В едни далечни времена хората, които са имали проблем със заспиването, решавали да броят овце. Днес хората със същия проблем взимат мелатонин.
Т.нар. „хормон на мрака” всъщност се произвежда естествено от тялото ни през нощта от жлеза в човешкия мозък.
В същото време обаче той може да бъде закупен и под формата на хапче от всяка голяма аптека.
Милиони американци приемат мелатонин, независимо дали като хапче, дали като го впръскват върху кожата си, или му се наслаждават под формата на подсладени бонбони за дъвчене. В магазините от веригата Whole Foods в Щатите човек може да си закупи дори шоколадови бонбони с мелатонин.
Всяка история с употребата му започва с проблеми със съня. Като тази на Саманта Майкълс, на която мелатонинът на хапчета е препоръчан от специалист по съня. Тя си купува хапчетата, за които не е нужна рецепта, изпива 3-милиграмовата таблетка преди да си легне и заспива минути след това.
Мелатонинът за нея е подобен на чудо, поради което тя започва да го пие всяка вечер в продължение на над 5 години.
Мелатонинът си е спечелил репутацията на безопасно и натурално решение на проблема с безсънието, особено ако бъде сравнен с други лекарства, към които може да се развие зависимост и имат по-сериозни странични ефекти.
От 2007 до 2012 г. в САЩ се е удвоил броят на хората, които взимат мелатонин. Продажбите на хормона се увеличават с по 20 процента годишно и през следващите три години, показват данни на Nutrition Business Journal.
Но въпреки популярността на хапчето, в САЩ то не се третира като лекарство и никой не е тествал дали е безопасно при дългосрочна употреба. Което означава, че все още не няма ясен отговор на въпроса колко от него може да се приема.
Мелатонинът е открит през 1958 година. Д-р Ричарт Уортмън от Масачузетския технологичен институт е човекът, който започва да изследва ролята на хормона върху съня. През 1993 г. неговата лаборатория прави експеримент с 20 млади мъже. Те трябва да отидат в тъмна стая посред бял ден и да затворят очите си.
Тези, на които е даден мелатонин, заспиват за времето от 6 до 9 минути. Другите остават будни за по-дълго. Откритието получава сериозен отзвук. Уортман обаче още тогава предупреждава, че „хората не трябва да си предписват сами мелатонин”. Той се страхува от възможни странични ефекти като промяна на поведението, например.
Въпреки това мелатонинът става популярен. Тъй като хормонът се среща естествено в някои храни, Щатите разрешават той да се продава и като хранителна добавка вместо като лекарство, пише MotherJones.com.
Производителите не трябва да твърдят, че мелатонинът е безопасен и ефективен.
На етикетите той е описан най-често като „нелекарствена помощ за сън” или „клинично изследвана съставка”, поради което потребителите не осъзнават, че консумират хормон. Държавният контрол в САЩ е минимален.
Каквото се знае по темата обаче повдига след себе си въпроси.
Някои изследвания показват, че големи дози изкуствен мелатонин могат да повишат нивата на пролактин в тялото – хормон, който спомага за регулирането на менструалния цикъл и активира производството на мляко при родилките.
Според други изследвания мелатонинът може да повлияе и на желанието за секс.
Изследване, публикувано в Journal of Clinical Sleep Medicine показва, че при повече от 71 процента от изследваните проби мелатонин, продаван без рецепта, производителите не са дали точното количество на дозите. В един от продуктите е засечена близо пет пъти по-голяма концентрация на хормона от посочената.
При високи дози, посочва Уортман, мелатонинът скоро става неефективен за тези, които имат проблем със съня. Рецепторите в мозъка спират да реагират на него. Други учени обаче не са съгласни. Трябва да се вземе под внимание и това, че самият Уортман работи с компания, която продава капсули мелатонин на дози по-малки от 1 милиграм.
В някои части на Европа, където също не се изисква рецепта, за да си купи човек мелатонин, експертите препоръчват 1 милиграм на нощ. Много американци, които страдат от безсъние, обаче приемат по-голяма доза от хормона, отколкото им е необходима. При тях е валиден принципа „повече означава по-добре”.
Макар да няма неоспоримо доказателство, че в по-големи дози мелатонинът е вреден, ако хапчето се взима в продължение на по-дълго време „по-малките дози са за предпочитане”, посочва Крег Хоп, директор в Националния институт за здравето в САЩ.
Без документирани странични ефекти много лекари не виждат проблем да препоръчват мелатонин и в по-големи дози и то за дългосрочна употреба.
Дори Уортман пие мелатонин всяка нощ, въпреки че взима по-малко от 1 милиграм, разбира се.
Но има и други варианти, за да си помогнете да заспите. Да изключите телевизорите и компютрите, да оставите телефоните си и да си дадете повече време, за да се отпуснете в тъмнината на стаята си може да стимулира естественото отделяне на мелатонин в организма ви. Никога няма лесен начин за тези, които са залепени за своя имейл или за Netflix, но си струва човек да опита.
