54 години. Дори ми стана неудобно някак, че съм още жив. И пък инвалид на всичкото отгоре. Но въпреки всичко реших да живея. Започнах да си търся работа.
Има такава програма за инвалиди. Ако те наемат от бюрото по труда, държавата ти плаща минималната заплата и осигуровките. Боже господи. И така никой те не ще.
После разбрах, че държавата искала от фирмите, които ще те наемат, удостоверение, че
са си платили налозите. Ужас. Никой не искаше да ме вижда.
Викам - ще се оплача на братовчеда. На чашка.
Той вика - ще те черпя. Днес ме съкратиха. От БТК. На рождения му ден. Навършваше 50. И
той два заема има да плаща. Мамицата им, вика, за никой вече няма да гласувам. Ама какво от това, викам му, има кой да гласува.
Тръгвам си за село. Реших да сипя с последните 10 лева гориво. Има малка бензиностанция на село. Гледам бензинджията умислен. Не ми се живее вика. Тоя Дянков е измислил да се включваме към НАП. Хубаво, ама това устройство струва 15 000 лева.
Няма малки. Няма големи. Вече заем не взимам. Затварям.
Та ми беше думата за провинцията. До нас магистрали не достигат.
Значи и големият бизнес не може да дойде.
Ами да си цъкаме в Интернет. Там пишат оставете света на младите. Дано те успеят.
Ние не се научихме на капитализъм. От тъпите 98% сме.
