Войната, за която не ни пука

На 20 ноември тази година един от най-големите градове в Демократична република Конго (ДРК) падна в ръцете на мощна бунтовническа армия. В страната се води война, която може да прекрои целия регион, но реакцията от страна на САЩ, ООН и останалите западни сили е почти никаква. Това не е твърде изненадващо, като се има предвид, че всички те подкрепят правителствата на съседните страни и особено това на Руанда, която според експерти подпомага насилието.

Боевете са прокудили близо милион хора от лятото насам, а битката за град Гома е поредният епизод в борбата на подпомогнатите отвън бунтовници да овладеят част от Демократична република Конго. Войната показа и пълната неспособност на Обединените нации да поддържат мира, макар в страната да е разположен един от най-големите й контингенти в световен мащаб.

Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун призова президента на Руанда Пол Кагаме „да използва влиянието си над бунтовниците от групировката М23, за да успокои ситуацията и да спре атаките". Френският външен министър Лорен Фабиус призна, че бунтът в ДРК се извършва с подкрепата на Руанда и изрази „дълбоко притеснение". От тези празни думи насам, насилието само е ескалирало.

Съветът за сигурност на ООН осъди случващото се в африканската държава, но това не стресна нито М23, нито благодетелите им от Руанда. Обединените нации обявиха, че ще накажат бунтовниците, но не се споменава нищо за Руанда, която е сред щедрите получатели на западна помощ. Картината в ДРК става наистина сюрреалистична, като се има предвид, че мисията на ООН продължава да прави публични прояви, свързани с достъпа до питейна вода - сякаш не се води война.

Добре оборудваните и професионално подготвени бойци от М23 не се изплашиха и когато все пак през уикенда силите на ООН изпратиха срещу тях тежко въоръжени вертолети. Няколкостотин от бунтовниците изтласкаха значително превъзхождащите по численост войници от мироопазващите част и правителствената армия, а на много места М23 напредват без да срещат съпротива.

Това не бива да изненадва - повечето от хилядите „сини каски" са от бедни страни като Индия, Пакистан и Бангладеш. Добре платената им служба в ДРК е като награда за добре изпълнен дълг в родните им страни и повечето си признават, че са дошли, за да заработят за нова къща, а не за да умират.

Експерти от ООН коментираха, че невероятната ефективност на малобройните бунтовнически съединения се дължи на Руанда, която е предоставила на М23 жива сила, оръжие и подготовка. Смята се, че командването е поверено директно на военния министър ген, Джеймс Кабаребе. Human Rights Watch също имат информация за руандски войници, които са пресичали границата като подкрепления за М23.

Уганда също подпомага бунтовниците, но все пак се вслуша в исканията на ДРК и затвори един от ключовите за снабдяването на М23 гранични пунктове. Руанда и Уганда са относително добре изградени държави с авторитарни правителства, които получават сериозна военна и финансова помощ от Запада.

Подобна подкрепа означава, че бунтовниците може и да достигнат до заявените си цели. Когато превзеха Гома, говорителят на М23 Вианей Казарама заяви, че групировката възнамерява „да завземе голяма част от Източно Конго" и да създаде самостоятелна държава. Бунтовниците искат да преговарят с правителството в Киншаса, но самите те не са наясно какво искат. Властите в ДРК са категорични, че ще говорят единствено с „реалния агресор" Руанда, а не с прикритието му.

Ситуацията напомня на щурма на Гома от преди 4 години, когато водените от Лоран Нкунда бунтовници също бяха решили да създадат нова държава в Източна ДРК - „Републиката на вулканите". Войната прокуди 200 000 души и приключи, след като хората на Нкунда се разбраха с националното правителство и станаха част от армията.

Конгоанските бунтовници са обвинявани за различни нарушения на човешките права, сред които масови изнасилвания (16 000 жени за два дни в Букаву), кланета и употреба на деца-войници. Заради последното има заповед за задържането на лидера на М23 Боско Нтаганда, издадена от Международния наказателен съд.

Участието на Руанда в кървавите размирици е комбинация от исторически връзки и икономически интерес. В М23 членуват основно представители на тутси - етническа група, която винаги е била потискана в ДРК. Някои от лидерите на групировката са се били заедно с настоящия президент на Руанда Кагаме, който също е тутси. Освен това, някои части от ДРК се смятат за историческа руандска територия. Това се признава с „половин уста" и от управляващите в Кигали.

Не бива да се забравят и минералните находища в Демократична република Конго. Смята се, че Руанда е спечелила стотици милиони долари през годините, когато те са били под неин контрол - чрез собствените й войски или чрез подпомагани от страната бунтовници.

Въпреки това, Кигали отрича да има интереси в региона. Бунтовниците от М23, на свой ред, твърдят, че са се вдигнали след „години на лошо управление, липса на обществени услуги и непрекъсната несигурност". По техни думи, оръжието е „от черния пазар в Дубай" и няма нищо общо с мощния съсед на ДРК.

Международната общност традиционно е на страната на Руанда, която годишно получава по около милиард долара финансова помощ. Парадоксално, но това е около половината от бюджета на държавата, която е агресор в региона.

През лятото някои страни като САЩ намалиха символично дела си в помощта за Кигали, но други - сред които са Европейският съюз и Световната банка, продължават да наливат пари, без да се интересуват от събитията в ДРК.

Официалното обяснение е, че натиск върху Руанда би дестабилизирал региона - абсурдно твърдение на фона на събитията в нейната съседка. Истината е по-скоро, че западните сили не искат да опетнят имиджа на страната, която дават за пример на всички африканци. Истина е, че от геноцида през 1994 г. насам Руанда има невероятно икономическо развитие, но на Запад си затварят очите за репресиите на авторитарната власт.

Икономическо развитие имаше и в териториите, които сега са под контрола на бунтовниците. В Гома се строяха високи хотели, а наблизо беше и известния Национален парк „Вирунга", където хиляди чужденци имаха възможност да видят планинската горила в нейните естествени условия на живот.

Бъдещето пред региона е свързано с още насилие, а може би и отцепване на по-богатите на ресурси области по примера на Южен Судан. Ясно е, че Руанда и въоръжените от нея М23 няма да се спрат сами. Въпросът е дали някой на Запад ще си даде сметка, че и във войните на Африка загиват хора.