В последните години често се чува за влакове, дерайлиращи в Западна Европа - както и че е по-опасно да пътуваш с влак, отколкото да летиш със самолет. Една от причините за дерайлиращите влакове е, че някои европейски граждани с румънски паспорти изравят медните кабели, за да ги предават за вторични суровини.
В такива условия инцидентите са неизбежни, а престъпниците напълно съзнават, че може да пострадат хора - само защото те са откраднали изключително скъпи кабели, за да ги продадат на безценица.
После, когато четем, че същите тези европейски граждани са се опитали да продадат за €400 000 картини на Матис, Гоген и други световни майстори на изобразителното изкуство, които са с номинална стойност €18 млн., а когато планът се е провалил, изгорили творбите, за да избегнат съдебно преследване, бихме могли да кажем, че антисоциалните последици от това са дреболия.
Да изгориш 18 млн. евро
Само че всъщност е точно обратното. Историята на кражбата през октомври 2012 на картини от музея "Кунстхал" - свалени просто с чифт клещи, пренесени в калъфка от възглавница, предложени за продажба във Facebook и накрая изгорени в казан, след като заподозрените вече са били задържани - показва до каква степен цивилизованият свят е уязвим на инвазията на варварите.
Анри Матис, Пол Гоген и Пабло Пикасо нямат никакъв шанс срещу Мойсе Жорже, с прякор Жорж Крадеца - посредникът, обвинен в продажбата на откраднатите картини, или сводническите банди, работещи за него.
Обществата еволюират и се защитават повече с ценностите на мнозинството от гражданите им, отколкото със силата на репресиите срещу престъпността, които с течение на времето намаляват.
Какво обаче се случва, когато се срещнат общества в различни етапи на развитието си? Микроскопи биват крадени и използвани за забиване на гвоздеи, крадат се кабели, застрашавайки живота на хиляди хора. И негодуванието нараства, защото подобни общества не могат да регресират и да се върнат към методите на контрол, съществували в миналото.
Поради това жителите им започват да се опасяват и да се отвращават от новопристигналите, да гласуват за партии, които желаят да затварят границите си - защото как без Шенген би могъл основният заподозрян Раду Догару и неговата банда да пресече пет граници, без да бъде арестуван? - накратко, да стават расисти.
Липсващ социален контрол
Страна като Румъния включва всякакъв тип хора - точно както и Холандия и Буркина Фасо. Немалко румънци посещават престижни музеи на Запад и си изкарват честно прехраната в Холандия или други цивилизовани страни, където са ценени членове на обществото. Разликата между Буркина Фасо, Румъния и Холандия е в нивото на социален контрол, което е достигнало високо ниво на еволюция само в последния случай.
Със сигурност Румъния не е най-лошата страна на света, а като във всяка постсоциалистическа страна силно се подценява положителното наследство от комунизма - фактът, че няма оръжие и насилието на обществени места е контролирано в сравнително голяма степен, в сравнение с места като Бразилия или други приблизително също толкова развити страни.
Но е факт, че Румъния не е и сред "добрите" примери за държави. Тя просто не е постигнала в историческата си еволюция достатъчно ниво на социален контрол, дори и да изглежда, че там има повече почитатели на Матис на 100 000 жители, отколкото ще откриете в Буркина Фасо.
Румъния неведнъж е доказвала, че е неспособна да поддържа западни стандарти, и е депресиращо как западноевропейците, живеещи там, по липсата на контрол също занижават стандарта си до местното ниво. Когато цивилизованите румънци емигрират, това не е проблем, защото те незабавно се интегрират в еволюиралото общество, в което пристигат.
Сбогом, Шенген (отново)
Естествено, в случая става дума за сложен баланс между, от една страна, аморални личности - включително всички замесени в скандала с кражбата, продажбата и унищожението на картините - майката на Раду Догару, леля му и тяхна приятелка, на които хрумнала идеята за изгарянето на картините и са го извършили наистина, и от друга страна, самите гангстери. Отделно внимание заслужава експертът по изящни изкуства, с който те са се консултирали, който ги е посъветвал да върнат картините, но не е предупредил полицията.
Румънската Служба за разследване на организираната престъпност и тероризма обаче не спира да се хвали с постиженията си по разкриването на престъпниците, при положение че картини с почти неизмерима ценност са били изгорени четири дни след арестите.
Още по-парадоксалното е, че картините са били горени двукратно (и останки от тях са открити) на различни места, и накрая са били доизгорени в казана на майката на основния заподозрян, без никой от представителите на властите да реагира по какъвто и да е начин.
Къде са били разследващите, докато всичко това се е случвало? Къде е "огромната победа на държавата" - да заловиш няколко мухльовци, публикували подробностите за обира си директно във Facebook, същевременно позволявайки унищожението на нещо, което е трябвало да бъде спасено на всяка цена?
Остава само да си зададем въпроса коя западноевропейска лобистка фирма сега ще се опитва да заличи последиците от действията на една обикновена жена, навела се над селския си казан, в който горят Моне, Пикасо и използвани при обира джапанки, мотивирана от майчина любов и други също толкова еволюирали емоции.
