Думата е гръцка. Означава чиреп, парче от глинен съд. В древна Атина, люлката на демокрацията, на такива парчета са изписвани имената на лица, за които се смятало, че се стремят към еднолична власт. Един вид бюлетини. Разбира се, нищо не пречи това да са просто неудобни противници.
Остракизираните биват изпращани в изгнание, т.е. биват отстранявани от обществения живот. Условно приемаме това за точка А.
"Враг на народа" е нарицателно за практически всяко престъпление в соцком правораздаването и може да включва всичко - от углавно престъпление до "престъпмисъл". Наказва се също толкова произволно, поради което е крайно удобно за саморазправа. Това пък взимаме за точка В.
Виждате ли разликата? Защото аз не. И така, прокарвам една права и вървя по нея, докъдето ме отведе. Покрай мен се изреждат клади, гилотини, изстрели в тила - истински триумфи на правосъдието. И всичко това е някоя недоизречена дума, някой жест, дори поглед. В тези примери е събрано всичко, от което човечеството вечно трябва да се срамува.
Стигам до края на пътя си. Нощ в една българска социална мрежа. Разгорял се е спор около политиката, разбира се. Времето е такова. Участниците до един минават за АБПСК (активни борци против социализма и комунизма). Разбира се, в аргументите се долавя емоция.
Когато обаче логиката изневерява, неудобните биват бързо обявени за платени драскачи и червени кърлежи. С една дума - за врагове на народа. Познато? Само два абзаца по-горе.
Сметка не се държи, забележка не се прави. Човек остава сам воин срещу настръхналата тълпа, понеже е дръзнал да посегне на кумирите й. А тя вече драска името му на чирепчето.
За да бъде остракизиран в една предсмъртна победа на комунизма. Защото той идва тъкмо при такива мимолетни победи, за да наложи своето трайно поражение.
И тъкмо в него е нашият въпрос. Сме ли ние по душа комунисти, вървящи неусетно - като дрогирани - към най-големия си кошмар? Губим ли се в свободата, за да се хванем за властта на тълпата като в спасителен пояс? И за да си припомним, че той ни отнася или към тиранията, или към гибелта.
Не, не, не сме! Просто трябва да се научим да плуваме. По-бързичко, ако може. Иначе това ще бъде нашето последно, вечно изгнание.
