Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Terminator Zero - бъдещето на посредствената поредица може да е по-добро, дори без Шварценегер

Анимето има своите слабости, но това не го прави слаб сериал Снимка: IMDB
Анимето има своите слабости, но това не го прави слаб сериал

"Как, по дяволите, успяха да го направят?"

Това беше въпросът, който няколко пъти зададох, докато с колегите обсъждахме поредицата "Терминатор" покрай премиерата на новия сериал Terminator Zero в Netflix. И още продължавам да се чудя:

Как, по дяволите, успяха да превърнат цялата поредица в синоним на посредствеността? Как така толкова време не успяха да надградят постигнатото в първите два филма с Шварценегер, блестящи шедьоври и до днес, или да пробват нещо ново?

Поредица от еднообразни, забравими филми и един тотално провален сериал - в това се превърна "Терминатор" в последния четвърт век. Нито една от тези продукции не можа да улови киберпънк атмосферата на двете творби на Джеймс Камерън и всичките се оказаха дразнещо объркващи покрай постоянните въртележки в историята заради пътуванията във времето.

Логично очаквах с немалка доза скептицизъм Terminator Zero, но и с известен интерес, тъй като е опит за представяне на този свят под различен ъгъл и в различен стил.

Вече нямаме Джон Конър, Сара Конър и Кайл Рийвс, които се борят със "Скайнет" из Съединените щати. В новото аниме на Netflix всичко се случва в Япония през 1997 г. - в дните непосредствено преди Деня на страшния съд, когато изкуственият интелект решава да затрие човечеството.

Макар и сериалът да е аниме, всичко започва по познат начин. Терминатор (Тимъти Олифант) е изпратен от бъдещето, за да ликвидира учения Малкълм Лий (Андре Холанд). Лий разработва изкуствен интелект на име Кокоро (Росарио Доусън) с намерението да го използва, за да възпре "Скайнет", преди да настъпи неизбежния ядрен апокалиспсис. 

Вижте тук трейлър на аниме сериала Terminator Zero: 

Естествено, имаме и смел воин, дошъл от бъдещето. В случая това е Ейко (Соноя Мизуно). Тя идва от постапокалиптичната 2022 г., за да предпази Лий и трите му деца, които също ще имат ключова роля в историята.

За първи път в поредицата се дава ново обяснение за объркващата времева линия. То идва някъде след средата на сериала и със сигурност ще доведе до нова доза объркване и въпроси, но всъщност представлява начин, чрез който шоурънърът Матсън Томлин и опитният аниме режисьор Масаши Кудо в някаква степен искат да позамажат безумните парадокси от предишните филми.

Естествено, това не означава, че сериалът е пряко свързан с тях. Напротив - чисто сюжетно изобщо не е обременен с последните игрални проекти и дори не е необходимо да сте гледали нещо повече от оригиналните филми, за да разберете какво се случва.

Нещото, което Томлин и Кудо са направили добре, е да демонстрират заблудата на хората и машините в опитите им да променят бъдещето всеки път по един и същ начин.

Задават се някои екзистенциални въпроси за времето, съдбата и човешката природа, а героите са поставени пред сложни избори. Всичко е разгледано с повече дълбочина и философски акцент, сравнено с предишните издания на "Терминатор".

Снимка: IMDB

Историята на аниме сериала започва да забива не когато се отдалечава от досегашния модел в поредицата, а когато се доближава до него.

Явно във всеки "Терминатор" трябва да има дупки в сценария и семеен свръхдраматизъм.

Има дразнещо много места със спасявания на живот в последната секунда и една идея в повече сълзливи моменти. Всъщност самата концепция за замяна на семейство Конър със семейство Лий сякаш показва известна липса на сценарна амбиция, въпреки няколкото големи сюжетни разкрития и обрати към края.

Иначе сериалът изглежда впечатляващо добре във визуално отношение.

Режисьорът Кудо е пренесъл своя опит от Bleach заедно с аниматорите от Production I.G. (Ghost in the Shell), за да създадат мрачна и апокалиптична атмосфера с леки хорър елементи, която много напомня на първите два филма от Джеймс Камерън.

Кървавите сцени са в изобилие на фона на прагматичната бруталност на машините. Визуализацията, анимациите и екшънът са в типичен японски аниме стил и със сигурност ще допаднат на всички фенове на този жанр.

За атмосферата помага и доброто музикално оформление, което определено налага мрачно и меланхолично усещане, докато на екрана виждаме хиляди ядрени ракети във въздуха или пък трите аватара на Кокоро, които размишляват върху смисъла на живота и съществуването.

Terminator Zero има своите слаби места, но това не го прави слаб сериал.

Най-позитивното нещо, което би трябвало да се отчете от феновете на поредицата е, че представлява нов поглед към "Терминатор".

След години на неуспешни опити да се репликира успеха на първите два филма чрез разказването на една и съща история отново и отново с едни и същи герои, които правят винаги едно и също нещо, сега се отваря възможност за нещо по-различно.

Крайно време беше да видим този конфликт между хора и машини през различни очи. И може би посредствената поредица "Терминатор" има своето бъдеще, което би могло да бъде променено към по-добро. 

ПРИСЪДАТА ЗА "TERMINATOR ZERO": 3 от 5 кафенца



 

Най-четените