В дълбините на най-скандалния затвор в света, в килия-единочка един затворник обикаля напред-назад. Брадатият мюсюлманин носи слушалки и потраква с молитвена броеница, докато повтаря сури от корана, вървейки в кръг.
Очите му изглеждат лишени от живот - и очевидно психическото му състояние е доста нестабилно. Пазачите го наричат "Крачещия", защото той никога не променя темпото си на ходене, обикаляй една и съща бетонна пътечка по цял ден, всеки ден.
Двама други затворници влизат в голямата обща територия, където е той. Те обаче напълно игнорират Крачещия и вместо това включват телевизора с плосък екран, разположен високо над тях, закрепен на стената. Двамата - с идентично бръснати глави, но с дълги бради - разговарят, докато сменят каналите.
Не мога обаче да ги чуя, защото съм от другата страна на двустранно огледало в мрежата от центрове за задържане на заподозрени в тероризъм в Гуантанамо Бей, Куба
Тези трима мъже са сред 149 затворници от 21 държави, намиращи се тук в юридическа "ничия земя", някои от тях са тук вече 13 години. Повече от половината от тях са одобрени за освобождаване. И все пак те остават тук, зад решетките, без каквито и да е обозрими перспективи за свобода, което ги прави затворници без надежда.
Сред тези мъже е и Шакер Амер, 45-годишен саудитец, който по закон би могъл да живее във Великобритания, защото е женен за британка. 45-годишният баща на 4 деца е арестуван в Афганистан през 2002 г, докато е работил за ислямска благотворителна организация.
5 години по-късно той е одобрен за освобождаване, защото не е имало каквито и да е доказателства, подкрепящи обвиненията, че е бил водеща фигура в "Ал Кайда" на Осама бин Ладен.
Амер обаче е убеден, че никога няма да излезе на свобода, защото той иска да бъде изпратен обратно във Великобритания, а САЩ искат той да бъде предаден на Саудитска Арабия, където дори според неговите поддръжници и защитници го очаква сигурен нов арест и изтезания. Докато въпросът не бъде уреден, Амер, един от най-дълго останалите в затвора арестанти, остава зад решетките.
Затворническият комплекс, който Барак Обама се бе зарекъл да затвори, е част от огромна американска военноморска база
Прекарвам 4 дни там и откривам странен, сюрреалистичен свят на двусмислени изрази, объркващ жаргон, увъртане и официално мълчание. Базата изглежда като малък град в Америка - с бургер-барове, кино на открито, ирландски пъб, ямайски ресторант, салон за красота и радиостанция.
Войниците в свободното си време могат да се гмуркат с акваланг и да плават с лодки и яхти, дори да водят псевдо-битки на пейнтбол игрището "Кота Нула". Но отвъд хълма, далеч от любопитните очи, се намира затворът, съставен от около десет "лагера". Затворниците, според слуховете, са бомбаджии, финансисти на терористични организации, лични бодигардове на Осама бин Ладен и командири на "Ал Кайда".
Нито един от тях обаче не е изправен пред съда - което доста вреди на международния имидж на САЩ. Америка твърди, че режимът в Гуантанамо Бей - наричан "Гитмо" от военните - е напълно прозрачен.
Липсва обаче какъвто и да е намек за откритост, докато сме там
Заедно с фотографа Мат Спрейк, аз съм първият журналист, получил разрешение за посещение в затвора след освобождаването миналия месец на петима терористи, заменени за сержанта от американската армия Боу Бергдал, който прекара 5 години в плен на талибаните, след като е излязъл от американска военна база в Афганистан.
Първото ми усещане, че ме манипулират идва с Зак, йорданец, който е нает като културен съветник на пазачите. Той отказва да използва думи като "затворник" и "арестант" и вместо това държи хората в Гитмо да бъдат наричани "задържани". И без да му мигне окото, той твърди, че всички те са "доволни от живота си" в лагерите.
Запитан как другите затворници са реагирали, когато петимата са били разменени за Бергдал, той отговаря: "Бяха много спокойни - наблюдаваха с интерес, след което продължиха с ежедневните си занимания.
"Трябва обаче да разбирате, че задържаните могат да бъдат много умели манипулатори - те използват религията като оръжие. Ако трябва да бъдат изведени от килиите си, те държат в ръка екземпляр на Корана, знаейки, че той може да бъде повреден, ако се наложи да ги задържаме със сила. Понякога те се опитват да бъдат приятели с хората наоколо, така че с тях да се отнасят по-любезно. Не забравяйте и за миг обаче, че тези хора са екстремисти."
Той допълва: "Не се опитваме да ги реабилитираме или да им насаждаме други убеждения - това не е наша работа. Някои ни казват, че искат да изоставят стария си живот и да изоставят екстремизма. Ако поискат помощ, помагаме им."
56-годишният баща на две деца Зак се съгласява да говори, само ако фамилията и лицето му не бъдат разкрити
Той казва: "Получавал съм многократно заплахи. Наричали са ме предател, но не се обиждам. Не се и ядосвам." Запитан дали е истина, че затворниците там са доволни, той коментира: "Те са щастливи и очакват съдбата си."
Споменавам това пред бригаден генерал Марион Гарсия, зам.-комендант на отряда, отговарящ за центровете за задържане. Тя обаче отбягва въпроса, а когато се опитвам да я притисна за отговор, съветник заплашва да прекрати интервюто.
Около 45 от "щастливите" затворници преминават през психиатрично лечение от състояния от рода на депресия и тревожност. Други 20 са обявили гладна стачка.
Но в евфемистичния говор на Гитмо няма такова нещо като гладна стачка - това там се нарича "нерелигиозни пости". И всички, които отказват да се хранят, биват хранени насила, когато теглото им започне да намалява.
Но и "храненето насила" официално също не съществува както практика. Вместо това лекарите подлагат затворниците на "ентерално хранене", като ги обездвижават в стол и прокарват тръбичка през носа им до стомаха. Ръководител на лекарски екип в лагера казва: "Не можем да им позволим да умрат."
Повечето от затворниците са били заловени от американските сили в Афганистан
За някои е известно, че са лоялни последователи на Бин Ладен. Други обаче просто са се озовали на неподходящото място в неподходящото време.
Хора, арестувани в месеците след атентатите на 11 септември 2011, са били затворени в лагер "Рентген" на Гуантанамо, където според слуховете агенти на ЦРУ са ги изтезавали чрез задушаване с вода, заради нареждания да получат информация от тях на каквато и да е цена и с каквито и да е средства.
Нашумелият в световните медии лагер затваря през 2002 и сега е в руини, като е обитаван само от гигантски питони, огромни плъхове и игуани.
Затворниците сега са държани в центрове, заобиколени от бодлива тел, наблюдателни кули и прожектори.
Лагер V е за затворници, смятани за "склонни към неподчинение"
Те носят яркооранжеви униформи и прекарват до 22 часа на ден в тесните си килии (3 на 3 метра). Всяка килия е снабдена само с легло, стоманена мивка и тоалетна. Бетонните стени и подът са голи, стоманената врата е с шпионка, а единствената естествена светлина прониква през ивица армирано стъкло.
Затворниците тук имат правото да четат списания и да притежават екземпляр от Корана. Обиколка из празните общи помещения разкрива стая за гледане на телевизия, където столовете имат окови за глезените, завинтени за пода.
На тавана има следи от "изплискване" - когато пазач е получил смесица от изпражнения, урина, повърнато и кръв, запратена в лицето му.
"Подчиняващите се" затворници са в съседния Лагер VI
На тях е разрешено да се събират с други затворници в общите части, където се хранят заедно и гледат телевизия. Те също имат достъп до открита територия с фитнес-оборудване.
Лагер VI има и библиотека с над 25 000 книги, като се провеждат курсове по градинарство, испански, английски и компютър.
Обиколката ни обаче е бърза, старателно организирана и хореографирана и протичаща по очевиден сценарий
Атмосферата е изключително напрегната, като подозрителни пазачи ни наблюдават, докато ние се опитваме да огледаме и снимаме затворниците. Очевидно е, че за много от пазачите нашето присъствие е най-малкото неприятно, или причиняващо дискомфорт.
В един момент фотографът ни е предупреден да стои настрана от двустранното огледало, да не би затворникът да забележи движение.
Затворниците, които се отричат от екстремизма, и хората, които се съгласяват да предадат разузнавателна информация на САЩ, са настанени в сграда с умерена сигурност в комплекса.
Наблизо, но скрит зад хълм - е Лагер VII, който е под контрола на ЦРУ.
Там се намира Халид Шейх Мохамед, един от петимата обвинени в планирането и организирането на терористичните атентати от 11 септември 2011 г.
Съществуването на Лагер VII досега официално е било отричано, и е потвърдено от американските власти едва преди седмици.
Животът на пазачите и затворниците изглежда като омагьосано повторение на едно и също, където единствената промяна е 14-дневният цикъл на менюто.
Един от двамата пазачи, съгласили се да разговарят с мен, казва: "Добрите дни тук са скучни, и тогава нищо не се обърква. Опитваме се да не взаимодействаме със затворниците - важно е да оставаме професионалисти."
И двамата пазачи свалят табелките с имената си, преди да разговарят с нас
Всички от Гитмо, които са в близък контакт със затворниците, се опасяват от това да не станат мишена на отмъщение, ако оставащите там затворници някога бъдат освободени.
Заплахите за атаки над лагерите са постоянни, а физическата разправа там е доста често срещана. Но шефовете на затвора се надяват предаванията от Мондиала да поразсеят затворниците - и да осигурят известен отдих на пазачите.
