Най-близкото до Земята място във Вселената, на което би могло да има човешка колония, е Марс. Хората имат амбиции да населят планетата още през следващото десетилетие.
Преди да стане това обаче, трябва да осъзнаем, че първите човешки стъпки на Червената планета най-вероятно ще доведат до необратим сблъсък между земната и марсианската флора и фауна.
Ако Марс беше напълно стерилен, човешкото присъствие нямаше да създава никакви морални и етични дилеми.
Но ако бъде населен от хората, това лесно може да доведе до край на живота, който в момента съществува на планетата. Преди да се отправим към Марс, трябва да проведем дебат, в който да бъдат разгледани всички възможни сценарии около колонизацията. И може би мисията, която ще отведе хора до Червената планета, трябва да бъде отложена във времето, докато не се обсъдят различните гледни точки.
Всеки учен ще ви каже, че за да съществува животът на Земята или на която и да било друга планета, трябва да има някои базови условия. Живот може да вирее навсякъде, където има вода, източник на топлина и енергия и изобилие от някой от най-важните елементи - въглерод, водород, кислород, азот и калий. По тези критерии Марс е подходящ заедно с Европа - една от луните на Юпитер, и Енцелад - една от луните на Сатурн.
Начинът, по който са планирани мисиите до тези два спътника, дава ценна информация какъв подход трябва да предприемем към Марс.
Под дебелите пластове лед и на Европа, и на Енцелад има огромни океани, в които 4,5 млрд. години може да са довели до развитието на живот. Космическите апарати на НАСА дори заснемат грандиозни изригвания на гейзери, които изхвърлят вода от тези океани в Космоса. За да се уверят дали наистина има живот на спътниците, учените вече планират мисия до Европа, насрочена за 2020-а.
От началото на "Космическата ера" специалистите сериозно разглеждат заплахата от биологични зарази, пренесени от човека към другите планети.
Още през 1959-а НАСА обсъжда необходимостта от стерилизиране на космическите кораби, които ще бъдат пращани в Космоса. Протоколите на агенцията съдържат принципи за защитата на всички космически тела в Слънчевата система, включително и на Марс.
Мисия "Галилей" изследва Юпитер и луните му от 1995-а до 2003-а като по това време е установено, че ако излезе от орбита, космическият кораб може да се сблъска с Европа и да зарази околната й среда необратимо. За да елиминира напълно този риск, на 21 септември 2003-а НАСА използва последните запаси от гориво на "Галилей", за да навлезе в атмосферата на Юпитер и да бъде "изпарен".
Какво да кажем обаче за Марс?
Червената планета в момента е цел на общо седем мисии, включително и на два роувъра. Допълнително на 26 ноември тази година трябва да кацне мисията InSight, за да извършва измервания по структурата на Марс. През 2020-а трябва да кацнат още два роувъра, които ще търсят следи от живот на планетата.
Добрата новина е, че роувърите почти не представляват опасност за Марс, тъй като всеки от тях преминава през стриктна стерилизация преди да кацне. Затова и се смята, че те носят пренебрежимо малко микробиологични "похитители". Като се има и предвид, че до момента планетата е посещавана само от роботизирани машини, Марс остава незасегнат от човешки зарази.
Но когато изпратим хора астронавти, те ще пътуват с храна и оборудване.
Никое от тези неща не може да бъде стерилизирано по начина, по който се стерилизират роботизираните системи. Човешката колония ще произвежда отпадък, ще се опитва да си отглежда храна и ще използва машини, за да добива вода от почвата и атмосферата. Дори само със съществуването си хората ще заразят Марс, а след това времето не може да бъде върнато назад.
Космическите изследователи са разработили внимателен подход към Европа и Енцелад. Защо тогава не подхождаме по същия начин и към Марс? Да заразим Червената планета не е изключен сценарий. Още преди четвърт век учените стигат до заключението, че човешка мисия към Марс ще зарази необратимо планетата.
Но и държавните агенции като НАСА, и частните като SpaceX и Blue Origin вече планират мисии до Марс.
Всяка от тези мисии ще навреди на равновесието на Червената планета, а някои учени вече са убедени, че там има следи от живот. А ако има живот на Марс - то той принадлежи на "марсианците" и ще бъде застрашен от човешкото присъствие.
Имаме ли право да колонизираме Марс, просто защото вече имаме техническата възможност да го направим? И дали не е по-добре да използваме техниката си, за да се уверим, че на Марс няма живот, преди човешки крак да стъпи там?
