Брей, майчинството във Великобритания ги връща само 50 години назад, докато у нас - връщаме се, драга г-жо Ребека Ейшър, с век и половина назад!!! Радвайте се, че живеете в европейска страна и не може да си представите какво е да си майка в България. Няма да "мрънкам", имам се са силна във физическо и психическо отношение жена, но майчинството наистина бе изпитание за мен.
Радвайте се, че не живеете в България, където мъжете, дори и при най-голямо желание, не могат да осигурят прехрана на 3-членно, камо ли 4-членно семейство. А майките се налага да се лишават дори от храната си, за да може детето им да е нахранено и да има прилични дрехи и обувки.
Радвайте се, че мъжът ви е британец, а не българин с турски манталитет. Свикнал, като се прибере, да му е сервирано, чистичко, спокойно и вместо да помага в отглеждането на детето, на него трябва да му се обръща внимание като на "пашата" в семейството.
"Споделено майчинство" и "ангажирани бащи" - такова нещо е смешно да се изрече дори у нас. То е срамно за мъжа, глава на семейството - да помага вкъщи, значи да върши женската работа, това е абсурд. А като го попиташ защо "главата" на семейството не може да осигури дохода за месеца, то вече е друго нещо. Отговаря се: "Изкарай ги ти, щом можеш!"
Мъжете ни хем са горди, хем са пълни нули в осигуряването на финансова стабилност. Съветите на мнооого изстрадали жени твърдят: Внимавайте, не сривайте самочувствието на мъжа си, че може да му докарате стрес, болести и въобще съвсем да го сринете. Пазете мъжа, като ценност, обръщайте му внимание.
А стресът на жената, която трябва като истински икономист да "връзва бюджета", да съкращава разходите, за да се издържи месеца с наличните финанси, без да се взима заем. Жените сме по-издръжливи на стрес, това и психолозите го потвърждават.
Радвайте се, че можете да си наемете гледачка, дори да е за няколко часа седмично, или пък чистачка, да речем веднъж месечно. В България такъв лукс малко жени могат да си го позволят и затова сме все изнервени, все грозни и уморени. Лукс е да се ходи на фризьор, на аеробика или фитнес, лукс е да отидеш в мола. Какво говорите, не бях ходила 3 години на кино!
Купувах си дрехи от хранителните магазини, Бог да ги поживи, че пускат в продажба отвреме навреме и някои дреха! За уикенд без децата въобще не става дума - това е суперлукс. Българките сме от по-долно потекло, не сме като европейките - чистим, готвим, перем, някои дори и без перални, какво да говорим за модерните миялни.
И това с деца на ръце, сторъкият "Шива" пасти да яде, не може да се сравнява с истински яките българки. Не ходим на почивки, нито по заведения, не се фризираме, не се... нищо не правим за себе си. Жертваме се, без да сме искали и без да го мислим! Обществото го изисква от нас, без да го знае и без да мисли!
Радвайте се, че не ви дискриминират постоянно. На майка с бебе в магазин или където и да е другаде на обществено място в България, се гледа като на идиотка, повела детето си, за да пречи на другите. Защото то все пак реве, повръща, изпада в истерия за някоя играчка и тем подобни неприятни за гражданите неща!
Предполага се, че майките трябва да си стоят вкъщи или най-много в градинката пред блока. А те тръгнали да пазаруват, да се возят в трамвай или на ресторант!!! Брей че нахални!!!
Радвайте се, че като отидете на лекар все пак някой го преглежда, диагностицира и лекува. Тук и елементарната "спешна помощ" е ужасно трудно нещо! Стоиш с часове пред лекарски кабинет и трябва да се бориш за живота на детето си, преценявайки този лекар прав ли е, или трябва да потърся друг, дето по си разбира от работата. А по съвета на специалист от "Пирогов", трябва да се потърси трети, четвърти или пети лекар, ако се налага.
Радвайте се, че майчинството е продължило само 1 кратка година. Тук продължава 3 години, докато детето евентуално тръгне на детска градина, или ако се класира, за да тръгне на детска градина. Много майки губят работата си! Работодателят ги притиска да се завърнат преди изтичането на 2.6-месечния период на майчинство, но пък без място в детската градина или ясла това е невъзможно!
Тогава майчинството се превръща в омагьосан кръг, от който няма излизане. Да се върнеш на работа - но гледачките взимат колкото заплатата ти, да останеш вкъщи - със сигурност ще гладувате. Детето расте и разходите растат с него, българката и да иска, не може да остане дълго вкъщи, защото прехраната лежи и на нейните плещи, тъй като "главата" на семейството не се справя с тази "свръхзадача" в България.
Ако майката си остане вкъщи, ще й се натяква, че не изкарва парите, затова и тя няма да решава как ще се харчат, че няма да пуши, например, че няма да ходи по ресторанти например. Има и такива мъже, не се преструвайте, че не съществуват! Пък дори и да не натякват, бащите се чувстват като "господари", а ние като "мижитурки" - храненици, а не равностойни партньори, които гледат децата им и се трудят повече от тях.
Майките всъщност работят 24 часа в денонощието, можеш ли да спреш да бъдеш майка, в кой момент от деня или нощта не си! Но жените са длъжни да бъдат майки, така повелява природата, психиката им и всички обществени правила, а мъжете трябва да бъдат бащи и да изкарват прехраната и това се случва в Европа, но не и в България.
Дискриминацията към жената е в самата същност на българина. Така е било и така ще бъде от векове насам. Яки сме българките, гордост е за нас да сме "български майки" в тази и във всички останали постоянни кризи в България.
Да носим мъжете си на гръб, да изхранваме семействата си, да гледаме децата си, да се грижим за всичко като майки. Виж желани и любими май никога няма да бъдем, пък и кой ли го иска от нас! След като се ожениш животът ти за света свърша, май си приличаме с арабите в това отношение. Няма кариера, няма уважение, няма любов, работи, работи, работи, а, забравих - и пази мъжа си като зеницата на окото си, той е крехък!
Искам да съм на твое място, Ребека, моля те - поне само за едно-единствено майчинство!
