Осми март претърпя доста нелепи тълкувания през последните десетина години и нито едно от тях нямаше нищо общо с истината.
В началото на 90-те се водеше за комунистически празник и беше истински срам да споменеш и дума за празнуване. Но после жените си спомниха с носталгия банкетите от соца, цветята от съпрузи, любими мъже и колеги и решиха да си върнат тези облаги.
Първо плахо като Ден на майката, а напоследък, съвсем без свян, като Ден на жената.
Исторически погледнато, 8 март не е нито комунистически празник, нито празник на жената.
Ден за замисляне и борба за права
От друга страна моите лични разбирания - които предполагат несъгласие с всякакъв вид дискриминация - не се вързват с празнуване на пола. Но всяка година, щом този ден наближи, виждам как българските жени се размазват в очаквателна нега и започват да поглеждат изнудващо в ръцете на мъжете за подаръци и цветя.
Сега да погледнем фактите. Преди няколко години имаше изследване, че всяка четвърта българка е подложена на домашно насилие. И понеже българският мъж не е станал по-уверен в себе си, предполагам, че днес тази статистика може да е още по-тъжна и черна.
Вместо да защити живота и здравето на пострадалите от домашно насилие жени и деца и деца със Закона за изменение на държавния бюджет (ДВ, бр. 56 от 2010 г.) предвидената по бюджета на Министерство на правосъдието и съгласувана с гражданското общество сума от 500 000 лв. за програми за защита и превенция от домашно насилие бе напълно орязана.
Спасяването на жената си остава неин личен проблем
И на едини самоотвержени неправителствени организации, шепа жени, които се борят като един храбър Давид с патриархалния балкански Голиат.
В този контекст цветята и подаръка на 8 март започват да приличат на евтин подкуп за запазване на статуквото. И денят вместо в повод за размисъл и борба за граждански права - какъвто е според историческата традиция - се превръща в ден на затваряне на устата. На затвърждаване на патриархалната традиция, в която мъжът е материален благодетел и поради това не му се търси отговорност за нищо. И жените след като си получат парфюма, бижуто и букета, изиграват една всенародна имитация на граждански оргазъм и всички са доволни.
Отмиването на историческия и граждански контекст на Международния ден на жената става със съгласието и активното участие на самите жени. Те така са поставили нещата, че подаръкът излиза по-важен от борбата им за права.
А ако побоят от горецитираната статистика не се отнася за тях и те не са точно тази всяка четвърта жена, има други проблеми, които ги засягат. Като например - недостатъчното насърчаване на раждаемостта в общество с отрицателен демографски прираст, ниските присъди за блудство и изнасилване, трафикът на жени.
Техен проблем са и унижаващите реклами, в които жената е само домакиня на фона на щанд за перилни препарати или обект на сексуално желание, а понякога и един от трите атрибута на удоволствието на човека заедно с бирата и колата.
И ако имат да кажат нещо по тези въпроси, точно 8 март е денят. Защото след като вземат подаръка и цветята, някак си няма да е много удобно май. Посланието, което се носи от такъв начин на отбелязване на 8 март е като заглавието на един стар филм - "Бъди красива и мълчи."
Осми март не е празник, а международен ден на женската борба за равенство и права. Не позволявайте да ви подкупят с едно цвете.
Каква борба??Някой трябва да има желание за нея.А и за какво?Нима не е дастатъчно?
Dannyb, голяма глупост - хайде сега да нямаме празници, че трябва да се мисли/работи всеки ден. Да трябва, затова го правиш и после празнуваш факта, че неуморно си полагал усилия в някаква област. Трудиш се всеки ден от годината за нещо си и после празнуваш не нещото, а личния труд, който си шложил в него и продължаваш да влагаш - логично е, викам аз.
След като прочетох статията бих казал че и писателката не е особено уверена в себе си. Да не кажа нещо друго. Със статистическото съдържание на статията съм съгласен. Правата на хората трябва да се спазват. Но феминисткия стил, в който е написана статията изобщо не ми хареса. Такива войнствени изказвания под път и над път. Наистина частта от текста, че не трябва да има празник по полов признак наистина ме накара да се замисля. Но в крайна сметка повечето хора си харесват празника. И различията между половете винаги ще си ги има и ще си го има факта, че едни дейности са по подходящи за единия пол а други за другия. И в днешно време всички имат достатъчно права да правят и неща които не са характерни (пресилено казано) за дадения пол. Ограничаването на тази свобода си е вече дискриминация. Уважавам всички, а всички крайни изказвания мисля че леко не са наред. В краен случай да си направят всички по една операцийка да станем безполови и проблема ще е решен (само че се съмнявам че и тогава ще е). Весели празници
хаха и каква ще е тазЪ борба?! ...на свиня с тиква май-май ; ама който го кефи да празнува, който не не... , нали правим каквото си искаме уж ако има вдъхновение и заслуги има цветя, ако са повечко... мое и подарък не е лесно...да си пъпеш
Бе не ви ли писва от тая борба за равноправие? Не осъзнаха ли дамите, че победиха окончателно вече, та даже на празника за това ще мелят отново ".....унижаващите реклами, в които жената е само домакиня на фона на щанд за перилни препарати или обект на сексуално желание....." Аз пък в рекламите виждам само мъже-льольовци, които ме е срам ми да ги гледам: "Миличко, хвана ли рибка" Ако имаше подобен празник на мъжа, щях да напиша статия тук да се оплача от уронване на престижа
оставете лелите да окат на макс поне днес бе!
Евгени, напълно те подкрепям! Ама и ние жените все угода нямаме - няма цветя, "защо има цветя", има ли - значи ни подкупват. Какво лошо има цвете за целувка, ако не днес - кога??? Какво остава ако не е само цвете.... Честит празник на всички дами, също и на мъжете, които се имат за такива!
Не питат има ли пари за скъпи подаръци. Любимата жена и цевете да и подариш ще е щастлива.
Ейй бее, не се умориха тези "Амазонки" да "борят" срещу злите мъже. Драги дами, не осъзнахте ли вече, че този бесен феминизъм, който пропагандирате се изтърка и на всичкото отгоре се обръща в един момент срещу вас. Не се ли замисляте, че губите фокус и се стига до един момент, в който вече не знаете кои сте и за какво се борите?!? Може би е редно от време на време да попреосмисляте мисията си и да разсъждавате по-трезво (без да сте под влияние на афект, което е типично женска черта). Какво постигнахте с борбата за равноправие. Равноправие в какво??? Тук да не сме някоя талибанска република и да убиваме с камъни уличените в изневяра??? Понеже авторката зачекна и темата за раждаемостта, не мога да подмина коментара й. Моето лично мнение е, че именно "феминизма" (без дори да имам предвид преливането му в хомосексуална оринтация като крайна форма) е една от основните причини за ниската раждаемост... И още нещо много основно искам да споделя, с което ще обобощя мнението си по въпроса е, че е време да се замислим дали наистина сме толкова равни и трябва ли да имаме еднакви роли в живота. Ако трябваше да е така нямаше да има 2 пола, всички щяхме да сме двуполови или безполови. Не можеш да се обърнеш срещу природата си, без това да има негативни последствия. Това е като генното инженерство... А крайният резултат е, че от задълбочаването на това изравняване между половете, вече нито жените са жени, нито мъжете са мъже, Всичи стават все по-объркани и това само задълбочава проблемите в нашето болно общество (не говоря за България а в глобален мащаб). Нека имаме равни права - това е ок да е така. Никой няма да убива жени с камъни. Нека има превенция на домашното насилие. Нека има работещи жени - но не насила, а само тези, които наистина имат потенциал и желание. Подкрепям всичко това, но не и крайни "амазонски" изказвания, които граничат с пълно самоиронизиране на жените-борещи се за права. И пак повтарям - преди да тръгвате да се борите - помислете за какво? Хем да сме равни, ама вие да сте на пиедестал... Е няма как да стане. Не може всичко да имате в тоя живот, колкото и да ви се иска...