Осми март претърпя доста нелепи тълкувания през последните десетина години и нито едно от тях нямаше нищо общо с истината.
В началото на 90-те се водеше за комунистически празник и беше истински срам да споменеш и дума за празнуване. Но после жените си спомниха с носталгия банкетите от соца, цветята от съпрузи, любими мъже и колеги и решиха да си върнат тези облаги.
Първо плахо като Ден на майката, а напоследък, съвсем без свян, като Ден на жената.
Исторически погледнато, 8 март не е нито комунистически празник, нито празник на жената.
Ден за замисляне и борба за права
От друга страна моите лични разбирания - които предполагат несъгласие с всякакъв вид дискриминация - не се вързват с празнуване на пола. Но всяка година, щом този ден наближи, виждам как българските жени се размазват в очаквателна нега и започват да поглеждат изнудващо в ръцете на мъжете за подаръци и цветя.
Сега да погледнем фактите. Преди няколко години имаше изследване, че всяка четвърта българка е подложена на домашно насилие. И понеже българският мъж не е станал по-уверен в себе си, предполагам, че днес тази статистика може да е още по-тъжна и черна.
Вместо да защити живота и здравето на пострадалите от домашно насилие жени и деца и деца със Закона за изменение на държавния бюджет (ДВ, бр. 56 от 2010 г.) предвидената по бюджета на Министерство на правосъдието и съгласувана с гражданското общество сума от 500 000 лв. за програми за защита и превенция от домашно насилие бе напълно орязана.
Спасяването на жената си остава неин личен проблем
И на едини самоотвержени неправителствени организации, шепа жени, които се борят като един храбър Давид с патриархалния балкански Голиат.
В този контекст цветята и подаръка на 8 март започват да приличат на евтин подкуп за запазване на статуквото. И денят вместо в повод за размисъл и борба за граждански права - какъвто е според историческата традиция - се превръща в ден на затваряне на устата. На затвърждаване на патриархалната традиция, в която мъжът е материален благодетел и поради това не му се търси отговорност за нищо. И жените след като си получат парфюма, бижуто и букета, изиграват една всенародна имитация на граждански оргазъм и всички са доволни.
Отмиването на историческия и граждански контекст на Международния ден на жената става със съгласието и активното участие на самите жени. Те така са поставили нещата, че подаръкът излиза по-важен от борбата им за права.
А ако побоят от горецитираната статистика не се отнася за тях и те не са точно тази всяка четвърта жена, има други проблеми, които ги засягат. Като например - недостатъчното насърчаване на раждаемостта в общество с отрицателен демографски прираст, ниските присъди за блудство и изнасилване, трафикът на жени.
Техен проблем са и унижаващите реклами, в които жената е само домакиня на фона на щанд за перилни препарати или обект на сексуално желание, а понякога и един от трите атрибута на удоволствието на човека заедно с бирата и колата.
И ако имат да кажат нещо по тези въпроси, точно 8 март е денят. Защото след като вземат подаръка и цветята, някак си няма да е много удобно май. Посланието, което се носи от такъв начин на отбелязване на 8 март е като заглавието на един стар филм - "Бъди красива и мълчи."
Осми март не е празник, а международен ден на женската борба за равенство и права. Не позволявайте да ви подкупят с едно цвете.
