Стига негативизъм! Стига плач и кух сарказъм! 45 години стигат - времето е наше... И е време за шоу! It's show time, дето се вика.
Но преди това малко математика.
Колко прави 45 плюс 20? Според личните ми изчисления подпомогнати и от едно малкото калкулаторче - ни повече, ни по-малко от 65. Без изменений... Пардон - соншонжмо (нали сме европейци). 65 години нашата мила родина не си е и помисляла да излиза от комунистическите си "средновековни" доспехи, въпреки, че на хартия демократеем от две десетилетия. По-точно голяма част от нейните обитатели не са си и помисляли да сторят подобно нещо.
66-а година българинът упорито отказва да излезе от тоя пуст комунизъм, който преди 10 ноември възторжено хорово възпяваше, и по който сега се надпреварва да плюе с едри жлъчни храчки. Напразно.
Храчките са идеално средство за лека и елегантна форма на идеолого-физическа саморазправа, но точно "физическа" е ключовата дума в това иначе толкова симпатично съждение. При нейната липса храчката си е най-обикновен органичен отпадък.
Затова, мили деца, искрено ви съветвам да не се опитвате да плюете по привидения, ако видите такива - те не са там, където си мислите, че са. А и "физическият" фактор отсъства напълно, съответно няма да уцелите никого, най-много да наплюете някое другарче. И вие, мили възрастни, разберете - няма смисъл да продължавате да плюете по Призрака на Комунизма, когато не е пред вас... А е в самите вас.
Призракът на Комунизма, който днес се е трансформирал в носталгия по приветливо празните соцвитрини и живописно виещите се опашки за сирене и бензин в комунистическото зарево и ранните романтични пост-комунистически години.
Призракът на Комунизма, който днес предава на своите приемници от плът и кръв носталгията си по увлекателните пътувания до съседни и не толкова съседни нам страни - макар и редки и строго лимитирани, и още по-приказното завръщане с фанфари и фойерверки... и пълни до горе багажници с лакомства и продукти за бита. Като ожесточен контрапункт на гореописаната феерийна витринно-опашата реалност.
Приключение, което явно много ни липсва и искаме да изживяваме пак и пак.
Днес България - свърталището на телесно осиротелия Комунистически призрак - е (почти) пълноправна членка на Европейския съюз.
Макар и икономическият и културен аспект да търпят къде повече, къде по-малко сериозни забележки, в технологическо отношение няма от какво да се оплакваме. Всяка нова приумица на водещите нации, създадена за улесняване житието, рано или късно вдишва и български въздух. В моловете има всичко. Всичко има и извън моловете.
Въпреки това обаче българинът, като един непоправим носталгик, все още изпитва някаква необяснима хронична задълженост и неистово удоволствие да се завръща от гурбетсво или най-обикновена екскурзия от чужбина с кола, пълна до горе с всякакви "качествени" "ама-те-са-от-Запада" стоки. При това купил същите тези на цени, подобни на тези тук, че и по-високи.
Разбира се, никой не се завръща с микроядрен молекулен колайдер с обогатен уран от Швейцария, който, видиш ли, у нас не се продава по моловете. Всички ценни придобивки на нашенския пътешественик, завръщаш се да речем от "Германията", без изключение са налични и съвсем достъпни и тук. Често - и с по-добро качество.
Но иди обяснявай примерно на средностатистическия жител на Страната на Вечния Преход, че повечето български брандове бира са далеч по-добри (отчитам и мнението на повечето ми познати чужденци) от немската бира от марката "Абе по-скъпа е, ама е немска", с която си е напълнил багажника догоре и е черпил няколко гранични митничари, в комплект с 20 лева и кутия цигари (пак вносни).
Иди разбери шоколадовата треска на нашенеца, щом се озове в да речем немски супермаркет и напълни дисагите си... пардон, чантите си с всевъзможни лакомства, след като съвсем същите немски бонбонки би могъл да си напазарува от кварталния "Penny", "Lidl", "Kaufland" или която друга марка продавачи на бързо и евтино щастие е най-близо до дома му. В 90% от случаите, разбира се, нашите "Своге" и ко се оказват далеч по-вкусни от голяма част от немските си анонимни събратя. И не са произведени в Китай.
Китайските туристи също спокойно биха могли да си тръгват от България с пълни догоре превозни средства. Само че на китайците им се носи славата на рационални умове. Те хубаво ще си направят сметката дали пък действително им е по-изгодно да напазаруват вечерята, стайното си обзавеждане и кухненските прибори и уреди от Мола на Самболийски. Ще си направят сметката... И ще си купят сувенири. Много сувенири. А може би и малко кисело мляко. И шкембе чорба.
Ще си купят парченце българска култура - за дегустация и спомен. А останалото ще си купят от капанчето на бай Няо Дзъ зад блока, в предградието на Шанхай, като се приберат.
Та. Стига с тоя негатизивъм, моля! Дайте малко по-ведро!
Призракът на Комунизма е нищо повече от един хемороид - плод на нечистоплътно национално самосъзнание и единственият начин да се отървем от него е да приведем вътрешната си хигиена си в ред. И повече оптимизъм!
Не подценявайте българския продукт, колкото и градски легенди да сте чували за него. А и магазините отдавна са винаги пълни и предлагат богат и разнообразен асортимент. Некачествени неща и такива с етикет "Made in China" виреят навсякъде. Закономерно. И бих потретил, без да повтарям: Не плюйте по невидими силуети. Няма полза.
Те са само в главите ви и колкото по-бързо ги изгоните от там, толкова по-бързо ще станете истински и достойни европейци и въобще земляни. It's show time. Време е да се покажем като достойни граждани на Обединена Европа - най-вече пред себе си. А политиците да се оправят както знаят.
Пийте кока-кола! Може и жълта лимонада - изборът е ваш.
It's shoP time!
