Преди почти седмица центърът на Хонконг беше окупиран от хиляди протестиращи. Лидерите на Федерацията на студентите - една от групите окупатори, формулираха своите искания за Хонконг и централната власт.
Те пожелаха ръководителят на администрацията на Хонконг Лян Чунин да подаде оставка; Постоянната комисия на Националния народен конгрес да оттегли изискването си кандидатите в избори в Хонконг да получават първо одобрението на Пекин (Пекин изисква те да "обичат страната и да обичат Хонконг"); и изборите през 2017 да са на принципа "един човек, един глас". Те поставиха краен срок за изпълнението на тези условия полунощ във вторник - и тъй като хонконгското правителство не изглежда склонно да отстъпи пред исканията им, те ще продължат да протестират.
Малцина вече се съмняват в мащабите и пламенността на демократичното движение, известно като Occupy Central. Пътят от този момент нататък обаче остава неясен. Във вторник сутринта Лян Чунин категорично заяви, че няма планове да се откаже от поста си, и очаква протестите да продължат "дълго време". Китайският президент Си Дзинпин също не демонстрира склонност към компромис, а китайските държавни медии заклеймиха действията на протестиращите като незаконни и свързани с "чуждестранни антикитайски сили." "Свидетели сме на изчакване кой пръв ще отстъпи," казва Дейвид Цвайг, професор по социология в Хонконгския университет за наука и техника. "Като две коли, в които кормилото е вързано и ключовете са изхвърлени през прозореца. Мисля обаче, че кормилото на Пекин е много по-здраво вързано от това на хонконгските студенти." Но и двете страни са концентрирани и очакват сблъсъка.
Всичко би могло да се случи. Има обаче няколко възможни сценария - някои от тях препокриващи се - които да се развият в следващите дни, седмици или месеци.
Протестиращите да се определят за победители и да се оттеглят
Някои от исканията на студентите може и в крайна сметка да бъдат удовлетворени, но надали това ще се случи в близко бъдеще. В този сценарий, протестиращите решават да се откажат, докато все още са в силна позиция - те все още имат привлечено световното внимание и обществено мнение на своя страна - и ще възобновят борбата си в по-късен момент. Как? Организаторите може да очертаят по-конкретен набор от искания за Хонконг и централната власт, които да бъдат изпълнени в предстоящите месеци. Ако правителството не изпълни тези искания, студентите пак ще се надигнат. "За мен това е най-добрият вариант," казва Цвайг. Така се избягва отчуждението сред населението на Хонконг, което може и да е склонно да изтърпи протестите, но да изгуби търпение, ако те се проточат. От друга страна, протестиращите може да се опасяват, че това ще пропилее трудно спечеленото им предимство в конфликта.
Изчакване
Правителството на Чунин изглежда готово да протака, с надеждата общественото мнение да се обърне срещу демонстрантите, когато се усети икономическият ефект от протестите. Лидерите на не особено добре организираното движение Occupy Central също заявиха, че са готови да останат колкото дълго е необходимо. Заради това и акцентът е върху любезността и вежливостта: бележка, залепена върху изоставен автобус в квартала Монг Кок, се извинява на населението на Хонконг за причинените неудобства. Ако мине достатъчно много време, някои от протестиращите ще се отегчат; други ще се върнат в университетите, или на работа. А за тези, които останат, е възможно...
Нещата да загрубеят
Полицията вече прибягна към употреба на сила, като атакува със сълзотворен газ тълпата в неделя, заради което бе заклеймена от общественото мнение в международен мащаб. Оттогава те се сдържат. Сега и полицията, и протестиращите знатя, че първите, които действат агресивно, ще носят вината за трагедията, която ще последва. От самото начало организаторите на протеста призовават за ненасилие. "Бъдете спокойни, но оставайте нащрек," гласи стикер по ръцете на някои от протестиращите във вторник. Хонконгската полиция засега изглежда се колебае да прибягва към сила. (Дори обгазяването със сълзотворен газ беше неохотно, последвано от оттегляне.) Но ако насилието ескалира, китайското правителство може да задейства Народната освободителна армия на Китай - решение, което предвид площад "Тянанмън" през 1989 всички биха предпочели да избегнат.
Лян Чунин в крайна сметка да се оттегли
Чунин е мразен от демократите - протестиращите разлепваха флаери с лика му за обезобразяване навсякъде из града - но и Пекин не го харесва особено. Това го прави идеалната изкупителна жертва. Това обаче не може да се случи веднага, защото правителството така би показало,че протестите дават резултат. "Може примерно да се разболее от мистериозна болест," казва Майкъл Деголиър, професор по политология и международна политика в Хонконгския баптистки университет. (Бившият ръководител на хонконгската администрация Тун Чихуа подаде оставка заради здравословни проблеми през 2005, след експлозивни протести срещу спорен закон за сигурността.) Без промяна в избирателния процес обаче, наследникът на Чунин ще е не по-малко лоялен към Пекин.
Отхвърляне на избирателния закон
Демократичната фракция в хонконгския парламент може да отхвърли плана, който Пекин предложи за преки избори. Ако това се случи, изборите през 2017 за нов ръководител на администрацията в Хонконг ще се случат по същия начин като през 2012 - без публичен вот. Както и преди, ръководителят на администрацията ще бъде избран от 1200-членна избирателна комисия. Много протестиращи предпочитат това пред предложения от Пекин план, който те отхвърлят като имитация на демокрация, която няма да доведе до по-сериозни реформи.
Корекции в избирателния закон
Пекин вероятно няма да се откаже от правото си да одобрява кандидатите за ръководител на администрацията. Той обаче може да позволи корекции в състава на комисията за номинации, подбираща кандидатите. (Настоящата избирателна комисия на практика би станала такава за номинации.) Сега тази комисия е съставена от 1200 членове, само една четвърт от които е избрана от жителите на Хонконг.
Останалите места в комисията са разделени между представители на различни сектори на обществото - от финансови услуги, през кетъринг до китайска медицина. Дялът на пряко избраните представители може да се увеличи, за да стане процесът по-демократичен. Правителството би могло също да увеличи броя на имената, изпращани до комисията за номинации за подбор. (Броят кандидати би останал все така фиксиран на двама-трима.) Тези мерки може и да не отговарят на определената от протестиращите цел за всеобщо пряко гласуване без посредничеството на Пекин - но поне биха били някакво начало.
Като се има предвид липсата на силни лидери сред протестиращите, би било трудно движението да бъде насочено в една или друга посока. Повечето протестиращи дори не мислят за подробностите около предстоящите събития. "Честно казано, не мисля, че ще има някакви големи промени," казва Гейбриъл Ли, 18-годишен гимназист. "Но все пак искаме те да чуят нашия глас."
А след като ръководството на автономната територия се съгласи да се срещне с техните лидери и да обсъдят исканията за изборни реформи, броят на протестиращите рязко намаля. Но какво ще се случи и какъв компромис ще постигнат протестиращите с главния управител на Хонконг Лян Чунин, чиято оставка поискаха преди това, е мъгла.
