Лятото на 2008 г. ме повикаха да помогна на българи, настанени в единствения тогава бежански лагер в Хелзинки. Отидох с раздвоеното чувство, че има грешка, защото до този момент българи не бяха искали социално убежище във Финландия.
Да, те бяха българи по паспорт, но бяха от малцинството (ромското - б.р.).
Тъй като искаха убежище и по този начин бяха със статут на бежанци, на които се дават социални помощи, трябваше да им обясня, че по законите на Финландия не могат да имат автомобил.
Моите сънародници - петима на брой, бяха дошли с микробус и сега трябваше да го продадат.
Минаха няколко дни, през които ходех да обяснавам как се живее във Финландия, какви права имат за медицинско обслужване, какви пари ще получават като социална помощ, каква страна е Финландия и т.н.
В центровете за бежанци във Финландия се дава информация как трябва да живеят, какви права имат и какви задължения. Лошото е, че се запомнят само правата, а се забравят задълженията.
И ето, че бях повикан в полицията. Там разбрах, че моите сънародници успяли да натоварят в микробуса огромно количество желязо, което според тях било захвърлено на улицата. Това бяха капаци за отточни шахти, скоби за закрепване на жп линии и много други такива.
Според законите на Финландия това е кражба, защото е оставено, за да бъде прибрано и предадено по съответния ред, там където трябва - не е твое притежание.
След няколко дни на разпити, моите сънародници се озоваха в затвора, където също ми се наложи да ходя няколко пъти... Получиха условни присъди и бяха изпратени за България.
Помислих, че с това всичко приключва. Но след няколко дни пак ме повикаха да помагам на мои сънародници. Бяха доста повече. Цели семейства, с деца и внуци.
И започна едно преселение на българи...
Нямаше ден, в който да не пристигнат нови групи. До този момент нито един българин не беше поискал убежище - и изведнъж стотици. Всички пристигащи бяха от Северна България, най-много от Плевен и околните села. Идваха със самолет, в най-лошия случай някой ги докарваше до Хелзинки и те отиваха директно в полицията и искаха убежище.
Когато финландските служби ги разпитваха, за да разберат защо искат убежище и какво ги е накарало да напуснат България, традиционите отговори бяха: „Българите не ни дават да работим, изнасилват жените ни, разбиват къщите ни, не дават на децата ни да ходят на училище, искат да ни направят на сапун и т.н.".
Финландците не можеха да направят нищо, според законите им трябваше да ги настанят в бежански лагер и да им дадат социална помощ в размер на 370 евро на човек на месец (740 лева - при положение, че минималната заплата в България е 240 лева - бел.р.).
Нашите мургави сънародници обикаляха Хелзинки, събираха бутилки и изкарваха по 20-30 евро на ден. С тези пари си купуваха продукти за хранене.
Спането им беше безплатно - всеки може да си направи сметка колко пари събираше едно петчленно семейство. А накрая, когато трябваше да се връщат в България, те казваха, че нямат пари и финландските власти им купуваха самолетен билет.
По това време престоят им траеше 3-4 месеца - докато финландците установят всичко. Очаквах, че поне през зимата ще намалее броят на бежанците от България. Но през 2009 г. станаха около 500, а през 2010 - над 700.
Финландците променят закона си за бежанци заради нашите цигани
Откриха още два бежански лагера в Хелзинки и започнаха да настаняват бежанците от Европейския съюз в лагери, където им се дава три пъти дневно ядене, за да спрат разходите за храна.
Казвам лагери, но това са места, които могат да се нарекат хотели. Закуска на шведска маса (класическа), обяд и вечеря - също. На обяд се предлагат поне по две основни ястия. Не можете да си представите какво огромно количество кетчуп се консумираше по време на обяд или вечеря... (и колко вилици, лъжици и други кухненски прибори изчезнаха). Въпреки това нашите бежанци започнаха да предявяват претенции относно храната. Не им харесваше, искаха българска храна.
Местата, където ги настаняваха, бяха близо до някое селце или град. Започнаха масови оплаквания от местните магазини за кражби. Доста пъти ме викаха в полицията, за да им помагам след някоя кражба в магазините. Стигна се дотам, че българи не бяха допускани в тези магазини. Казвам българи, защото за финланците циганите бяха българи. Това беше един от най-лошите удари по имиджа на България.
Въпреки че всички, които идваха, казваха, че са тук да търсят работа, никой от тях не го направи. А и каква работа може да си намери човек, който не чете, не пише, дори не говори добре български език. Всички - или почти всички, казваха, че са строители, специалисти по изолации на жилищата и тем подобни.
Жените или никога не бяха работили, или нямаха никакво образование. И как да работят, като идваха с пълен катун деца...
Трудно ми беше да разбера тези наши мургави събратя, които бяха в затвора и се кълняха, че кракът им няма да стъпи отново във Финландия, а само след 2 месеца се появяваха пак, но вече със жените и децата си.
50% от всички, пристигнали в началото, се връщаха за втори или трети път. И понеже всички идваха от Северна България, финландците започнаха да се съмняват, че всичко това е организирана акция. И започнаха да мислята как да променят закона, защото не искаха да дават парите си на хора, които не са дали на страната и една стотинка.
Решението дойде в началото на тази година. Намалиха сумата, която бежанците, получаваха с 30%. После започнаха да ги настаняват само в бежански центрове, където им се дава хранa. На всички, които идват за втори път, им намалиха сумата с още 20% заради това, че вече им е купуван билет за връщане. Така от 100% в началото, те вече не получават нищо.
Нашите цигани реформират Финландия
Дотук добре, но лошото е, че всички други бежанци, които действително идват от страни с проблеми, получаваха по-малко пари заради нашите събратя.
Черешката на тортата за финландците беше, че едни от последните „бежанци" пристигнаха от България с леки коли. Значи така - идват хора, които явно нямат никакви финансови проблеми след като пътуват с автомобили...
Сега вече упорито се говори по финландските медии, че ще се приеме закон, с който всички, които идват от страна, член на ЕС и искат убежище, да бъдат връщани още в момента на влизането им в страната.
Срамно, защото от съседна Румъния само един ром досега е поискал убежище във Финландия. Не казвам, че и тях ги няма по улиците. Има ги пред всеки магазин - седят и просят. Това накара финландците да започнат да мислят как да премахнат просията от Хелзинки, която не съществуваше до този момент.
Да спрем унищожаването на имиджа на България
От всичко което се случва с българските роми, от начина, по който те идват, от разказите им за това какво става с тях в България, в мен се утвърди мнението, че цялата тази кампания е организирана и проведена по най-перфектен начин.
Някой е получил доста солидна сума от всички тези наши мургави събратя и сега доволно потрива ръце. Мисля си, че не би било много трудно да се разбере кой е този човек или тази фирма, стига да има желание за това.
Много са въпросите, на които трябва да се отговори. Защо 99% от ромите, посетили Финландия пристигат с една и съща авиокомпания? Кой купува билетите им? Трудно ми е да повярвам, че едно петчленно ромско семейство изведнъж ще намери 1500-2000 лева да си купи тези билети.
Освен срама за всички българи, които живеят тук постоянно, работят и плащат всички данъци, опитвайки се да поддържат добър имидж на България, това е удар и върху финансите на България. Защото потокът от туристи за България намаля внушително.
Посолството ни в Хелзинки не предприе нищо по този въпрос. „Не било тяхна работа." На кого тогава, ако не на посолството ни, е тази работа? Въпроси, на които едва ли някога ще получим отговор.
Сега остава да чакаме колко мургави ще дойдат това лято. По официални данни за две години са дошли около1200 цигани. Може би новите закони са охладили желанието им за „търсене на работа", защото вече няма да получават пари. А може би добрите условия на живот - и редовна храна без пари, които им се осигуряват тук, ще ги накарат отново да дойдат...
Дано от българска страна някой се заинтересува и проучи въпросите около начина на тяхното организирано пътуване.
*Истинското име на автора се пази в редакцията.
Въпреки, че клоня в подобна посока - лагери, аз съм човек, който винаги се притеснява от детайлите и от прецедентите. И все пак мисля, че ако оставим предубежденията и яда настрани можем да направим нещо разумно не само за ромите, но и за изпаднали българи, турци и който и да е български гражданин. Винаги съм си мислил, че има нужда от спасителен пояс за хората, на които не им е провървяло или за тези, които са оставени от собственото си културно наследство в нерапвноправно положение. Безалтернативните напъни за интеграция или подпомагане на социално слаби, по-често имат негативен ефект и то всъщност навсякъде. Естествено в богато общество негативното може да не се забележи и поколения наред, но в крайна сметка опита да се задържат в нормалното общество хора, които не искат или не могат да бъдат част от него е пагубен и за двете страни. От доста време разсъждавам за опита на Израел в тази посока и възможността нещо подобно, но може би по-свободно да се реализира у нас. Имам пред вид кибуците разбира се. Ако подобни комуни са места, където човек може доброволно да се пренесе (в тази, в която го приемат) камерното общество и споделени задължения, биха могли да бъдат, както спасителен пояс, така и училище за цивилизовоност а също и място където някой непощаден от случайността може да си поеме дъх и да събере сили за нов опит. Не е нужно да има тежки мерки и прекомерна задължителност - важното е че когато полицията гони например просяци, те няма да са в невъзможноо положение, а ще имат избор. Същото важи и за циганите, ако не могат да се справят в цивилното общество, не могат да плащат ток, парно, да спазват елементарни закони - ок не е нужно да ги демонизираме, просто могат да идат там, където ще бъдат част от малка комуна отговорна за себе си и или ще се научат бързо да заработват своя си залък или ще бъдат наказвани по вътрешните правила или пъдени от едно място на друго докато разберат, че без труд няма обяд.