Сайтът БиволЪ публикува статия по повод нова серия разсекретени от WikiLeaks грами на бившите американски посланици у нас Джеймс Пардю и Джон Байърли. Заглавието е на Webcafe.bg.
Като "хлопане на отворена врата" определя американския посланик Джон Байърли българо-американското сътрудничество в областта на отбраната в секретен дипломатически доклад изпратен във Вашингтон в края на ноември 2005 г. и разкрит от Wikileaks [05SOFIA1987]. Грамата е с гриф СЕКРЕТНО. Посланикът успокоява американското правителство, че новото правителство на тройната коалиция остава надежден съюзник на САЩ по ключови въпроси.
Сътрудничеството включва и преговори с българското правителство за американски тренировъчни бази в Безмер и Ново село, поискани по-рано от правителството на НДСВ.
Особено важен за нас е американският анализ, че българската армия е дала процентно най-много жертви в Ирак от всички останали съюзнически контингенти към края на 2005 г. При 400 души контингент, нашите щети са 93 убити и ранени войници (13 убити и 80 ранени), което ни нарежда на челното място по пострадали в коалицията, непосредствено след САЩ.
"Независимо от високата цена в пари и живот за тази мисия , новото правителство изостави предизборните си обещания да изтегли незабавно корпуса от Ирак. Вместо това, те водят интензивен диалог с нас и за други алтернативни мисии", анализира Байърли скритите страни на междудържавните отношения.
Въпреки, че 80% от българите се противопоставят изобщо на каквото и да е военно участие в Ирак, решението на БСП като лидер на правителството да изпрати войници на нови мисии се окачествява директно от американските дипломати като "пълен обрат" от предизборните обещания на тази партия пред избирателите й.
Правителството сключва също така споразумение за премахването на "подвижни ПВО системи", които България притежава. Страната се задължава да не изнася никакви подобни системи, без съгласие, или одобрение от САЩ.
"Това политическо споразумение, както и премахването на търговските запаси на България, окончателно я елиминират като разпространител на ПВО системи. За пореден път се решава с цената на риск от страна на правителството на България, която вече изпитва сериозна безработица в сектора на оръжейната промишленост", пише първият дипломат на САЩ.
Българският президент Георги Първанов и премиерът Сергей Станишев оказват много силна публична подкрепа за разполагане на американски военни бази на територията на страната, независимо че 60% от населението е против това, разкрива грамата.
Притесненията на американците от евентуална съпротива от страна на социалистите, продиктувани от предизборната антиамериканска риторика на БСП се изпаряват напълно и дори се трансформират в твърда увереност, че предвожданото от БСП правителство най-добре защитава интересите на САЩ.
За тези притеснения се разбира от друга грама, изпратена по-рано същата година през март [05SOFIA557], в която Байърли анализира политическата ситуация в България преди наближаващите парламентарни избори.
Победа на социалистите не е "трагедия" за САЩ
Една победа на социалистите "няма да бъде трагедия за нас", но "може да затрудни защитаването на широк кръг американски интереси", пише посланикът. Байърли лобира пред Вашингтон да подкрепи НДСВ, като уважи "отчаяното желание" на Симеон да бъде поканен в Белия дом преди изборите.
Към този момент вече 30 посещения на американски военни в България са подготвили терена, но българите очаквали формалното решение на американското правителство по въпроса за американските бази, отбелязва Байърли. Преговори за базите с правителството на Сакскобургготски са водени до май 2005, след което са спрени в очакване на резултатите от изборите и новото правителство.
Петрол срещу храни и бази срещу дискретност?
От други грами става ясно, че след изборите през 2005 г. цялата политическа класа, с изключение на "Атака" подкрепя установяването на американски бази в България. Президентът Първанов, известен с ярката си антинатовска позиция от началото на века и поддръжник на Милошевич в кризата с Косово, също се оказва горещ привърженик на базите.
Проблем на американците обаче е общественото мнение, което в края на 2005-а и началото на 2006-а е по-скоро негативно настроено. Обществените настроения се използват от шумната националистическа формация на Сидеров, която е узурпирала политическото говорене по темата за американските бази.
В среща с Първанов от 8 ноември 2005 г. [05SOFIA1902] Байърли иска от президента по-ясна публична подкрепа, подобна на изразената от премиера Станишев, даден като "пример за български политик, който форматира общественото мнение по въпроса".
Първанов от своя страна подчертава заплахата от радикалния национализъм, който "не трябва да бъде подценяван", безпокои се от успеха на наскоро пуснатия вестник "Атака" и си задава въпроси за "финансовия гръб" на партията на Сидеров.
На срещата е присъствал и зам. министърът на МВнР Любомир Кючуков. Той е изразил своите опасения от негативната обществена реакция относно продължаването на военната ни мисия в лагера "Ашраф" в Ирак. Първанов, Кючуков и американският посланик обаче са се договорили, че тази обществена реакция ще бъде "заглушена" с ПР акция, която ще наблегне на "хуманитарния характер" на мисията и намаления състав на батальона ни.
Извън темата на разговора, интересна подробност е, че президентът е благодарил на посланика за проявеното желание на американските власти да окажат съдействие в разкриване на убийството на банкера Емил Кюлев, което е разтърсило България наскоро (Банкерът и съветник на президента беше убит в колата си на столичния бул. "България" на 26 октомври 2005 г. Показното убийство не е разкрито до ден днешен. Бел.р.).
В края на дипломатическия балет на изразените притеснения и съгласия по различни теми идва и едно "специално питане" на Георги Първанов относно включването на БСП в "Петролгейт" като бенефициент от програмата "Петрол срещу храни" на Саддам Хюсейн.
Първанов категорично отрича, че партията му е получила дори "един цент" от иракския петрол, но подчертава, че исканата информация не е за публична употреба, а единствено за партийните лидери: "За да знаем за нас си за какво става дума".
Тези притеснения контрастират с публичната позиция на лидерите на БСП. Само няколко дни преди този разговор Румен Овчаров заявява, че в доклада пише "пълни глупости" за участието на БСП в "Петролгейт".
"Специалното питане" на Първанов за вътрешна употреба е отделно от официалното запитване на Временната парламентарна комисия за "Петролгейт", направено месец и половина преди изтичането на нейния мандат. Питането на комисията "Петролгейт" е подписано от Борислав Ралчев от НДСВ и е докладвано от посланика в дипломатическа грама от 3 март 2005 г. [05SOFIA422].
Както отбелязва Байърли година по-късно, в грама от 30 март 2006 г. [06SOFIA465], американците са предоставили многобройни документи от доклада "Дюлфер" на комисията "Петролгейт", но тя не намира връзка между четирите български фирми, участвали в операцията "Петрол срещу храни" и финансирането на БСП.
Имената на фирмите, цитирани тогава в медиите, са "Джеф", "Елмет" и "Сара-М", както и свързаната с оръжейния търговец Манджуков и собственик на в. "Дума" - "Машиноекспорт", спомената и в грамата за организираната престъпност на Джеймс Пардю.
Петър Манджуков, който е бил секретен сътрудник на ДС под псевдоним "Омуртаг", беше награден през 2002 г. с орден "Стара планина" от президента Георги Първанов. Името на Манджуков се споменава и в грамата за организираната престъпност в България на посланик Джеймс Пардю в контекста на бизнес клуб "Възраждане" и доклада "Дюлфер".
БСП - бенефициент на петрол от Саддам, но няма доказателства, че е финансирана
"Към тази дата българското правителство не е предприело правни действия срещу тези компании. Докладът на Комисията установява, че БСП е била регистрирана като бенефициент на ваучери за петрол в списъка на иракската петролна компания SOMO, но не намира доказателства, че БСП е била финансирана от режима на Саддам Хюсейн през програмата Петрол срещу храни", обобщава Байърли.
Факт е, че като патрон на Националната разузнавателна служба (НРС) Първанов разполага с доклада на службата по аферата "Петрол срещу храни", изготвен по искане на комисията "Петролгейт". Този доклад, както и докладът на НСС и до момента са засекретени, но депутатите, които са имали достъп до двата документа, твърдяха пред медиите, че в тях има достатъчно данни за злоупотреби по програмата "Петрол срещу храни" от страна на близки до БСП фирми.
От наличните грами не става ясно дали "специалното питане" на Първанов от ноември 2005 е получило "специален отговор" за вътрешна употреба на партийните лидери - и дали съществува някаква връзка с пронатовската и проамериканска ориентация на социалистите, включително по въпроса за американските бази.
"Атака" - руската политическа трибуна срещу базите
Първият американски посланик, който анализира "ксенофобската" и "антисемитска" платформа на "Атака" е Джеймс Пардю - след като националистите влизат за първи път в парламента след изборите през 2005 г.
В доклада от 12 юли 2005 [05SOFIA1239] е отбелязано, че според някои източници финансирането на Атака на финалния етап от предизборната кампания идва от Васил Божков - "Черепа" и от шефа на "Овергаз" Сашо Дончев.
Присъствието на "Атака" в политическия живот оказва влияние и на преговорите за базите, които продължават през октомври 2005 г. след пауза от пет месеца около изборите. В грама от 17 октомври 2005 [05SOFIA1796] тогавашният шарже д'афер в американското посолство Левин отбелязва конфликтните точки и негативните обществени настроения, експлоатирани от антиамериканската кампания на "Атака", която призовава в парламента за референдум за базите.
"Някои от нашите български контакти намекват, че руското посолство вероятно насърчава "Атака" и влияе на медийното отразяване на темата", пише Левин.
Шумните съпартийци на Сидеров наблягат на антиамериканската реторика и поддържат тесни публични връзки с руското посолство, отбелязва и посланик Байърли в доклад, посветен на националистическата партия от средата на декември 2005 [05SOFIA2025]. Партията поддържа близки връзки с руското посолство - пише буквално в изложението.
Неслучайно докладът е озаглавен: "Българската партия "Атака" става все по анти-американска". Твърдата линия на Атака "срещу българското присъствие в Ирак и американските бази оказва натиск над социалистите, чийто твърд електорат често споделя същите възгледи за външната политика", анализира посланикът.
Макар че в парламента Атака предизвиква "много шум за нищо", повод за притеснение за американците е стабилният рейтинг на националистите, както и големият тираж на партийния им вестник, в който Сидеров се афишира на първа страница с руския посланик Анатолий Потапов под заглавието "Русия ще реагира за US базите".
Самите руски дипломати заявявали, че "Атака" е единствената българска политическа парламентарна сила, която работила за "нови взаимоотношения с Русия". Въпросът с американските бази на българска територия е един от ключовите въпроси, от които се интересува руското правителство, става ясно от изявление на посланик Анатолий Потапов.
Финансирането на тази партия и на печатния й орган повдига въпроси и подозрения, като спекулациите варират от връзки с организираната престъпност до кръгове, близки до ДС и финансиране от чужбина, твърди Байърли.
Политиката на посолството е да не установява никакъв контакт с "Атака" и да не отговаря на провокациите, за да не усилва присъствието на националистическите тези в публичното говорене. В същото време американците ще се опитат да разсеят заблужденията и ще окуражават задаването на въпроси за финансовите източници на националистите - завършва грамата.
В края на 2005 г. [05SOFIA2123] Левин резюмира ситуацията, като отново набляга на руската подкрепа за "Атака" и за негативното медийно отразяване на базите. Той припомня широката трибуна, дадена на руския началник-щаб Балуевски, който казал в пресата: "Да не дава Господ да падне свалена ракета на АЕЦ "Козлодуй", въпреки че в преговорите не става дума за американско ПРО.
Именно Балуевски отворил и въпроса за таксата на базите, като заявил, че е "изумен" от това, че американците нямало да плащат за българските бази както била обичайната практика в света. Левин препоръчва по-интензивна медийна кампания за развенчаване на грешните митове и дава оценка, че както при предишните правителства на Костов и Сакскобургготски, правителството на Станишев няма да следва общественото мнение, а ще го води и в крайна сметка ще сключи договора за съвместните бази.
(Само преди дни лидерът на "Атака" Волен Сидеров отново се опита да завихри скандал около базите, хвърляйки - по думите му, "сметката" за 2 млрд. долара на посланик Джеймс Уорлик в софийско заведение. Бел.р.)
(Контра)Атака в пресата
В още няколко грами през 2006 г. Байърли отбелязва негативното медийно отразяване на идеята за американски бази у нас, което резонира с тезите на Сидеров: загуба на суверенитет, разполагане на ядрено оръжие и възможни атаки към трети страни от бази на българска територия.
Към този момент американците вероятно не си дават сметка за масивното присъствие на бивши агенти на Държавна сигурност сред собствениците и редакторите на големите медии, което ще стане публично две години по-късно.
Все пак с наближаването на датата на подписване на договора за базите се появяват и положителни мнения, дори в партийния вестник на БСП "Дума". Отбелязана е и медийната подкрепа от "популярния софийски кмет Бойко Борисов".
В разговор с посланика на 15 март 2006 [06SOFIA394], премиерът Станишев за пръв път отваря дума за това, че Русия е много чувствителна по темата за базите и има специални притеснения за американското присъствие в североизточната част на България.
Руската чувствителност обаче не забавя напредъка на преговорите, които кулминират с постигането на споразумение по текста за Споразумение за Сътрудничество в Отбраната на 23 март, обявено ден по-късно и докладвано от Байърли във Вашингтон на 28 март [06SOFIA454].
Споразумението се придружава и с неписана клауза за стандартни отговори в медиите (talking points) от американска и българска страна, като синхронното медийно говорене трябва да допринесе за обръщане на общественото мнение по най-чувствителните въпроси.
Медийната тактика дава резултат още в началото на април въпреки, че "Атака продължава да бие барабана" - докладва Байърли в грама от 4 април 2006. [06SOFIA482]
Тънка червена линия...
В грамата [06SOFIA454] са отбелязани най-важните въпроси за САЩ, по които преговарящият екип не е "отстъпил зад червената линия". Посланик Байърли дава следната интерпретация на текстовете:
IV. Използване на съоръженията и терените: Този член отбелязяа, че военни действия ще се предприемат "с консултации и разбиране за гледната точка на двете страни." Този член не задължава САЩ за предварителни консултации и не дава на българите право на вето върху действията на САЩ, анализира Байърли.
V. Разполагане на съоръжения за отбрана, снабдяване и техника: Българите са искали изрично да се спомене неразполагането на ядрени оръжия в текста на споразумението, но са се съгласили на размяна на писма за уреждане на въпроса в духа на споразумението НАТО-Русия.
IX. Придвижването на самолети, кораби и сухопътни превозни средства: Самолетите и корабите на САЩ не са задължени да плащат за ползване на правителствените и военните летища и пристанища.
X. Наказателната юрисдикция: България се съгласява да отстъпи от основното си право да упражнява юрисдикция върху членове на US силите, извършили престъпления, които не произлизат от официалните им задължения, но си запазва правото да поиска неприлагане на тази клауза в случаи от особено значение за правителството.
XXXII. Трудови взаимоотношения: българските работници в базите нямат право на стачка и договорите им могат да бъдат прекратявани съгласно военните правила на САЩ.
Текстът на споразумението на български може да бъде видян в сайта на вестник "Сега".
"Ахилесовата пета" на България
"Подкрепата на президента Първанов за договора за базите беше решаваща", пише Байърли до вицепрезидента Дик Чейни в грама датирана от 25 април 2006 г., в която се набелязват точките за обсъждане по време на срещата между Чейни и Първанов, предвидена във Вилнюс на 4 май 2006 г.[06SOFIA579].
Българските официални лица, включително и Първанов, трябва обаче да направят повече, за да разяснят на общественото мнение ползите от американското присъствие в страната, връща се посланикът към темата за медийното отразяване на американските бази.
Сред другите теми, които Байърли препоръчва на Чейни за разговора му с Първанов е натиска за резултати в борбата с корупцията и престъпността. Става ясно, че по-рано българският президент е поискал от САЩ подкрепа пред Брюксел за присъединяването на България към ЕС от 2007 г.
В българската преса този детайл беше представен като част от негласните договорености за американските бази. Дипломатическата грама обаче опровергава тезата, че САЩ са приели да лобират пред Брюксел да си затвори очите за корупцията и организираната престъпност в България.
По въпросите за корупцията и организираната престъпност няма никакви различия между ЕС и САЩ, натъртва Байърли и отбелязва опасността от предпазна клауза в областта "Правосъдие и вътрешен ред". Има надежда, че натискът от ЕС и новият "уважаван главен прокурор, протеже на Първанов" ще доведат до промяна на нещата, но Първанов трябва да разбере, че това е "ахилесовата пета на неговата страна".
След подписването на споразумението за базите те логично се появяват по-рядко в дипломатическите доклади от София, за сметка на темите около присъединяването, включващи организираната престъпност и корупцията.
