В началото на 2009 г. в забутан ъгъл на Интернет неизвестен блогър сглобява теория на конспирацията, пише авторът на "Ню Йорк Таймс" Джо Хейгън.
Според тази теория инвестиционната банка "Голдмън Сакс" използва модерни, високоскоростни компютри, за да печели стотици милиони долари по незаконен начин на Нюйоркската фондова борса и така невидимо подкопава пазара и престъпва регулациите на Комисията по ценни книжа на САЩ.
Само няколко верни читатели обръщат внимание на блога, написал това - Zero Hedge. Но съвсем скоро е арестуван програмист на "Голдман Сакс". Той е обвинен, че е откраднал кодове, използвани в електронната търговия на фирмата. Според прокурора, повдигнал обвинението, "кодовете могат да се използват за манипулиране на пазарите по нечестен начин". И така неизвестният дотогава блог предизвиква верижна реакция.
По време на игра на голф редактор от "Ню Йорк Таймс" научава от приятел, който работи на "Уолстрийт", че целият град говори само за обвиненията на Zero Hedge. Шефът на вестника поставя задача на своя репортер да проучи случая.
На 24 юли изданието пуска на първа страница статия за тази търговия и потенциалните злоупотреби с нея. Това, от своя страна, предизвиква членът на сенатската финансова комисия Чък Шумър още същия ден да напише писмо до федералната комисия по ценни книжа. Дванайсет дни по-късно Комисията по ценни книжа оповестява, че обмисля да забрани компютърната търговия, атакувана от Zero Hedge.
И изведнъж сенчестата фигура зад Zero Hedge се превръща в истински герой - блогър с мисия. Читателите му - основно гневни брокери и антиправителствено настроени личности - празнуват неговата нова слава.
Кой е този човек?
Но никой няма представа кой е този човек. Оказва се, че е 30-годишен български емигрант, на който му е забранено да търгува с ценни книжа на борсата. Бивш хедж-фонд анализатор. Той вярва, че хора, свързани с "Голдмън Сакс", са образували нещо като заговор, който влияе на американската политика, а хазната и федералният резерв им помагат да запазят статуквото.
Противоотровата? Пречистване на пазарите, което ще доведе до елиминирането на големите играчи е ще върне законите на истинския свободен капитализъм.
Този човек се казва Даниел Иванджийски. Или както е известен вече в САЩ - Dan Ivandjiiski. Той, разбира се, не пише под истинското си име, а под псевдонима Tyler Durden - героят на Чък Поланик от „Боен клуб", изигран в прочутия едноименен филм от Брад Пит. Макар да отрича, че е единственият човек зад този ник, очевидно Дан Иванджийски е движещата сила зад Zero Hedge.
Бунтарската природа на блога си личи и по самото му име, което напомня за героя от "Хакери" - Zero Cool. Макар че по-вероятно е то да идва от цитата от "Боен клуб", записан като мото на сайта: "В дългосрочна перспектива вероятността за оцеляване на всеки един спада до нула."
Според американската преса Дан Иванджийски живее в Горен Източен Манхатън. Изгубил е работата си в Wexford Capital, хедж-фонд в богаташкия щат Кънетикът. Тази фирма, пишат щатските вестници, е основана от бивш брокер на „Голдмън", което донякъде обяснява вътрешните познания и отношението на Дан към тази инвестиционна банка.
Баща му Красимир Иванджийски, продължават американските колеги, е основател и издател на „Строго секретно" в България. През 1996 година Иванджийски-старши изобличи корупцията и трафика на наркотици от - всички места! - точно в щат Монтана. Статията му е публикувана в сравнително неизвестно американско издание на име Free Speech Newspaper.
След излизането й губернаторът на Монтана Марк Раско заяви, че в нея има „много клеветнически твърдения и обидни неистини", сред които че злоупотребявал с наркотици и бил възстановяващ се алкохолик.
(Издателят на Free Speech Newspaper отрича думите на губернатора и след това случката е забравена.)
Дан Иванджийски заминава за Щатите, за да учи молекулярна биология в Университета на Пенсилвания, а след това възнамерява да следва медицина, твърди в. "Ню Йорк Таймс". След като завършва колеж, започва работа като като младши инвестиционен банкер в Jefferies & Company в Лос Анджелис, а после за кратко е служител и на Imperial Capital.
През 2005-а се мести в Ню Йорк, за да постъпи в Miller Buckfire. Докато работи там, е обвинен, че купува за своя сметка акции на авиокомпания ден преди да бъде обявена голяма нейна сделка с предишната му фирма Imperial. Макар според щатската преса Дан да е изкарал от това само 780 долара, започва официално разследване и на Иванджийски е забранено официално да работи на борсата. Заради това е принуден да търси реализация в нерегулирани хедж-фондове, където научава разни интересни подробности, които по-късно ще се появят и на блога му.
Началото
Първият пост в блога му се появява на 9 януари 2009 г. в 4 часа следобед. В него пише: "Можете да следите всекидневното трупане и загубване на богатство и като наблюдавате непрекъснато менящия си пейзаж на Ню Йорк". И предсказва "достойни за клюкарските рубрики скандали, които ще опозорят "Уолстрийт"."
Загадъчността на блога е част от неговата привлекателност. Сякаш авторът му е вътрешен човек, който пуска забранена за общо ползване информация, пише „Ню Йорк Таймс". И някои от данните на сайта се оказват точно такива.
През май в Zero Hedge се появяват няколко публикации, основаващи се на изследване на Дейвид Роузенбърг, по онова време главен икономист на "Мерил Линч". Фирмата е потресена, когато вижда в интернет анализ, за който клиентите й плащат много пари. Адвокатите й веднага влизат в действие и текстовете са свалени.
Иванджийски вижда в това цензура и така още повече подхранва партизанския образ на Zero Hedge - малкият Давид срещу големите пазарни Голиати. И, естествено, популярността му расте.
През април блогът обръща внимание на читателите си, че според седмичните отчети на Нюйоркската фондова борса процентът от търговията, която осъществява "Голдмън Сакс", е непропорционално голям. И вижда в това нещо съмнително.
Говорителят на "Голдмън Сакс" заявява, че твърдението е "неверно и обидно". Но малко по малко Иванджийски сглобява своята теория, че високочестотната компютърна търговия - така наречените flash trades - дават възможност на търговците на банката да видят заявките на другите мигове преди да бъдат изпратени.
"Голдмън" използват тази информация, за да отнемат центове от ценовите разлики - практика, която според него може да означава милиони долари печалби на ден. Затова, заключва той, компанията се представя така добре на пазара, след като през 2008 за малко не умря.
Всичко звучи толкова убедително, че мейнстрийм пресата започва да обръща внимание на твърденията на блога. Иванджийски с удоволствие обяснява на журналистите своите теории в неофициални разговори, особено на репортерите от Bloomberg News. Дори дава интервю за Bloomberg Radio, представяйки се с ника си Тайлър Дърдън.
Междувременно започва да развива и още по-грандиозни теории на конспирацията, които се появяват и в списание Rolling Stone. Той става основен източник на гонзо-журналиста от музикалното издание Мат Таиби, който се прочува със статията си за "Голдмън Сакс", в която банката е обвинена едва ли не, че ръководи цялата американска политика.
Анализаторите от CNBC се подиграват със статията на Таиби, но Zero Hedge, естествено - много я харесва.
Историята за високочестотната търговия излиза и в списание "Тайм". Четири дни по-късно Zero Hedge се появява с по-лъскав дизайн и повече място за реклама. Започва да продава тишъртки и безбойлни шапки с логото си.
Крис Уейлън, банков анализатор, който твърди, че наскоро е обядвал с Иванджийски в Манхатън, го сравнява с американските публицисти от началото на 19-ти век - непрофесионални автори, които разпространяват противоречиви идеи и имат ясно изявено мнение. „Пише за неща, с които лесно може да си изпроси съдебно дело. Има доста кураж", казва Уейлън.
Джон Хемптън от Bronte Capital е един от най-яростните критици на Zero Hedge. Твърди, че тази история с високочестотната търговия е "буря в чаша вода" и е "високо надценена". Той е и един от първите, които повдигат въпроса: "Кой, по дяволите, е Тайлър Дърдън и какви цели преследва?"
Отначало Иванджийски има желание да разговаря с представител на "Ню Йорк Таймс" и да разкрие официално истинската си самоличност, но след това се отказва. Уговаря своя колежка да го замести. Тя също се представя с псевдоним на героиня от "Боен клуб" - Марла Сингър. "Тайлър Дърдън не е един човек, а около 40 души", казва тя. "Всички ние сме Тайлър Дърдън."
Иванджийски твърдо вярва, че манипулациите на капиталовите пазари не водят до нищо добро и пирамидата скоро ще бъде изобличена. Във всяка обнадеждаваща информация той вижда измама, а във всеки успех - конспирация, пише в. "Ню Йорк Таймс". А с последните сривове по капиталовите пазари - може да се окаже и прав.
Webcafe.bg се свърза с бащата на Дан Иванджийски и помоли за контакт. Но той ни отговори, че синът му не дава интервюта след опити за злоупотреба от страна на пресата. Въпреки това обаче историята му ни се стори твърде интересна, за да пропуснем да ви я разкажем.
