Това е индийският фестивал, кадри от който често могат да бъдат видени в реклами за туризма в страната, филми и клипове на песни. На него хора от всякакъв пол, възраст и произход се събират, за да пеят, танцуват и да оцветяват приятелите и познатите си с разноцветни прахчета и оцветена вода.
Става дума за Холи, познат и като Фестивала на цветовете. С него индусите отбелязват много неща – победата на доброто над злото, идването на пролетта, края на зимата, плодородието и равенството.
Празникът продължава една нощ и един ден, а основна част от него са веселите „битки“ с шарена прах. Те се случват навсякъде - по улици, паркове, извън храмове и сгради. Съпътствани са от музика, песни и танци.
Празникът се отбелязва в цяла Индия, като зад него стои една вековна традиция. За пръв път е споменат в поема от IV век. Описан е подробно в пиеса на санксрит от VII век, наречена „Ратнавали“ и написана от тогавашния индийски император Харша.
Още там той пише за „красотата на великия любовен фестивал“, в който хората танцуват под шарената вода, лееща се над главите им.
Всичко наоколо е оцветено в жълто и червено от цветната прах, която се хвърля наоколо. Описаната от императора картина напълно отговаря на случващото се и днес – векове по-късно. В различни щати на Индия има различни традиции, свързани с неговото празнуване.
Различните цветове на всяка пудра имат свое специфично значение. Червеното обозначава любовта и плодовитостта, жълтото е цветът на куркумата, синьото е цветът на бог Кришна ,а зеленото символизира новото начало.
Въпреки че е индуски фестивал, Холи се отбелязва от индийците на много места из страната. В различните щати на Индия има и различни, специфични традиции, свързани с неговото празнуване. Основното винаги е едно – любовта и веселието.
Празникът има и необичаен социален елемент – по време на честванията всички са равни, без значение на разликите в пола, възрастта, кастата или благосъстоянието. Деца и възрастни са заедно, мъже и жени се къпят с цветна вода, а за известно време се забравят и правилата, свързани с произхода и кастата. Всички се забавляват през деня, а вечерите обикновено са посветени на посещения при приятели или семейството.
Националният празник започва при първото пълнолуние от индийския лунно-слънчев календар, което обикновено е през март. Тази година Холи се провежда 2 март.
Митологичните корени
Зад това необичайно събитие, провеждащо се всяка година, стоят множество легенди. Една от тях е тази за Холика – жена-демон и сестра на демонът крал Хараниакашипу. Той вярвал, че е господар на вселената и че е по-могъщ от всички богове. Но синът му, Прахлад, почитал бога Вишну – пазител на вселената.
Това вбесявало Хараниакашипу, защото той мразел Вишну. Така демонът, заедно с Холика, планирал убийството на собствения си син. Идеята била Холика да преведе Прахлад през голяма клада. Тя щяла да оцелее, защото боговете я били дарили със силата да е недосегаема за огън.
Планът обаче се провалил. Прахлад се молил на Вишну, който го предпазил, а Холика загинала в пламъците, защото силата й действала само когато е сама. А скоро след това Вишну убил и Хараниакашипу.
Поуката? Доброто винаги побеждава злото.
В днешно време изгарянето на Холика често бива претворено. За целта се палят големи огньове на открито в нощта преди Холи, позната като Холика Дахан. В кладите се хвърлят статуи на Холика. Някои индуси събират пепелта от огньовете и покриват с нея телата си. На това се гледа като на действие за пречистване.
Любовната история
Холи обаче е и празник на любовта, а това се свързва с друга легенда за него. На деня след Холика Дахан ден се провежда Ранвали Холи – целодневното празненство, на което хората хвърлят по себе си прах в различни цветове. Традицията за хвърляне на шарени прах и вода идва от митологичната история за любовта на Радха и Кришна.
Кришна, индуският бог, изобразяван с тъмно синя кожа, се оплакал на майка си за светлата кожа на Радха. За да помогне на сина си и да прогони тъгата му, майката предложила на Кришна да смени цвета на кожата на Радха с боя. Смята се, че именно оттам идва традицията на Холи да мажеш с цветна боя хората, които обичаш.
Фестивалът е достатъчно интересен, че популярността му да се пренесе и в други азиатски страни, макар и без религиозния елемент. През последните години той намери своя път и до Европа и Северна Америка, като начин да се отпразнуват любовта, веселието и, разбира се, цветовете.
Как изглежда отбелязването на Холи можете да видите от снимките в нашата галерия.
