Питам се дали половата дискриминация на българската политическа сцена е случайност или е тенденция и има ли предпоставка за сериозно безпокойство?
Ако направим една бърза историческа справка, за първи път жени са допуснати до управленски позиции в политиката в края на XIX век.
Век по-късно в България политиката е все още "мъжки бизнес".
Липсата на равнопоставеност на половете в политически формации предизвиква сериозни съмнения дали те представляват интересите на всички български избиратели или предимно на тези от мъжки пол.
Наскоро новият президент на България - г-н Румен Радев - сформира служебен кабинет. Присъствието на жени в този кабинет също е ограничено, едва 30%. Изкушена съм да направя съпоставка с чужбина. Преди малко повече от година канадският министър председател Джъстин Трюдо умишлено разпредели министeрските постове между 15 жени и 15 мъже.
В навечерието на предстоящите парламентарни избори, се сформира и нова надпартийна платформа, наречена "Нова Република" с амбициозна програма за безкомпромисна война с корупцията; нова икономика с ниски данъци и тн.
Звучи обещаващо, но липсата на женско участие в тази платформа, може да предизвика смут и възмущение дори и сред най-нечувствителните аполитично ориентирани представителки на нежния пол. И въпреки, че няколко дена по-късно тази платформа се появи в обновен състав, явно осъзнали грешката си, жените остават все още сериозно малцинство - едва 25%.
Нека да изследваме колко "нова" e нашата Република без активното участие на жени в политиката...
Миналата година Великобритания избра Тереза Мей за премиер, докато Хилъри Клинтън спечели гласовете на 65 милиона Американски избиратели и почти стана президент.
Кога България е била ръководена от жена премиер или президент?
Въпросът е напълно риторичен, защото отговорът е ясен всекиму - никога, с изключение на служебния премиер Ренета Инджова, която управлява в рамките на няколко месеца между октомври 1994-а и януари 1995-а.
Ренета Инджова
Осъзнал неравнопоставеността и факта, че все пак поне 50% от избирателите са жени, бившият премиер Борисов реши ГЕРБ да се ‘'напъне" и да предложи жена за президент.
Естествено този глагол изобразява много точно времената, в които живеем, защото ние не се "напъваме" за президент или премиер мъж.
ГЕРБ се "напъна", но Борисов не предвиди, че българското общество страда от сериозно патриархално мислене, в което жените все още се оценяват главно по външността им, а не по интелекта им, дори и в политиката.
Всички знаем че кандидат президента на ГЕРБ г-жа Цецка Цачева, беше сериозно одумвана поради непривлекателната си външност, сякаш избирахме Мис България, а не държавен глава. Нима, господа избиратели, намирате канцлера Меркел за секси и ослепително красива?
Цецка Цачева
Явно липсата на сексапил, не притеснява германските избиратели и г-жа Меркел управлява успешно една от най-развитите икономики в Европа вече 12 години...
Показателни са и статиите, които се появяват в Българските медии: "Ослепителна блондинка влиза в кабинета на Радев". Ако критериите за красота бъдат приложени при настоящия политически елит, със сигурност поне половината от мъжете, които ни управляват трябва незабавно да напуснат политическите си постове.
Значи половата дискриминация в българската политика е неоспорим факт.
Може би не е ясно на господа политиците защо е важно жени да участват в политиката? Това не са просто квоти на Европейският съюз, с които трябва да се съобразяваме.
Причината е, че жените имат предимства, които могат да бъдат от полза за цялото общество. За никой не е тайна, че жените и мъжете мислят и действат по различен начин. Умението да комуникираш е едно от най-важните качества, за да станеш добър лидер.
Жените имат по-развити умения в тази област, защото за разлика от мъжете, те имат центрове за говор в двете мозъчни полукълба, докато при мъжете този център се намира само в лявото полукълбо.
Жените разполагат с повече окситоцин или така наречения "хормон на любовта", което ги прави по-способни да съпреживяват емоциите, чувствата и мислите на другите. Затова жените лидери се опитват да обединяват хората и да мислят в интерес на групата, докато мъжете са по-склонни да защитават личните си интереси.
Мъжете разполагат с повече тестостерон - хормон, който довежда до по-агресивен, по-директен и по-конкурентен стил на управление и борба за надмощие, докато жените интуитивно избират меката сила на убеждението.
Жените също по-добре умеят да мислят в дългосрочни, а не в краткросрочни планове, което за настоящото състояние на държавата може да бъде само от полза. Харвардският професор Стивън Пинкер твърди в книгата си ‘'Тhe Better Angels of Our Nature'', че жените са били и ще бъдат омиротворяващата сила в света.
Нима в този размирен свят нямаме нужда от по-малко конфликти?
Друг психологически експеримент показва, че мъжете са склонни да се възнаградят с по-високо заплащане от жените за същата извършена работа. Това показват и данни на Националния Статистически Институт за 2014 - а именно, че българските мъже са получавали значително по-високо годишно възнаграждение от жените в същата възрастова и професионална категория.
И не на последно място - да познавате жени политици, които, злоупотребявайки с политическата си власт, са се забъркали в секс скандал?
Един от приоритетите на новоизбраното българско правителство ще бъде реформата на съдебната система и борбата с корупцията.
В България се правят вече 10 години неуспешни опити за такава реформа, докато в Румъния две жени станаха символ на успешната борба с корупцията, а именно бившият правосъден министър Моника Маковей и главеният прокурор на Националната дирекция за борба с корупцията Лаура Кьовеши.
Моника Маковей
България е била с рекордно ниска раждаемост през 2016 година, показват статистиките. Питам се колко адекватни мерки могат да бъдат взети от доминиращ мъжки политически елит за увеличаване на раждаемостта, когато износването и грижата за детето все още е привилегия и основно задължение на жените в България.
Колко мъже познавате, които излизат по бащинство?
Надявам се, че тези примери илюстрират добре защо активното участие на жени в политиката е изключително необходимо и би било полезно за цялото българско общество.
Това, че те все още са малцинство, не е поради липсата на образовани способни жени лидери.
Когато мъжете доминират на българската политическа сцена, както е и в "Нова Република". Жените остават просто избиратели, а не потенциални кандидати за управленски постове в държавата.
А желанието ми да привлека общественото внимание към този проблем не е просто "женска прищявка", а единственият начин, за да се постигне по-хармонично и успешно управление на една съвременна държава.
*Ирина Георгиева е докторант по психология в Холандия
Oчаквах да прочета някакъв сериозен анализ за качествата, уменията и може би фешън приумиците им по официални събития, а не някакъв феминистки буламач. Oh, well.
"Умението да комуникираш е едно от най-важните качества, за да станеш добър лидер." Хубаво, обаче в българската политика липсва желание за комуникация, различна от разпределяне на баницата под формата на ключови постове и ресори. Дипломацията е доста далеч и не е присъща нито на мъже, ни на жени политици, а и е достатъчно да се сетим за г-жа Кунева и Мая Манолова... И като цяло не съм съгласна да има квоти за каквото и да било, където и да било, защото след като се изисква равенство, щом се търси такова, всички са равнопоставени и нека се отличават/назначават според реални качества, умения и експертност, без значение от пола им.
Авторът Ирина Георгиева е докторант по психология в Холандия. 1. Канадският министър председател Джъстин Трюдо е самоафиширащ се феминист, така че слабо е представянето фифти-фифти. Още може да се желае. 2."Кога България е била ръководена от жена премиер или президент? Въпросът е напълно риторичен, защото отговорът е ясен всекиму - никога, с изключение на служебния премиер Ренета Инджова." Значи отговорът "никога " е неверен. 3. "кандидат президента на ГЕРБ г-жа Цецка Цачева, беше сериозно одумвана поради непривлекателната си външност" Това нетактично включване никак не приляга на претендент за висока образованост, при това западноевропейска. 4.Следват малко писания като за женско списание...бла, бла, бла... 5."Когато мъжете доминират на българската политическа сцена, както е и в "Нова Република.""- Тук изречението свършва, въпреки, че предполага някакво дописване. Или пък целта е да се споменава и рекламира НР нееднократно? 6. Епилогът: "А желанието ми да привлека общественото внимание към този проблем не е просто "женска прищявка", а единственият начин, за да се постигне по-хармонично и успешно управление на една съвременна държава." оставя у мен усещането, че е предложена на нашето внимание някоя чернова или пред-пред-предпоследна редакция на седмичната курсова работа на госпожица докторантЪТ от Холандия.
"Значи половата дискриминация в българската политика е неоспорим факт." Интересно как се определя неоспоримостта на "факта"? То и хора с основно образование почти няма в политиката, така че явно има и дискриминация по "образователен ценз"! И негри няма. И китайци няма. И мормони няма. И мармоти също. Изобщо неоспорим факт е, че българската политика дискриминира всички и по всичко! P.S. Специално за Деовина - Gim'me a break, will'ya?
"Предпочитания спрямо образователен ценз не са дискриминиращи, защото образователния ценз, дипломи, опит и минали постижения са доказателства за притежаване на умения и способности, които са релевантни към професията." Сега ако кажеш какви са уменията и способностите, релевантни за професията "политик", цена няма да имаш. Може би е редно обаче да започнем от длъжностната характеристика на позицията "политик". Относно апострофите: http://s2.quickmeme.com/img/34/34c5a5d89699a28f2486c23c5b381486b62553f3eba9ebaccf36df6306494e00.jpg
А и да не забравя, Деовине, за дискриминацията на мормони и мармоти в БГ политиката няма ли да икоментираш? Само не ми казвай, че няма такива на територията!
"В България въпросът за равноправието на жените никога не е стоял, защото винаги са били равноправни (освен единични случаи в прости семейства)." Такова твърдение е трудно за доказване и оборване, но аз се сещам за един лафоризъм, написан от Чудомир в началото на ХХ век (цитирам по памет): Краставица ако не горчи, чушка ако не люти, жена ако не гълчи и мъж ако не мълчи, къде ще му излезе края, а? И това май беше реплика на мъжки персонаж и то съвсем не от "градската интелигенция". В контекста на горния цитат не знам кой е подтисника и кой е подтискания. А щом е влязло в произведение на Чудомир, едва ли става дума за някакви изолирани случаи.
На последните президентски избори в България от 22-ма кандидата едва 4 бяха жени. Това прави някъде около 18%. Приблизително същите проценти показва едно проучване в Испания, според което за висши ръководни длъжности кандидаствалите жени са около 20%. Възниква въпросът: Искат ли жените да заемат длъжности с повече стрес и отговорности или предпочитат по-спокойната работа, пък дори и срещу по-ниско заплащане? И още: ако жените в политиката и ръководните длъжности заемат 20% от местата и пак толкова процента се кандидатират за тези места, то къде е дискриминацията? За мен горната статията е много слабичка, разчита повече на реторика отколкото на факти. За съжаление огромното мнозинство статитии по темата са точно такива и не предполагат към сериозен дебат. Вярно е, че отношението към Цачева по време на изборната кампания беше отвратително. Но това не се случва само на жени, нито пък само в България. Тезата на авторката, че жените и само жените са осмивани в политиката, ми изглежда несъстоятелна. Настоящият ни премиер например често е наричан „Тиквоний“, преди това Костов беше „циганин“, Сакскобургготски – „Мадридският мошеник“, Велчев – „теле“, Василев – „джудже“ и един дълъг списък с т.н. Тръмп и Джонсън пък например често са обект на подигравки заради прическите им. И обратно, много жени в политиката са уважавани и почитани като например споменатата в статията Инджова или доскорошният областен управител (или може би трябваше да кажа „областна управителка“, обърках се от тази политическа коректност ) Ирина Митева. Оставам с впечатлението, че авторката иска жените на ръководни длъжности да имат имунитет срещу критиките – привилегия, каквато мъжете нямат. В заключение – без съмнение жените имат място в политиката и управлението, но слабото им участие не се дължи на дискриминация.
>Също, научи веднъж завинаги, че феминизъм не е движението за поставяне на жените над мъжете, а движението за абсолютно равни права на хората без значение от техния пол. Не е точно коректно това, което си написал. Движението се бори и акцентират върху свободата и равноправието на ЖЕНИТЕ. Ето тук идва парадоксът за мен. Ако искаме равнопоставеност, то трябва не да се разцепваме на отделни движения, защитаващи отделни групи от обществото, жени и мъже, хомосексуални и т.н. За да има така желаната равнопоставеност, е нужно движението да е за правата на ЧОВЕКА. Всичко останало изглежда като ненужно разделение на групички-Ние vs. Вие.
"Ако просто си правиш ташак, то ти препоръчвам да спреш да се опитваш да водиш диалог с мен и да избереш подходящи за такава цел събеседници - коментарите са пълни с скучаещи пенсионирани шофьори, корабен персонал, продавачки в железарии, полу-присъстващи полу-човеци, любители на конспирациите и т.н., които охотно разговарят на такова ниво. Всъщност, само на такова ниво." Ей, нитц, бе, патриций! Простете, моля ви, че ви хабим кислорода с това наше безугледно дишане. Аз може да съм плебс, ама за сметка на това съм тъп и упорит и нямам спирачки, и затова продължавам. "Евтино преместване на тежестта на доказателството. За моя аргумент не е нужно да изброявам кои умения са релевантни, а кои не са - цвят на кожата, пол, място на раждане, религия и т.н." Що се правиш на луд, сега? Въпросът беше за образованието, което според теб било показател за "релевантността" на индивида спрямо професията "политик". Е, как точно измествам "тежестта на доказването" като питам за уменията и способностите за професията "политик", които явно човек с основно образование не притежава, м? "Нямам достатъчно информация за да коментирам такава дискриминация." Ще ти го напиша бавно, защото нали знаеш там стария виц за бавното четене - цялата теза на статията се греди на "релацията": има малко жени в политиката, ерго има дискриминация спрямо жените в политиката. Та "транслирайки" предходното съждение спрямо мормоните и мормотите, "дедукцията" казва "след като в българската политика няма никакви или има малко мормони и мормоти, от това следва да се заключи че спрямо тях се прилага дискриминация". Или не си съгласен?
>Целта е била единствено равноправие между хората Равноправието не се постига, когато да дадеш на една онеправдана група правата, които й липсват, защото тя все още носи бремето на своята неоправданост, а когато изобщо няма разделение между хората, ето защо не смяташ ли, че равноправието ще се постигне, когато всички безброй организации, защитаващи правата на отделни групи се обединят, създадат единни права за всички ХОРА на първо място? Това имах предвид. Другото изглежда като поединично кърпене на уличните дупки, има някакъв ефект, но не е така ефикасно, ако се застеле изцяло нов асфалт от А до Я.
>Равен на кое? Той Е равен. От простичко уважение към теб, Dear Ivan, се обърнах по име. Никъде не съм твърдяла обратното. Говорих за парадоксите в стремглавото желание за равенство, което постига само още повече разделения, нищо повече. Иначе конкретно не се боря за повече права за себе си като жена, доволна съм от това, което имам, затова и споделям отчасти мнението ти. А следващия път се информирай за разликата между Metanoia и Хламидия. Вярвам, че ще ти е интересно, а и от уважение към самия себе си.
>Ти единствено изразяваш крайната цел - "изобщо няма разделение между хората", но нито предлагаш конкретни стъпки, нито се аргументираш защо даването на липсващите права не е рационална първа стъпка. Не давам, защото универсално решение за всички няма според мен. Нито наличието на харти ще разреши проблема, нито даването на повече права на "онеправданите". Докато съществуват хора, които разделят или се отцепват от цялото, защото считат себе си за онеправдани, къде с право, къде с преувеличение, цяло няма как да има. А и да не забравяме, че с правата вървят паралелно и отговорности, които не всеки иска да поеме.
"На мнозина тук съм предлагал лесни бързи задачки за тестване на конкретни умения. Досега не съм срещнал някой, който дори да се опита да ги реши, камо ли пък да покаже, че може да ги реши. Ти би ли се пробвал? Или би се измъкнал с някое извинение?" Какво беше там онова за изместването на спора? Но въпреки това - Bring it on! Сега добре ли ми е пунктоацията? После, може ли и аз да те пробвам дали можеш да правиш разни неща по мое усмотрение?
"Мунчо, сега пък друго. Пише се пунктуация." Прав си, наистина се пишело с "у", а не с "а", да се еб@ в неграмотника. Това предполагам автоматично ме дисквалифицира от конкурса за лауреат на имащите право да разговарят, или не дай си Боже да спорят, с Деовин. Все пак човекът не е случаен - учил е психология/социология и/или статистика/математическо моделиране, и живее в САЩ! Но нищо, де, аз все пак ще почакам да ми подхвърли задачките-закачки. Все пак кои сме ние да не се поддаваме на ефекта на "Дънинг-Кругер" (според българската уикипедия, вторият се пишел "Крюгер", и да, трябваше да го търся в Гугъл). Само Деовин не е потърпевш от него - той е достатъчно квалифициран и не си губи времето с илюзии за превъзходство.