Военни престъпления, постколониално наследство, битка за природни ресурси, чуждестранни намеси, наемници, междуетническо насилие, диктатури, политически убийства, крайна бедност, провалена държавност.
Това е в едно изречение цялата история на съвременната държава Демократична република Конго, която за пореден път се е понесла към ръба на пропастта след нова ескалация на насилието.
Конфликтът създаде една от най-големите хуманитарни кризи в света. Досега повече от 7 милиона души са разселени, а хиляди бяха убити през последната година.
Това е конфликт с потенциално глобални последствия не само заради риска от мигрантски вълни, но и заради факта, че в източната част на страната, където се водят сраженията, се намират някои от най-големите залежи в света на злато, диаманти, мед и най-вече колтан и кобалт - основни елементи за развитието и производството на високи технологии.
---
Недалеч от там се води и друг тежък конфликт с важно значение:
---
При последната ескалация в края на януари бунтовническата организация M23 успя да завземе Гома, който е най-големият град в източната част на страната. Жертвите вероятно са няколко хиляди, а хаосът, беззаконието и насилието в района се задълбочават и заради бягството на около 4000 затворници от местен затвор.
Смята се, че над 150 жени, които също са били в затвора, са изнасилени и убити - изгорели заедно със сградата на затвора.
Кои са основните участници в конфликта
Действията се разиграват на територия в района на границите на ДРК с Руанда, Уганда и Бурунди. Към момента има активни над 120 различни въоръжени милиции, много от които са свързани с локални лидери и/или са организирани на етнически принцип.
Все пак, най-грубо казано, има две основни фракции в конфликта - правителството на ДРК, водено от президента Феликс Чисекеди и неговите местни и регионални съюзници срещу подкрепени от Руанда бунтовнически организации.
Най-голямата и влиятелна сред тях е M23. Тя е съставена най-вече от етнически тутси, които получават материална и директна военна подкрепа от Руанда. В доклади на ООН се оценява, че Руанда най-вероятно е разположила 3000-4000 свои войници в района, но президентът на страната Пол Кагаме категорично отрича това.
Уганда също подкрепя някои бунтовници.
Romanian private military contractors surrender amid DR Congo fighting.
— AFP News Agency (@AFP) January 30, 2025
More than 280 Romanian "mercenaries" fighting alongside Congolese forces have surrendered to M23 in the Rwandan border town of Gisenyi, Rwanda's army said on Xhttps://t.co/gRzQcjq4EO pic.twitter.com/in9ujaZ1ik
На терен действат и различни наемнически групи от Източна Европа, включително Румъния. При последната ескалация стана ясно за участието на около 800 румънски наемници, работещи за правителството на Конго. Около 290 от тях бяха принудени да се оттеглят в база на ООН след падането на Гома, след което се предадоха на М23.
ДРК през годините винаги е била едно от най-активните полета на дейност на частни военни компании от цял свят. Неслучайно двете войни отпреди четвърт век са известни и като Африканската световна война.
Какви са корените на конфликта
Голяма част от ситуацията е пряко свързана с геноцида в Руанда от 1994 г., когато доминираното от етническата група хуту правителство избива над 800 000 тутси и умерени хуту.
Впоследствие бунт на тутси слага край на 100-дневните кланета с марш към столицата Кигали, който тласка към бежански лагери в ДРК (тогава Заир) стотици хиляди руандийци, включително милициите и силите за сигурност, извършили геноцида
Скоро след това новото управление в Кигали обединява сили с Уганда, Бурунди, местни бунтовници и други регионални държави, за да нахлуят в ДРК и да свалят 30-годишната диктатура на президента Мобуту, приел бежанците и извършителите на геноцида. Това е само първата конгоанска война между 1996 и 1997 г.
Втората започва съвсем скоро, след като новият президент на ДРК Лоран Кабила се обръща срещу доскорошните си съюзници от Руанда и останалите, които го възкачват на власт. Така се подпалва един от най-мащабните военни конфликти в историята на Африка с участието на поне 10 държави и безброй други организации и групировки. Приключва през 2003 г., но не и окончателно.
Сегашният епизод може да се определи и като Трета конгоанска война.
Основен фактор са етническите тутси и хуту, които живеят в ДРК, но също така борбата за контрол над природните ресурси. Много от действащите групировки се финансират именно чрез контрол, експлоатация и нелегална търговия на ценни метали и минерали.
Какви са последните събития
В края на декември трябваше да има преговори и евентуално дългосрочно споразумение с посредничеството на Ангола между Феликс Чисекеди и Пол Кагаме, но те се провалиха, което доведе до офанзивата на М23.
Претенциите на Чисекеди, чиято столица Киншаса се намира на около 3000 километра от зоната на активен конфликт, са, че Руанда активно се меси във вътрешната политика, умишлено дестабилизира страната и иска да наложи контрол върху природните ресурси.
От своя страна управляващият вече три десетилетия Пол Кагаме отрича каквато и да е пряка свързаност на неговото правителство с М23, въпреки че последната е въоръжена и екипирана с най-съвременни оръжия, а доклади на ООН показват, че на терен има няколко хиляди руандийски войници.
Претенциите на Кигали са свързани най-вече с тутси малцинството в ДРК и остатъка от организацията, която извършва геноцида през 1994. Тя продължава да е активна, макар отдавна няма съществено политическо или военно влияние.
През последните няколко десетилетия Руанда се превърна от страна, преминала през изключително тежък вътрешен конфликт, в регионална сила. Армията ѝ е изключително добре обучена и екипирана със съвременно оръжие, като в момента участва активно в редица мироопазващи мисии по света.
Страната също така стана особено важен партньор на Европа и САЩ, което допринесе за бърз икономически растеж и повишаване на качеството на живота на населението от около 13 милиона души.
Руанда по територия е около 90 пъти по-малка от своя западен съсед, но успява да влияе върху случващото се там.
Огромна част от икономическия напредък се дължи на западни инвестиции и хуманитарна помощ, но друга е свързана с приходи от контрабанда на ценни метали от Конго според данни на Геологическият топографски институт на САЩ и неправителствената организация Congo Reasearch Group.
Сега западните лидери трябва да вземат решение дали да окажат достатъчно натиск върху своя партньор Пол Кагаме, за да се прекъсне офанзивата на М23, която продължава да овладява ключови територии по границата.
Дори това обаче може да не се окаже достатъчно, за да сложи край на един от най-дългите съвременни военни конфликти.
