Изненадата е факт - ГЕРБ падна след улични протести, но доверието в нея укрепва. Пожарът на бунта изгори хора, но партията на Бойко Борисов е най-харесвана в пепелището. Ситуацията е шокираща, тя не може да бъде обяснена нито само със слабата БСП, нито с някакъв социологически заговор (всички агенции отчитат ръст в доверието към ГЕРБ).
За да потърсим отговор, най-напред трябва да отчетем една известна, но забравяна подробност за революциите. Историята помни барикадите, но това не значи, че те олицетворяват настроенията в общността. Нито в Унгария миналата година, нито в 80-милионния Египет, нито другаде по света
бунтовете не протичат като всенародно дело.
Протестира активното малцинство. То слага отпечатък върху времето, но остава самотно при проверка на количествената му тежест в обществото (на избори или при социологически сондажи).
В този смисъл въпросът колко точно българи бяха по улиците е важен. Сергей Станишев ги изчисли 100 000, но и три пъти повече да са, процентът им е малък спрямо общата маса. Всички бяхме единодушни, че България протестира, но протестира ли тя наистина? Още един факт за размисъл: почти 100 процента от демонстрантите вдигнаха лозунги срещу старите партии. Но 50% от избирателите (всички с право на глас) са готови да ги подкрепят. В момента. До вота процентът ще се увеличи. И това не е само защото няма нова формация, която да бъде припозната като алтернатива на съществуващите. Това е така, защото площадният глас, отнесен към 6.8 милиона българи с право да пуснат бюлетина, е със сила на пеленаче.
Още по-важен е мотивът на протестите. БСП еднозначно ги окачестви като демонстрации срещу ГЕРБ, управляващата партия разбираемо отвърна, че не са срещу нея, а срещу монополите. Никой не може да каже точно срещу какво бяха - тръгнаха с яйца срещу енергийните дружества,
понесоха лозунги срещу ГЕРБ, партиите въобще, избирателната система, добавиха съдебната, високите лихви, мизерията, безредието... Но ето още данни от "Алфа рисърч": 92% от българите застават зад икономическите искания на протестите, но едва 20% подкрепят политическите. А политическите са разнородни. В този смисъл съвсем не може да се каже, че протестите са били еднозначно и категорично срещу ГЕРБ. Със сигурност много хора на площадите викаха срещу Борисов, но вероятно не малка част от тях са били опозиционни партийни агитки.
Има и още един факт, който предпоставя днешната изненада - оставката на Борисов. Летописците ще отчетат, че народният гняв го е изпъдил. Но всъщност той си тръгна, след като една националистическа агитка, примесена с футболна, наброяваща не повече от 200-300 души, влезе в конфликт с полицията. Проля се кръв. "Всяка капчица е петно за нас", каза Борисов. Но кръв се лее и след дерби мачовете в София. Лее се поне един път месечно при протести в европейските столици. 19 февруари, когато полицията извади палки край Орлов мост, въобще не бе толкова значим, че да изисква краен ход от Борисов. Не вярвам в конспирации и не мисля, че сам си организира метеж. Но мисля, че се изплаши. Започна трескаво да калкулира ползи и загуби, а страхът да застане срещу течението се прие от мнозинството българи за пореден път позитивно: "Ето, сам сдаде властта, кой друг би го направил?". Абдикацията го съхрани, а и създаде измамното впечатление, че в България се е надигнала помитаща революционна вълна. Днешните рейтинги сочат, че не е била чак толкова голяма, просто премиерът се е снишил.
Изследвайки психологията на Априлското въстание, Иван Хаджийски пише за решаващата роля на "закона за колебанието". За да вдигнат еснаф и земеделци на оръжие, апостолите поддържат илюзията, че всеки момент ще дойде помощ - от Русия, Сърбия. Разпространяват се легенди като прочутия надпис "Туркия ке падне". Но след като прииждат не братски полкове, а турски низами, въстаниците махат калпаците и нахлузват пак фесовете. Гонят воеводите. "Но пристига Иван Ворчо: А бе вие луди ли сте? Наши братя, 12 000 сърби и 3000 души българчета от влашката земя, с девет байрака дойдоха в Панагюрище, до довечера половината са тук в Копривщица! (....) Фесовете бяха натъпкани в джобовете и върху главите отново цъфнали народни калпаци, за да бъдат разместени след няколко часа отново."
Мисля, че партийните рейтинги на старта на кампанията са важни с оглед на "закона за колебанието" ГЕРБ допълнително ще привлече колебаещ се финансов, организационен и електорален ресурс. БСП ще я изпревари само ако някой някъде втълпи на хората, че тя ще спечели изборите. Но как? Борисов може да бъде свален от широка коалиция. Той обаче също е отворен за съюзи. Мачът е завързан, топката е в краката на тези, които уж народът нарита.
В края на миналата година партийните централи бяха твърде разговорливи на тема "коалиции". Меглена Кунева се зарече да не се обвързва, същото каза и Борисов. Днес Цветан Цветанов потвърждава, че ГЕРБ няма да се коалира, но разсеяно пропуска ДПС и Кунева. Дали от лятото, или есента след нови избори, България ще се управлява от коалиция - неочаквана, безпринципна, отблъскваща заради предварителните обещания. Но обещаващите ще намерят оправдание. Ще кажат, че протестите са създали безпрецедентна ситуация, която изисква безпрецедентни коалиции.
