Ужасих се, когато чух 5-годишната ми дъщеря да си припява "Хасбро и Еон ентъртееееееймънт предстааавят...". Вярно, че тя е способна да превърне в песничка дори името на капките за нос, които й слагам, но все пак "Хасбро и Еон ентъртеймънт" мина някакви граници в моята представа за лирически герой.
Ако не сте от контингента, наказан да гледа Disney Channel, Cartoon или друг от детските канали, не подозирате въобще за магическото въздействие на тази реплика върху малките мозъчета (и вцепеняващото въздействие върху родителските такива).
"Хасбро и Еон ентъртеймънт представят" е началото на залелите детските канали реклами за играчки - безсмислени, скъпи и често грозни.
На други пък има едно "интерактивно" кученце, което на цената на 2 пенсии благоволява да размахва опашката си.
Аз съм подложена на инквизицията на тези думи по около 20 пъти на вечер и убедено твърдя, че за благополучието на децата ни е далеч по-важно да се приеме закон, забраняващ рекламата, която директно се цели в малчуганите, отколкото да се вдигнат детските надбавки.
Войната на родителите с индустрията на детските играчки е неравна. Вярно, вероятно е възможно да изключвам телевизора всеки път, когато започнат реклами и после пак да го включвам, но, признайте, че това е идиотско. Може би е възможно дори да изключа кабелната телевизия, но тя не е единственият канал, през който се промива мозъка на детето.
То общува с други момиченца и момченца, които с всеки изминал ден стават все по-убедени последователи на моделите, срещу които аз не особено последователно се бунтувам.
А моделът е розов, сладникав и ужасно безвкусен. Той се опира изцяло на китайската представа за момиченцата. Интерактивните кученца са всъщност твърде софистицирани. Но те са само върхът на сладоледа. Под тях в еклектичен кич съществуват тонове чудовища.
При първия ми културен сблъсък с китайските играчки заподозрях, че производителите там мразят родителите. Няма друга причина да им пращат толкова грозни неща, издаващи до едно пронизителен шум, който със сигурност надхвърля нормите на ХЕИ за дискотечни децибели. Когато стигнах до китайските дрешки и играчки за по-големи, вече бях убедена в конспирацията.
Защо дрехите за момиченцата и техните кукли трябва да са непременно и единствено в розово? Не просто в розово, ами в розово, гарнирано с блестящи елементи, подрънкващи нещица, пайети, сребърни реснички и всякакви други издевателства над добрия вкус. А за разкош някои от тези кукли могат да се поклащат под врещящите звуци на музика, която може да се определи единствено като китайския еквивалент на Веселин Маринов. Но изпят на неправилен английски.
Това обаче е едва началото. Китайските чудовища само подготвят успешно почвата за Барби-модела, който ги следва по петите. Наскоро прочетох как гордите производители на най-известната кукла в света са се похвалили, че ако барбитата им се наредят на Екватора, ще го обиколят 50 пъти.
"Мамо, защо са ти дебели ръцете и краката? Искам да са ти като на Барби-Мерипоса", скара ми се един ден дъщеря ми. Ама на мен нищо не ми е като на Барби! Тя не е пропорционална, кръстът й ще се счупи, ако трябва наистина да ходи.
Но пък тя не ходи като хората, тъй като винаги стъпва на пръсти, т.е. на токчета. Дори във варианта на спортна Барби по маратонки. Краката й започват от сливиците, ръцете са с дебелината на пипала на паяк. Този женски модел на съвършенство няма ребра, но пък има малки гърди, нацупени устнички и дъъълга руса коса.А както разбираме от едноименното списание, описващо вълнуващия й живот, Барби е отдадена на маникюр, шопинг и партита госпожица.
Трудно ми е да обясня на детето, че куклата може и да изглежда красива, но е неестествена. Както не е естествено да ходиш с маратонки на токчета. Че направата на съвършени нокти не може да осмисли деня ти. Как да му кажа, че създателят на тази красота неземна най-вероятно е бил пълен със сексуални фетиши, а после някой болен мозък е допуснал те да се материализират в детските стаи.
Убедена съм обаче, че трябва да го направя. Защото ефектът в противен случай ще наподобява този, ако реша да пусна ТВ Планета вкъщи. Фолк „дивите" са едни (недо)пораснали барбита. Нищо, че черното е тяхното розово. Пайетите, дрънкулките и издаването на пронизителни звуци са си пак същите. Както и поставянето на формата пред съдържанието.
Защо ни е чудно, че малките момиченца прехвърлят прехласването си от Барби върху Анелия/Камелия и прочее красотки без фамилии? Същите момиченца като нищо ще отидат на абитуриентския си бал с чисто новичък силиконов бюст и едно-две оперативно премахнати ребра. Пътят от розовото Барби до розовката кифла с екстеншъни е ужасяващо кратък.
Пиша всичко това, за да събера смелост и да не купя на дъщеря ми за Коледа Барби-то, което си е пожелала. Решила съм, вместо да предприемам истерични набези по моловете, за да наливам пари в захаросаната индустрия, да дам отделеното за едно болно момиче и после в къщи да обясня защо.
Сайтът http://www.help-sandra.org/ в подкрепа на болната Сани е направен от нейната съученичка Деница. Тя днес е на 24 и вместо да се грижи за маникюра си, се опитва да събере пари, за да спаси живота на приятелката си, като мобилизира колкото се може по-голяма публика.
Само че публиката е в захаросан преколеден транс в МОЛ-а. Публиката предпочита тези некрасиви неща да са по-сиропирани - "Байландо", "Великолепната шесторка", прожектори, пайети, розово, зън-зън-зън, по Коледа се случват чудеса...
Никой не си позволява да умира точно сега. Сега е моментът за купуване на Барби-та...
