Ако накараш всичките си познати да разпитат познатите си колко от тях са спрели да включват на български тв канали (като не броим вчерашното последно състезание на Формула 1 с както винаги безупречния коментар на Георги Иванов), вероятно числото няма да е за пренебрегване.
Интересно докога рейтинг логиката, че телевизията трябва да се гради на масова тъпотия и сеирджийство, ще издържи. И наистина ли така симпатичните преди Иван и Андрей например смятат, че балонът, в който са "принудени" да си заработват надницата, пускайки блудкави "саркастични" шеги за на маса със свински пръжки ще продължи да се надува без да се спука - толкова дълго, че да го завещаят на бъдещите тв водещи като модел за шоу.
След като в петъчното им предаване набеденият за гей човек-компромат Яне Янев най-накрая им показа послушната си годеница и двамата бъдещи съпрузи споделиха в ефир с какво бельо (или без) спят, хората, бойкотирали най-скъпото телевизионно време, със сигурност са повече от някакви нови жертви. Когато сбъркаността на културата, в която живеем, стигне своя пик, и най-пожълтелите от телевизионно облъчване зрители няма как да не изпитат нужда от нормалност.
Най-страшно е обаче, когато цялата тази жълта инерция води до катастрофа и публицистиката. През 90-те Карбовски направи бунт в езика, но май си остана там. А днес се опитва да ни убеди, че собствената му вманиаченост към хора на дъното, които са се забъркали в някакви мръсни каши, е журналистика. Така например в съботното си живо предаване по Нова Тв "Карбовски - директно" демонстрира в ефир покупка на бебе, чрез капаро, наричайки това именно разследваща журналистика.
Е, не му се получи. И едва ли някой смята обратното (особено една от най-активните групи зрители - майките). Защото разследващата журналистика би трябвало да пази достойнството и живота на обектите и субектите си... Може би сте гледали вдъхновения от истинска история филм "Nothig but the true", в който репортерката Рейчъл Армстронг (Кейт Бекинсейл) заплаща разследващата си, достойна за "Пулицър" статия за агент на ЦРУ със затвор, защото отказва и не е в състояние да издаде източника си - в края на филма става ясно, че той е дете...
Извинете, че разсъжавам като жена: какво направи Карбовски с капарираното в ефир новородено циганче? Репортерката му го внесе в студиото и то започна да мрънка в ръцете на стъписаната състрадателна Гала и пред очите на поизнервената председателка на Държавната агенция по закрила на детето Надя Шабани - може би беше гладно, може би се беше напикало, може би имаще колики - но никой не се опита да реагира на физиологичние му нужди. Новороденото бе там в името на егото на водещия, който доказа това, махвайки с ръка като типичен патриархален изнервен татко с думите "Заведете го долу при майка му!" - след като преди това ни е убедил, че майка му нещо не става.
Преди това Надя Шабани посъветва водещия да се обърне към полицията и социалните служби, защото това е престъпление и детето е в риск. Тя подчерта, че продажбата на деца е инкриминирана по българския Наказателен кодекс - изказване, на което Карбовски също като обидено дете отговори с нещо от рода на "Е, сега, ние ли ще излезем виновни...". Той просто искал да ни покаже как такива престъпления се случват, заради бездействието на институциите.
Ами, хайде следващият път в ефир да ограбим някоя бабичка на пътя - пак, за да покажем бездействоето на институциите (нищо, че бабката може да пукне от инфаркт).
Знам колко неадекватно би могло да прозвучи вълнението към достойнството на това нищо неразбиращо и беззащитно бебе на хора, които са възкликнали "Егати как Карбовски си вдигна рейтинга"! Но бил ли е убеден Карбовски, че това дете е абсолютно здраво и няма никакъв риск за живота му - дори за няколко минути размотаване из студиата на Нова Тв. Беше ли си приготвил шише с мляко, вода, памперси, одеало...? Не - к'ви памперси, всичко трябваше да стане толкова бързо. Като инструмент за този риалити екшън-трилър, това бебе беше подложено на подигравка от хората, които ми показаха как собствената му майка го продава, докато те нямаха ясна идея какво да правят оттук нататък с него...
Дори убедителният Георги Лозанов, който беше в студиото, за да обясни какво може или не може да се излъчва по телевизията, не успя да се аргументира защо това е било разследваща журналистика... Предаването не беше посветено нито на дискусия за справяне с проблема, нито на разобличаването на престъпление, на което да се реагира адекватно - а на най-лесния начин, с който да хванеш зрителския афект. Сеирът преди всичко.
И това непрекъснато натякване на долнопробното ни настояще, с което публиката е принудена да се съгласи. Информациите за нас в западната преса и без това открай време са като за първичен народ, който страда от липса на неща от първа необходимост. А на местно ниво - с тенденциозното изкарване на преден план на антимодели за поведение - средностатистическият медиен потребител няма как да развихри въображението си, заклещен в този повтарящ се негативен образец на действителността.
Публиката има нужда и от позитивни модели и може би съвсем скоро войската от телевизионери, които доказаха, че са способни да изнасилят зрителското внимание толкова пъти, колкото може да бъде изнасилено, ще го разбере. Актуалното може да превъзхожда непреходното, но няма как да го замени.
Мартин Карбовски изгря в "Егоист" едно време, когато т.нар. лайфстайл беше елитарна постсоциалистическа и анти-всичко боза с лимонада и ни показваше стриптизиорки в А-дам и помашки села. Човека иска да има висок рейтинг - в крайна сметка това е телевизията - пари и рейтинг. Лошото и циничното тук за мен е не неговото желание да бъде много готин, а факта, че се опитва да изглежда загрижен за някакъв социален проблем. Ами, не, не е. Загрижен е за невероятно простата Гала и как застаряващата и физиономия ще изглежда на екрана с бебе на ръце. Браво на статията. Повече такива трябват.
До IK.Ами точно това е печалното - пускат си телевизора и гледат поредния цирк или сеир /в най-неприятния смисъл на думите/.Каквото и да е въздействие- то - "заглаждане на останалите случайно мозъчни гънки" и създаване на "вкус" към точно определен тип предавания,най-важното в статията е все по-голямото опростачване вече не на драгите зрители,а на т. нар. журналистика.Била тя и "разследваща"...
Да точно тези предавания са Сполучливи,защото се гледат и затова се коментират,а това е и целта им,а именно да ви накарат да мислите дълго за тях след гледане то им,а не сполучливите предавания не се коментират щото не се гледат такива като "Полет над Ноща"някой да може да каже нещо за това предаване без значение добро или лошо...?няма такива щото е безлично предаване
Преди години изпитвах опасенията, че интернет ще се превърне в медията с най-разрушително въздействие върху психиката и морала на обществото и на отделния индивид. Обаче ако в този момент ме попитате, ще ви кажа, че телевизията си остава водач в това отношение. Онова, което можете да прочетете в "Родени убийци" и "На живо от Голгота", за вас и за мен може да е самият ужас, но за "телевизионерите" очевидно е пътеводна звезда, основен жалон в "развитието", бленуван мираж.
А така. И аз подкрепям споделеното в статията. Откакто съществува “Отечествен фронт” пред мен стои дилемата или да прехвърля на друга програма, отдъхвайки си, /в случаите, когато темата ми е безинтересна/ или /в случаите, когато ме интересува/ да мобилизирам цялото си същество, за да успея да проследя същността на проблема успоредно с това, елиминирайки коментарите на водещия, а именно заглушавайки ги. Някой ще каже, че такава играчка си е абсолютно безсмислена. Но наистина понякога темите му са много болезнени. Имам дори усещането, че някой от екипа му, който е доста чувствителен, му изнамира най-добрите сюжети, които после той да “осере” с коментара си и най-вече да измести акцента на темата върху себе си и върху сензацията, която да му обслужи рейтинга. Най съм съгласна с дефиницията в статията за “обслуженото му его”. Аз смятам, че трябва да има такива предавания, да се показват проблеми /макар и отблъскващи/, защото има ниши, до които никой не се докосва иначе и никой дори не би разбрал за съществуването на подобни казуси. Как би се дало гласност за педофила с момиченцето, когото подкрепяха всичките му съселяни, или за малолетната проститутка, или за момченцето жертва на педофила-депутат, или за възрастните хора в затънтените села – жертви на крадливите цигански отряди, които заплашват директно живота им, а за многодетната майка с 11 деца и т.н. Само че това е само половината от цялото. Другата половина трябва да е адекватният коментар, който напълно липсва, коментар на образован журналист, а не на пиянде, поседнало в махленска кръчма, коментар, а и действия, от които да личи, заинтересованост да се помогне за разрешаването на проблема и най-вече, след като си използвал някого в угода на собственото си его, да проявиш някаква почтеност към него, колкото и той да е противен. Не виждам с какво се различава от уродствата, когато се мазни пред обекта си, за да го изманипулира в своя изгода, а веднага след това, вече скрит на свой терен, да раздава безпощадно нравоучение. Защо не се опита да направи нещо подобно с образовани хора? Между тях има немалко престъпващи и морални и законови норми. Но, разбира се, е по-лесно да се подиграваш къде по-откровено, къде по-завоалирано с изпаднали субекти и от висотата на собственото си образование да мериш мускули с хора, на които животът не е поднесъл много добри възможности. Та мисълта ми беше, че жълтината я прави журналистът със своето отношение, своя коментар, своето поведение. Дори и най-бруталният казус може да бъде поднесен така, че да може да се понесе от зрителя, а същевременно и да се потърси решението му, което трябва да е и основният мотив на подобна журналистика. А то сега само се поднасят сензации, вдигат се рейтинги и проблемите си стоят, а на онези, употребените, никой не си и помисля да помогне.
Харесвам Карбовски , защото персонажите са му цветни и човек си задава въпроса "от къде го изкопахте тоя, бе хора!?", но за обществото не е проблем че циганите си продават децата. Със същия успех следващия път могат ад покажат двама циганина в страстен опит да се опрашат и да кажат, вижте какво става в нашето общество, това е ужасно, няма ли кой да ги спре и т.н.
Авторката (както междувпрочем и преобладаващата маса автори тук) е сътворила нещо достатъчно бозаво, блудкаво, безвкусно и фактически - подвеждащо. За да започнеш да се справяш с един проблем, първата и неотменима крачка е да го назовеш - точно и изцяло. Истината за едно гнусно престъпление, каквото е продажбата на деца, за съжаление е също толкова гадна. Но точно там се проявява и силата на един журналист, гражданин и човек - да посочи язвата, да я изложи на показ и прикове на позорния стълб. В това е и силата на Карбовски - той не се поколебава да се зарови във цялата мръсотия, която обикновенното ни ежедневие, медии и псевдоморални драскачи грижливо замитат под килима. Продажбата на деца и въобще на хора в България е срамен, крещящ до небесата факт, толериран от власт и медии дълго време. И журналист, излагащ го на показ заслужава само аплодисменти и поздравления за смелостта си. Що за човек, или по-точно - що за същество трябва да бъдеш, за да ПРОДАВАШ детето си? Дори и при невъзможност да го гледаш има някакви, макар и лоши алтернативи - социалните домове. Що за жалка твар може да си позволи да иска ПАРИ за СОБСТВЕНОТО СИ ДЕТЕ?!? Това обаче за авторката е второстепенен, незначителен въпрос и тя дори не си прави труда да разгледа, макар и бегло. Далеч по-важен е въпроса защо Карбовски не е поднесъл проблема някак си по-деликатно, по-щадящо за майчинските/бащинските/човешките чувства на зрителите си. А в същото време тия зрители се потрисат не от факта че детето е разхождано 10-на минути без подсигурени памперси, мляко и медицински екип, а от факта че едно същество с български паспорт продава рожбата си, че и се пазари за нея както би се пазарило за две кила картофи на Женския пазар... В крайна сметка Карбовски наистина трябва да смени стила си. В страна в която претендиращите за съвест и гражданска отговорност хора държат повече на опаковката, в която се поднася един проблем, вместо на самия грозен, отвратителен, нечовешки смърдящ проблем - в тази страна най-добрия пример за разследваща журналистика според автора може би е сериала "Листопад" - културен, интелигентен, ценящ достойнството и правата на личността, атакуващ болните места в човека и обществото по един така да се каже, хуманен, красив и искрящ начин...
С или без Карбовски животът е такъв.
Абе, тоя Карбовски очевидно има нужда от специализирана психиатрична помощ човека. Само се чудя, защо от телевизията не забелязват това. Откакто попита една бабичка инвалид без крака в предаването си: "Бабо, ама на теб къде са ти краката сега...!?" или нещо подобно, го признах за най-извратеното, откачено копеле в БГ ефира, а уж трябваше да й съчувства, нали! Коментара е излишен!!!
на мен ми е по-интересно какво самодоволният учен гого лозанов ще обясни на студентите си по журналистика - дали това е било разследващаж. или не. Но така или иначе знаем,че гого не си общува много с тях и лекците саму в стил говоря си сам. А само като си помисля, че мартин карбовски също четеше някакви лекции някъде. и някакви девойки го гледат ококорено... изгледах предаването на запис - нищо повече от агресивна амбиция с остарели похвати, които карбовски ползва от десетина години. не ми е ясно защо са му дали ефир за нещо толкова изчерпано...
Има едно кардинално решение - не гледайте телевизия. Откакто спрях съм щастлив и в равновесие със себе си.
Към Теслата -
Здравейте и от мен, струва ми се че критичността е хубаво нещо, но не бива да се бърка със злъчността. Защото ако смесим двете, няма да има смисъл да се четат статии, нали така и тогава къде отива примерът с онази журналистка, която не оповестила името на своя свидетел, защото той бил дете? Казвам това, защото сега ще напомня на онези, които са позабравили, че именно Карбовски изкара "на светло" педофилските наклонности на Владо Кунзов и то по времето, в което Кунзов беше народен представител и си имаше имунитет. И хич не му беше лесно на Карбовски, да не говорим, че насмалко не го поосъдиха и нямаше да е леко, защото в България не си поплюват, като става въпрос за журналисти. Така че за обедената реакция, за която говорите - ами той Карбовски си е прав, обикновено журналистите са виновни. За това, че са вдигнали чергата и отдолу са лъснали немитите с години крака на уж излъсканата демокрация, на уж смазаната безукорно държавна машина, на всички ония знайни и незнайни чиновници, 90% от който РАБОТНИЯТ ДЕН преминава в идване на работа в 9 часа, пиене на кафе - до към 10, следват разговори по телефона с близки хора или с колегите по бюро, лоши погледи към "клиентите" и ядосани въпроси "абе вие малоумни ли сте, колко пъти ще ви обяснявам, че не сте за тук, а за съседното гише", хапване от 12 до към 2, време за следобедно кафе къмто 3 или за чатене с гаджето - това отнема и повече време, приготвяне за ходене към къщи - това е до към 5 и малко след пет - да ме няма. Познато ли ви звучи - ако сте го срещали, знаете за какво говоря, ако ли пък и вие сте една от тия 90% чиновници - жалко. Така стоят нещата, всъщност и тия наблюдения са си вид разследване, заради което мой колеги са губели достъп до институции и това е продължавало с години, а пък шефовете на тия институции, наместо да насвият сармите на персонала, се занимават с мислене как да си го върнат на колегите ми. Дотук с примерите - сега е време да изкажа и съгласие.Вярно, Карбовски е можел да помисли за памперс или за шише с мляко, това е пропуск. Но пък може би животът на това дете ще тръгне различно, защото не е важно просто да го родиш, а да стане и човек накрая. И тук отново стигаме до държавата, която ако не беше изпаднала в особена дрямка, Карбовски едва ли щеше да приложи точно такава история от разследващата журналистика. Така че нека да отчитаме реалността, много моля. И ако не сме сътворили нещо по-добро, поне да не очерняме този, който прави нещата. Ако изберем първото - без значение е дали вървим или стоим - ние сме все на същото място, в ямата. Изберем ли второто обаче има надежда. Ако не за нас, то поне за тия след нас. Това е
Да и се извинявам за грешките - пунктоационни и правописни - обедената - да се чете обидената. И Владо Кунзов е Владо Кузов - ама отдавна беше