Българите и малцинствата не живеем заедно, а съжителстваме паралелно - това просто са два свята, които делят общо пространство. Така ни е научила историята още от османското робство, създавайки модела, в който живеем и днес. Д-р Антонина Желязкова нарича това "демократичен модел на етнически отношения, създаден отдолу", тоест от самото общество.
"Политиците много пъти се опитват да рушат този модел, но не успяват, защото хората са се убедили през вековете, че той сработва. И едно от най-важните неща в живота на поколенията е, че трябва да опазват този модел", казва тя пред Webcafe.bg.
Д-р Антонина Желязкова, историк и експерт по проблемите на малцинствата, е следващият ни събеседник по темата на модерния национализъм и мястото му в XXI век.
На фона на куцащата ни демокрация, обществото само се възпира, когато крайни настроения започват да набират скорост. Една от причините е, че имаме твърде сложна и горчива историческа съдба, която ни е направила доста неподатливи на крайни националистически идеи, обяснява тя.
Отделно от това, днешното ни общество е прекалено атомизирано, за да бъде увлечено от някаква обединителна национална идея. Още повече - такива липсва.
"Това е горчивата истина и тя ни прави по-неуспешни в развитието си. Днес гледаме мрачно на това, че моралът в обществото се руши, че образованието и културата западат. Причината е същата - нямаме обща идея, която да запали всички. Вижте, испанците са толкова единни, когато стане дума за обществен интерес. Дори и гърците се бунтуват срещу всичко", изтъква Антонина Желязкова.
Национализмът, по думите й, би могъл да бъде градивен и позитивен - да създава обединителни идеи на обществото, които биха запалили всички и биха срещнали консенсус на всякакво ниво. Д-р Желязкова дава пример със Съединението и Независимостта на България, когато "от селянина до интелектуалеца са заставали зад тях".
Друг пример, казва тя, е запазването на нашите евреи по време на Втората световна война, непразно се говори, че това е акт на гражданското общество.
Нейната теза е, че "горчивата история е направила българите въздържатели към крайни националистически идеи. През всички войни за осъществяване на национални идеали България е дала толкова много жертви".
"Не повече от 12% могат да бъдат крайни националисти"
"Не се притеснявам от българския национализъм, защото винаги оценявам каква част от обществото биха могли да бъдат увлечени по крайни настроения - антитурски, антиромски, антисемитски и т.н. Те са около 12%", допълва Антонина Желязкова.
Изследване на колегите й показва, че ако се появи идея да си върнем Македония или Западните покрайнини, никой не би я подкрепил: "Никой не би се повел по такъв тип иредентиски идеи и настроения, за да си връща територия или да завладява нови територии".
Прочутата българска толерантност, с която се гордеем, всъщност опира до приемане на чуждата култура и религия. "Няма нищо романтично и сантиментално в нашите отношения", казва Желязкова и изтъква за пример смесените бракове, които не са популярни в България, особено с представители на местните малцинства.
Политиката - големият длъжник на национализма
За сметка на големите идеи, нашата политика е подвластна на дребнотемието и противопоставянето. Както се казва, кучетата лаят, а керванът си върви. "Хората от смесените региони казват, че са свикнали и след изборите всичко си идва на мястото. Например, нищо няма да се оправи, ако сменим името на връх Мусала, както и нищо няма да се влоши, ако новините на турски език станат половин час", казва Желязкова.
Според нея националистическите партии в България са изкуствено създадени: "Всички те са плод на инженерство от най-различни кръгове и интереси, за да създават смутове, когато е необходимо. Те биха искали винаги да има известно неспокойство в страната. Щом се зададат избори, обикновено се измисля нещо опасно. Националистическите партии се активизират в такива времена, иначе биха отмрели. Обикновено те имат много кратък език."
При всички случаи ще имаме националистически партия в парламента или коалиция от партии в този спектър. "Със сигурност ще има 5%, които се увличат по антиговоренето", прогнозира тя.
"Партиите в националистическия спектър са изградени на агресивен принцип. Част от тяхната любима терминология е, че се грижат на националната сигурност, но понякога изключително много вредят", казва експертът и вади аргументи от практиката си.
Опасно неразбиране
По време на миналогодишните размирици пред софийската джамия Баня Башъ, когато "Атака" опита да заглуши с протест мюсюлманския мюезин, Желязкова пътувала из Западните Балкани, за да изследва особеностите на исляма там с нейни колеги от Великобритания и Дания.
"Всички те знаеха - и в Сараево, и в Призрен. Зададоха ми въпроса: "Какво се случва? Ще правите война като нашата, така ли?". Хората показваха снимки и клипове, които представяха България в отвратителна светлина", спомня си тя за внезапния отзвук на боя с камъни пред софийската джамия.
Следва обобщението, че плоското разбиране за мюсюлманите като потенциални екстремисти е изключително непродуктивно и вреди.
"Радикалният ислям не може да пробие сред турската общност"
Антонина Желязкова е изследвала как се разпространява радикалният ислям в България. Оказва се, че подобни крайни идеи вирят единствено в ромските гета - поради ширещата се бедност, безработица, неграмотност и изолация, които са благодатна почна за екстремистките идеи.
Делото в Пазарджик, според нея, е плод на сблъсък между евангелските църкви и салафитския ислям именно в ромската махала на областния град.
Радикалният ислям не може да пробие сред турската общност в България, защото тя живее по много модерен и светски начин. "За тях (бел. р. - проповедниците на радикалния ислям) българските турци са прекалено атеизирани, каквито са и българите. След това опитват при българомохамеданите, които са много религиозни, но имат силен вътрешен механизъм, за да се опазват сами", обяснява Желязкова.
Вместо да разпалваме страхове, е време да се отърсим от тях. Най-добре ще е, ако можем да насочим тази енергия към нещо съзидателно.
