Исландия реши своите тежки икономически проблеми, като скъса решително с наложените и отвън правила. Много малко обаче се знае за това, как именно това стана. Предлагам превод на статия, в която са обяснени способите, посредством които страната успя да се изтръгне от лапите на чуждестранния финансов капитал. Как беше чут гласът на народа - твърде поучителни и за нас, българите, събития.
След кризата от 2008 г. исландците изгониха крадливите си управници, изгониха финансовата мафия и постепенно достигнаха възстановяване на страната си. Те изгониха кредиторите-бандити и сами започнаха да решават проблемите си...
Няма новини от Исландия? Зашо? Последното, което чухме, това е, че народът там въстана и изхвърли банкерите. След това, в продължение на две години нито във вестниците, нито по телевизията нямаше новини оттам. Какво ли се случи? Защо СМИ не ни разказаха, че банкерите успешно потушиха или тихо мълком доведоха до нулата народните вълнения? Защото този път победиха хората.
Исландските жители се вдигнаха на борба като един и изгониха своето марионетно правителство, което подаде оставка. Дълговата афера, наложена на исландския народ от претъпканите парични чували на Британия и Холандия, бе обявена за недействителна. Бе създадено обществено събрание за пренаписването на исландската Конституция.
Хубавото е, че този път всичко мина без насилия и кръвопролития. Цялата революция мина и преуспя без нито един изстрел. За наложената информационна завеса от СМИ има едно единствено обяснение: какво ли щеше да се случи, ако исландския пример се подеме от останалия свят, Евросъюза и САЩ като пример за действие? По-долу е даден кратък преглед на фактите:
- 2008 г. - Главната банка на Исландия е национализирана. Исландската крона е девалвирана и пазарът е парализиран. Страната е банкрутирала.
- 2008 г. - Гражданите се събират пред парламента и постигат успех, като принуждават правителството и премиера да подадат оставка. Провеждат се нови избори.
Но страната продължава да е в бедствено икономическо положение. Парламентът приема закон за изплащането от народа на Исландия на 3,5 млрд евро на Британия и Холандия през следващите 15 години с 5.5% годишна лихва.
- 2010 г. - Жителите на Исландия отново излизат на улиците с искания за всенароден референдум.
- През януари 2010 г. Президентът на Исландия блокира този закон, обявявайки всенародно допитване по този въпрос.
- През март референдумът по въпроса да се откаже плащането на въпросния дълг е приет с 93% от гласовете на народа.
Същевременно властите подемат инициативата за разследване дейността и привличането към отговорност на лицата, допринесли за кризата. Много от тях, сред които и банкери, бяха арестувани. Интерпол изпраща заповед, принуждаваща всички юридически и частни лица, съпричастни към кризата, да напуснат Исландия.
За написването на Конституция се свиква нова асамблея, за да се избегнат всички капани на дълга, получен на основата на външни валутни заеми. От 522 кандидати се избират 25 граждани без каквато и да било политическа принадлежност.
Единственото изискване към тези граждани е да получат поддръжката на други 30 граждани. Конституционната асамблея започва работа през февруари 2011 г. Тя продължава да представлява carta magna (лат. - харта на свободата) препоръките, представяни от делегатите от цялата страна. Накрая, тя трябва да бъде одобрена както от текущия Парламент, така и от сформираният от пследващите избори.
Резултатите от революцията в Исландия наблюдаваме
- в оставката на корумпираното правителство на страната;
- национализацията на банките;
-състоялият се референдум, позволил на народа да определи собствена икономическа система;
- арест и затвор на отговорните за кризата;
- съставянето на нова конституция от самите исландци.
Това са съществени постижения. Съобщи ли ни някой за това чрез средствата за масова информация? Макар и една програма по радиото и телевизията да бе коментирала тези събития? Доколкото аз знам - не.
Исландският народ демонстрира начин да бъдат победени международните чували, натъпкани с пари и контрольорите на новините. Естествено, че лихварите не искат под какъвто и да било предлог вие да се замислите даже и за миг, че можете да се освободите от техните вериги.
Исландците пратиха по дяволите кредиторите - така излязоха от кризата.
Островната държава, въпреки всичките заплахи, се отказа от рецептите на МВФ и преодоля финансовия колапс.
Малката Исландия отново стана център на внимание. На фона на безкрайните дългови проблеми на Евросъюза, нейният пример за тих изход от кризата става все по-привлекателен.
Статията на американската писателка и пубицистка Дина Страйкер: "Какво е това исландска революция и защо я няма в новините" вдигна много шум на запад. В нея се разказва как през 2008 г. страната банкрутира поради световната финансова криза, и как тя преодоля кризата, минавайки през болка, при това отказвайки се от исканията на МВФ да върне дълговете на частвите банки.
По същия път Дина Страйкер предлага да тръгнат Гърция, Италия и други държави, стадащи от кризата. "Нека погледнат Исландия. Малката страна, отказвайки да се подчини на чуждите интереси, твърдо и ясно заяви, че нейният народ е суверенен. Ето защо за Исландия не се говори по новините - завършва тя статията, намеквайки, че Западът не е заинтересован да популяризира "водещия опит" на държавата, изпратила открито по дяволите кредиторите.
Причини и решението
Ще напомним, че колапсът в икономиката на Исландия бе провоциран от натрупването от трите най-големи банки в страната Landbanka, Kapthing и Glitnir на голям дълг в чужда валута. Главни кредитори бяха британци и холандци. През 2007 г. външния дълг на Исландия достигна 900% от БВП.
Крахът на световните кредитни пазари доведе до банкрут и трите банки, а по същество и цялата страна. Исландската крона падна с 85% по отношение на еврото. Правителството подаде оставка, през 2009 г. се проведоха избори. Новото правителство първоначално се съгласи да последва изискванията на МВФ и да изплати за 15 години дългът на частните банки към Великобритания (2.35 млрд. паунда) и Холандия (1.32 млрд. евро).
Но народът бе против, започнаха масови протести и властите се вслушаха в исканията на избирателите. На обявения референдум 93% от жителите отказаха да изплащат дълговете на частните банки. МВФ замрази кредитирането на страната, ЕС заплашваше със санкции.
"Казваха ни, че ако ние не приемем условията на международното съобщество, то ние ще станем северна Куба. Но ако ние се бяхме съгласили, то щяхме да станем северното Хаити." Това констатира по-късно президентът на Исландия Олафур Рагнер Гримсон.
Поддръжка
Обикновенните исландци поддържат "да изпратим кредиторите по дяволите". "Решението бе абсолютно правилно, не може да искат от чужди хора да плащат чужди дългове - смята рускоезичният жител на Исландия Константин Строгинов. - Тези дългове са на частни лица, банкерите искаха да ги прехвърлят на хората, като не им предлагаха в замяна абсолютно нищо, като така ги заробваха.
Плашеха ни със санкции, но какво реално можеха да направят? Да забранят на риболовните ни кораби да излизат от 200-милната зона? Ами край исландските брегове е пълно с риба. Няма да ни купуват рибата? Самите европейци ще започнат да протестират срещу високите цени на рибата.
Сега животът ни бавно се нормализира. Създават се нови работни места. Започва оживление в дребния и средния бизнес, които замряха през 2008 г. Какво е най-интересно - всичко това се прави за сметка на вътрешни инвестиции, без големи външни заеми".
Конституцията в Интернет
Исландците се заеха да сътворят нова конституция. За целта избраха 25 безпартийни граждани, всеки от които е препоръчан от 30 други жители на страната. Това са юристи, журналисти, студенти и просто интелектуалци.
Конституцията се създаваше направо в интернет. Учредителните заседания се провеждаха онлайн и гражданите можеха да пишат своите коментарии и да дават предложения. Основният закон ще бъде утвърден след близките избори.
"Гърция също трябва да постъпи така"
За страна с такъв огромен външен дълг, каквато е Исландия, решението бе абсолютно вярно, смята експертът по международните пазари на Eavex Capital Константин Литвин.
"Да се взимат кредити в такава ситуация, означава да се продължава агонията. Да, първоначално в икономиката се изпитва шок, но след това тя се възстановява по-бързо. И Гърция, с нейните огромни дългове, си струва да тръгне по този път.
В ЕС, изглежда разбраха това и приеха решение да опростят 50% от дълга. В случая с Италия такива радикални мерки на се налагат, за нея е достатъчно да приеме пакет мерки, за да се ликвидира бюджетния дефицит и да излезне на плюс", твърди експертът.
