" се изпълни от масата на народното недоволство. Тези протести продължават и до днес, въпреки че Народното събрание бързо отмени своето решение за ДАНС. Горчивият вкус остана. Протестите продължават и до днес, подхранвани от гнева срещу безпринципността.
Защо чак сега се въздигна народното недоволство толкова бурно и несекващо? Нима досега не е имало примери на наглост от страна на всяко друго правителство? С какво сега ситуацията е различна? Отговорът е, че това лято свари взривоопасен коктейл от няколко фактора. Досега обществото се надяваше, че смяната на лицата ще доведе до по-добра политика. Но обществото смени всичките лица, и то по няколко пъти, и не видя съществена промяна.
От друга страна обществото се надяваше, че след приемането ни в ЕС, гласът на алтернативата и натискът за по-добро управление ще дойде от Брюксел, Париж или Берлин. Европейските лидери нямат нито времето, нито задължението, а най-малко желанието да решават нашите национални проблеми.
Не на последно място в редицата на безалтернативността е и фактът, че в Народното събрание опозиция също няма - на всяко пленарно заседание там зее огромната празнина на незаетите столове отдясно.
Така, при липсата на каквато и да е действителна алтернатива, както отвън, така и отвътре, гражданското общество възприе себе си като единствената възможна опозиция; при това опозиция не на конкретна партия, а на всички партии.
Отрицанието на всички и на всичко не е градивно, казват опонентите и са прави донякъде. Пропускат обаче, че не това е идеята на протестите. Протестиращите са прекалено много и прекалено различни, за да излязат с общ план и конкретни предложения, въпреки че такива опити имаше.
"Не така"! Никога вече
Идеята на протестите е да са имунната система на обществото, която да се задейства, веднага щом безпринципната наглост покаже грозната си глава. Това е ролята на протеста. Обществото казва: "Не така!” От политиците се очаква да дадат своята алтернативна идея.
Защо политиците подцениха това напрежение? Сегашното правителство смяташе, че ако премахне причината за зимните протести с бързи социални мерки, обществото ще се успокои. Така кабинетът увеличи минималната работна заплата, майчинските, парите за първокласниците, обеща повече средства за закъсалия ВМЗ Сопот, спря приватизацията на "БДЖ Товарни превози" и даде зелена светлина за поевтиняването на тока.
Нищо от това не успокои обществото. Правителството не откри корена на проблема. Не отчете, че този път не материалните лишения изведоха хората на улицата.
Изведоха ги беззаконието, клиентелизмът и корупцията и докато тези проблеми продължават да се пренебрегват от управляващите, хората ще продължават да се събират на протест - всяка вечер от 18:30 на площад "Независимост”.
*Авторът е докторант в катедра "Европеистика" на Софийския университет и главен редактор на изданието за европейски изследвания "EuroFocus".
