Една четвърт от възрастните хора в Европейския съюз нямат нужните умения, за да успеят в съвременната икономика на знанието.
Резултатите от проучване на ЕС и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в 23 страни показват, че 25% от европейците не могат да използват компютър, а един от петима е с недостатъчна езикова или математическа грамотност.
Мащабно изследване
Проучването на уменията на възрастните е мащабен проект с участието на десетки хиляди граждани на възраст от 16 до 65 години. Изследването е проведено в 17 страни от ЕС, както и в Австралия, Канада, Япония, Южна Корея, Норвегия и САЩ. Навсякъде са набрани по около 5000 респонденти.
Чрез тест директно се преценяват базовата езикова и математическа грамотност, уменията за решаване на задачи в технологична среда (напр. с компютър). Обект на изследване са и важните за извършването на определена работа качества (били те познавателни, социални или физически), като допълнително се събират демографски данни.
Резултатите се групират на нива (от под 1 до 5 за грамотност; от под 1 до 3 за способност за решаване на задачи). При оценяването на грамотността, всяка допълнителна година образование носи повишение от около 7 точки. Едно ниво на способност е равно на приблизително 7 г. обучение.
Къде се намира ЕС?
На световно равнище, Япония показва най-високи резултати - голям дял от респонднентите са на ниво на грамотност между 3 и 5, а хората с по-ниски възможности са изключително малко. Големите неевропейски държави като Канада и САЩ не се представят много по-различно от тези на Стария континент.
Цялостните резултати на ЕС са обезпокояващи - 20% от европейците в трудоспособна възраст имат ниска езикова и математическа грамотност (и процентът е по-висок сред безработните, които са попаднали в капана на слабите умения), а 25% нямат способности ефективно да боравят с компютърна техника. Един от петима испанци, италианци, кипърци, поляци и словаци не е докосвал PC през целия си живот.
Контрасти вътре в Съюза
Сред държавите от ЕС, могат ясно да се различат три групи. Първите са тези с голям дял на по-подготвените и малки количества слабо грамотни. В тази група са Холандия, Финландия и Швеция, като Финландия е с най-близките до Япония резултати и по-голям дял на по-грамотните (т.е. тези с умения на пето ниво).
Има и държави, при които изследването показва силно представяне в едни области и слабо - в други.
На дъното на класацията са тези, които имат малко индивиди с умения на високо равнище и много с ниски възможности. Така ако един от петима възрастни в Полша, Ирландия, Франция и Великобритания може да се определи като слабо грамотен, в Испания и Италия това може да се каже за всеки трети.
Най-лоши са резултатите на Естония, където е най-голям делът на хората, чиито умения не се класират даже за първо ниво според скалата.
Вътре в графиките
Ако сравняваме грамотността в различните държави, абсолвентите от Финландия, Холандия, Швеция, Белгия, Австрия, Естония и Германия са сред най-добрите в изследването, като тези от Финландия са в долния край на четвърто ниво. Завършилите гимназия обикновено са на същата позиция на трето ниво, около 20 точки по-долу (което съответства на около 3 години обучение), като челните места се държат от същите държави.
Важно е да се посочи, че завършилите гимназия във Финландия и Холандия постигат по-добри резултати от висшисти в Ирландия, Испания, Италия, Кипър и доста атрактивната за българските абитуриенти Великобритания.
Като цяло, образователната степен е само един от факторите за висока грамотност (а тя на свой ред отваря вратите към по-сложна работа, която изисква от индивида да продължи развитието си). На крайния резултат влияят също трудовият опит, безработицата и неформалното образование.
В Белгия, Испания, Франция и Финландия математическата и езиковата грамотност на възрастовата група 25-34 г. е значително по-добра от тази на родителите им (55-65 г.).
Резултатът от резултатите
Заключенията подчертават необходимостта от подобряване на образованието и обучението в целия ЕС, за да се гарантира, че всички европейци разполагат с необходимите им в съвременния свят умения. Притежаващите високо равнище на умения не само е по-вероятно да си намерят високоплатена и носеща удовлетворение работа, но също и вероятността те да бъдат по-здрави и по-уверени в сравнение с хората с ниско ниво на умения е по-голяма, показва проучването.
Този факт поражда опасения от създаване на „капан на ниските умения", където хората, на които им липсват умения, се оказват без възможности за работа и по-нататъшно образование. Това на свой ред ги лишава от възможности да придобият знанията, които са им нужни, за да се върнат на работа.
Според проучването това може би вече се случва: вероятността хората с най-ниско равнище на грамотност да бъдат безработни е почти два пъти по-висока, отколкото за цялото население.
