Палестинците изживяха изключително брутален уикенд. В Газа броят на загиналите премина шокиращия праг от 1000 души, предимно цивилни.На Западния бряг, израелски войници и заселници убиха поне 9 палестинци по време на протести срещу опустошението в Газа.
Наскоро някои медии разобличиха лъжливите аргументи на Израел за "човешките щитове", опитващи се да свалят отговорността за убийството на стотици палестински граждани; по-важното обаче сега е да се развенчае фалшивата теза как сме се озовали в тази криза и кой е отговорен за продължаването й.
Невидима пристрастност
За повечето медии настоящата криза започна с отвличането и убийството на трима израелски тийнейджъри на Западния бряг. Това, естествено, е произволно взета отправна точка.
Само един ден преди отвличанията, възрастен палестинец и 10-годишно дете загинаха в Газа при израелски въздушен удар. Защо това не е отправната точка за насилието? Дали медиите са възприели до такава степен позициите на Израел, че го възприемат само като "отговарящ" на насилие, вместо като провокатор на същото това насилие?
Израел първоначално обвини "Хамас" за отвличането на тийнейджърите и "отговори" с вълна от насилие по Западния бряг, нахлувайки в домове, избивайки демонстранти и арестувайки стотици палестинци, включително 60 члена на "Хамас", освободени в по-ранна размяна на затворници.
Представете си за миг противоположния сценарий: когато израелски войски бяха заснети да убиват невъоръжени палестински тийнейджъри само седмици преди отвличането на израелските младежи, представете си "Хамас" да бе реагирал с нахлуване в домовете на израелци, стрелба по израелски демонстранти и отвличане на стотици израелски войници. Дали медиите щяха да отразяват подобни действия със същото съчувствие и разбиране, проявявано към действията на Израел?
"Хамас", ракети и отвличания
Чуваме много колко ракети са изстреляли "Хамас", но рядко тази цифра се сочи заедно с интензивността им. "Хамас" стриктно спазва споразумението за прекратяване на огъня, откакто то е договорено през 2012 година, и дори арестува преди месец палестински бунтовници от конкурентни фракции, изстрелвали ракети по Израел.
В крайна сметка "Хамас" възобнови изстрелването на ракети срещу Израел, но само след огромното преследване, на което Израел подложи "Хамас" на Западния бряг (а според някои източници, едва след израелски въздушен удар над Газа).
А и, както се оказва, първоначалното преследване на "Хамас" е било също неоснователно. Представители на Израел сега признават, в противоречие на изявленията на израелския премиер, че всъщност "Хамас" в крайна сметка не носи отговорност за отвличането на тримата израелски тийнейджъри.
И това не е нещо, което Израел е осъзнал едва през уикенда. Представители на израелското разузнаване са съобщили още на 30 юни, че няма никакви доказателства, които да потвърждават участието на "Хамас" като организация в отвличането.
Защо сега?
Ако "Хамас" не е стартирал тази конфронтация, да се върнем на логичния въпрос: защо Израел реши да се бори с тях сега?
Всъщност отговорът изисква знанието на малко предистория. В продължение на повече от две десетилетия, палестинците и израелците са ангажирани в така наречения "мирен процес", който цели създаването на палестинска държава в окупираните територии - малки региони, от които Израел е задължен да се изтегли.
Но този "мирен процес" се проваля непрекъснато, защото Израел изобщо не е подхождал сериозно към позволяването на съществуването на жизнеспособна палестинска държава и не спира да изземва все повече палестински земи чрез неуморна експанзия на поселищата си в нарушение на международните закони.
Наскоро израелският премиер Бенямин Нетаняху тайно (и само на иврит) обяви, че изключва каквато и да е възможност да бъде разрешено съществуването на суверенна палестинска държава.
Но тъй като глобалното възприятие за конфликта е важно, Израел винаги търси начин да отклони от себе си отговорността за провала на мирния процес и да я стовари върху палестинците. Една от използваните опорни точки е твърдението, че "няма партньор за мир" от палестинска страна, защото лидерите на палестинците са разделени.
Когато в последните месеци "Хамас" и Палестинската автономия се споразумяха помежду си да преодолеят разделението на позициите си, правителството на Нетаняху изпадна в паника и поиска от западните правителства да бойкотират обединените палестински лидери.
Когато, за голямо разочарование на Нетаняху, САЩ настояха все пак те да си сътрудничат с новото палестинско правителство, Израел изглежда предпочете директна конфронтация с "Хамас", за да унищожи единството им.
Можем да видим циничното използване на отвличането на тийнейджърите, като просто погледнем заглавието на Jerusalem Post: "Нетаняху до Кери: подкрепяното от "Хамас" правителство на палестинската автономия е виновно за изчезналите тийнейджъри." Доказателства за подобни твърдения, естествено, липсват и до този момент.
Окупация и самоотбрана
Отвъд реакциите тип "око за око, зъб за зъб" и въпросите "кой започна", които се обсъждат от мнозина, изключително важно е да се подчертае, че Израел незаконно е окупирал палестинските територии от десетилетия и активно се занимава със заграбване на земя чрез незаконно разширяване на поселищата, както и с налагане на система на апартейд.
При такива обстоятелства самата позиция на Израел е нападателна, и е абсурдно той да твърди, че прилага "самоотбрана" срещу хората, чиято земя незаконно е заграбил.
Ако направим за момент аналогия с хора, представете си побойник, седнал върху по-малко дете - и всеки път, когато някой възрази на факта, че той бие по-малкото дете с железен прът, побойникът възкликва: "Ами той се опита да ми удари шамар, така че бях принуден да се отбранявам!".
Смазването на по-слабия с многократно превъзхождащи сили и въоръжение трудно може да мине за самоотбрана, особено когато можеш да прекратиш цялата конфронтация, като просто го пуснеш и го оставиш на мира.
Ако се върнем към политическата реалност, Норман Финкелщайн обяснява най-добре ситуацията: "Рефренът, че Израел има правото да се самоотбранява, е диверсия: реалният въпрос е има ли Израел правото да използва сила, за да продължава една незаконна окупация? Отговорът естествено е отрицателен."
Как да се сложи край на насилието
До този момент вероятно вече сте чували медиите да обвиняват и Израел, и "Хамас", в зависимост от ситуацията, че отхвърлят предложенията за прекратяване на огъня. И обвиненията и срещу двете страни са верни, и това е свързано просто с условията на предложенията: Израел иска прекратяване на огъня, което ефективно да спре боевете, като позволи на Израел да продължава да държи ботуша си върху врата на Газа.
"Хамас", от друга страна, настоява на някои хуманитарни условия, включително прекратяване на обсадата и икономическото задушаване на Газа , въвеждането на международни мироопазващи сили по границите на Газа, и освобождаването на затворниците, арестувани в последните седмици, много от тях задържани без обвинение или съдебен процес.
Какви условия за прекратяване на огъня в крайна сметка ще бъдат приети от двете страни, е важно единствено в краткосрочен план. В по-дългосрочен план единствено справедлив изход (прекратяване на израелската окупация и апартейда) може да сложи край на този конфликт.
И в тази насока отговорността на американците е решаваща: ако американците прекратят безусловната военна и дипломатическа подкрепа на САЩ за разрушителната политика на Израел, или да поставят условия за такава подкрепа за Израел - примерно да спазва законовите си и морални задължения, може да се продължи по пътя към реална справедливост, каквато заслужават и израелците, и палестинците.
