Книгата на Наоми Клайн* "Това променя всичко" е посветена колкото на психологията на отрицанието, толкова и на климатичните промени. "Винаги е по-лесно да отричаш реалността", пише Наоми Клайн, "отколкото да допуснеш да бъде разклатена гледната ти точка за света - факт, който е толкова верен за убедените сталинисти в пика на чистките, колкото и за либертарианците, отричащи климатичните промени сега".
Голяма част от книгата й показва как влиятелни и обилно финансирани десни мозъчни тръстове и лобистки групи стоят зад отричането на климатичните промени в последните години.
Няма особени съмнения в резултатите от научните изследвания по темата.
В резултат на човешката дейност се случват мащабни климатични промени и ако те продължат без никаква промяна, ще променят фундаментално света, в който хората в бъдеще ще се наложи да живеят.
И все пак реакциите на политиците са в най-добрия случай неопределени и нерешителни. Правителствата са се отказвали от предишни ангажименти за климата, а грижата за околната среда е слязла надолу в политическите приоритети до степен в много случаи да се счита за политически ирелевантна.
За Клайн нищо от това не е случайно
Темите в голяма степен са продължение от книгата от 2007 година, с която Клайн стана известна на обществеността "Шоковата доктрина", но този път това е въздействащо изложение на разрухата на околната среда и обществото, предизвикани от неолибералните политики на "шоковата терапия". Сега Клайн интерпретира отстраняването на фокуса от климатичните промени в политическия процес като резултат от машинациите на корпоративните елити.
Тези елити "разбират реалната значимост на климатичните промени по-добре от повечето представители на политическия център, все още твърдящи, че реакцията може да бъде постепенна и безболезнена и че не се налага да водим война с никого... Отричащите климатичните промени бъркат в много от подробностите... Но когато става дума за мащабите и дълбочината на необходимите мерки за избягване на катастрофата, те са абсолютно наясно".
Първата от трите части на книгата описва как екологичното движение бе подкопано от финансовата криза и последиците от общите икономии, плюс корпоративното насърчаване на отричането на климатичните промени.
В последната от тези части, Клайн се занимава със зараждащите се движения в разнообразни контексти, оспорващи неолибералния ред.
Втората част, обсъжда онова, което Клайн нарича "магическо мислене" и в много насоки представлява ядрото на книгата.
Там тя разглежда технически решения на проблема с климатичните промени, включително геоинженерни решения.
В една от по-грандиозните схеми е предложено затъмняване на слънчевите лъчи с пръскащи сулфати хелиевибалони, за да се имитира охлаждащия ефект върху атмосферата на големи вулканични изригвания.
Рисковете от подобни технически мега-корекции са очевидни.
Както ще ви каже всеки климатолог, просто не знаем достатъчно за екосистемата на Земята, за да можем безопасно да я манипулираме. Но както отбелязва Клайн, подобни безумни схеми със сигурност ще бъдат изпробвани, ако резките климатични промени започнат наистина да се случват.
Клайн е смел и страстен писател, който винаги заслужава внимание - и това е въздействаща и актуална книга, която всички загрижени за климатичните промени би трябвало да прочетат.
И все пак е трудно да устоим на заключението, че тя не показва реалните мащаби на проблема.
"Шоковата доктрина" не убеждаваше достатъчно, че корпоративният и политически елит разбира какво прави, когато популяризира крайно небалансирания капитализъм по това време, който вече започваше да се взривява.
Идеята, че корпоративните елити отговарят за случващото се по света, изглежда още по-неубедително сега.
Неолибералният ред се възстанови, а в някои държави дори постигна съмнителен вид стабилност, но само с цената на утежняването на глобалните конфликти.
Фантазиите за глобален свободен пазар отстъпиха на неясни геополитически борби, където велики сили се сблъскват заради контрола върху природните ресурси. Това е опасен свят, но не защото всемогъщ елит командва парада.
Нито една от държавите, борещи се за власт в Близкия Изток, Украйна или Южнокитайско море, не може да контролира или предскаже последиците от своите действия.
Никой не държи кормилото в световните конфликти.
Друг проблем с хвърлянето на всичката вина за климатичната криза върху корпоративните елити е, че причиненото от хората замърсяване на околната среда предшества с много възхода на капитализма.
Както самата Клайн отбелязва в интересна глава за така наречения от нея "екстрактивизъм" - икономически модел, който третира Земята като куп ресурси, чакащи да бъдат използвани - човешката дейност е променяла климата още преди векове.
"Започнали сме да третираме атмосферата като сметище, когато сме започнали да използваме въглища в комерсиални мащаби в края на XVIII век, и сме прилагали също толкова безотговорни в екологично отношение практики и преди това".
Нещо повече, въпреки че Клайн не се задълбочава в този факт, заслужава си да се помни, че моделът на екстрактивизма е прилаган в огромни мащаби в централно планираните икономики на бившия Съветски съюз и Китай по времето на Мао, където са се случили и някои от най-големите и тежки екологични катастрофи през XX век.
Както и повечето еколози в наши дни, Клайн не обсъжда пренаселеността.
Надали обаче има някакво съмнение, че натискът на голямото население е силен причинител на екологични кризи.
"Екстрактивната" икономика започва с изобретяването на земеделието, което на свой ред е реакция на нарастването на броя на хората.
Дори и преди възхода на фермерството, мигриращите ловци и събирачи са били замесени в отмирания на цели животински видове.
Ръстът на населението се забавя в много страни в момента, но все пак ще има 8-9 милиарда човешки същества на планетата преди смъртта на много от живеещите сега хора, и натискът върху използването на ресурсите само ще нараства.
Въпреки че идентифицира доминиращия тип капитализъм като основен виновник за климатичната криза, Клайн не описва нищо подобно на алтернативна икономическа система, предпочитайки вместо това да се концентрира върху конкретни локални борби срещу замърсяването и експлоатацията на околната среда.
В много отношения това има смисъл, но в глобална среда на нарастващ недостиг на ресурси, отдаването на приоритет на местните нужди надали е рецепта за хармония.
Без значение дали говорим за Конго през 60-те години, или Ирак сега, кръвопролитните конфликти - използвани и утежнявани от геополитическите стратегеми на великите сили - са довели до състояние на ендемична война.
В "Това променя всичко" Клайн описва климатичната криза като конфронтация между капитализма и планетата.
Би било обаче по-точно кризата да бъде описвана като сблъсък между нарастващите потребности на човечеството и ограничения свят; но както и конфликтът да бъде представен тук, няма съмнение кой ще е победителят.
Земята е много по-стара и силна от човека.
И дори впръскването на сярна киселина в стратосферата няма да повлияе на планетата задълго. Промяната, която се случва сега, не е нищо повече от връщане на Земята към равновесно състояние - процес, който ще продължи векове или хилядолетия, без значение какво ще прави който и да е от нас.
Вместо да отричаме тази необратима промяна, по-добре да се опитаме да открием начини да я преживеем.
*Наоми Клайн е родена на 8 май 1970 година. Тя е канадска журналистка, автор и активист. Тя е известна с политическите си анализи и критика на корпоративната глобализация, като особена популярност спечели с книгата "Шокова доктрина. Възход на капитализма на бедствията".
