...затова и често мълча търпеливо, докато в мое присъствие се мотат други индивиди от България - цепя си на немски и се правя, че не съм "от там", ами от някъде другаде, цум нот, както казват немците, от Дрезден и толкоз.
Аз имам много причини да не харесвам българите, да не харесвам държавата България, но дълбоко вътре в себе си си оставам българка и се гордея не толкова с произхода ми, колкото с това, което сама съм направила от себе си с българския ми манталитет.
За да бъдеш човек не е необходимо толкова много, като начало е достатъчно да се приемеш за такъв. За жалост повечето ми сънародници са си с манталитета, че са боклуци и на никой не му пука за тях и си живеят и се държат като такива.
Не, не съм с друго подсъзнание, защото живея тук от 9 клас, с друго съзнание съм възпитана, възпитана съм, че аз съм "Някой", че съм родена Някой, ще стана Някой и независимо дали го искам или не - цял живот ще бъда Някой. Не "Нищо", както повечето български деца чуват в първите години от живота си.
Но по-интересното в случая е, че ако поговорката "Крушата не пада по далеч от дървото" е вярна, значи тогава родителите на тези поколения следователно също така се смятат за нищо.
Да, много хора си мислят, че ако постоянно натякваш някому, че е нищо, то той следователно сам се амбицира да стане нещо, но я сега сериозно се замислете над следния въпрос - коя изходна точка е по-плодотворна - на Някой или на Нищо?
Някой има самочуствие, Нищо няма. Искате примери? Отворете си браузера и въведете aha.bg. Ето това става от нищото - нищо. Плашещо, но факт - бъдещото поколение на България. Но нека го оставим настрана, не то е виновно, че родителите му страдат от комплекс на малоценност и са го възпитали да лази в лайната и да не се обяснява много, много.
Ще кажете - е, лесно ти е на теб, там в чужбина, други условия, хубав живот - лесно ти е да говориш, като не знаеш тук как е и как се живее. Хубаво е да си имаме извинение за всичко, нали?
На нас винаги другите са ни виновни, ако не са... е все ще си измислим. Важното е да не признаем реалността, че току-виж сме си отворили очите и получим картина на живота ни отстрани, а това и до психологическа травма може да доведе.
Знам какви са ви условията - аз живеех в тях и живеех чудесно, защото имах едно нещо, на което му викат самосъзнание и гордост. Нямахме много пари, но ни стигаха да имаме да ядем и да си купим 11-годишна западна кола след около 10 години пестене. Не кой знае каква - Рено, ма какво пък - още е здраво и върви, нищо, че вече от няколко години няма кой да го кара.
Всичко си имахме, ама на българина не му стига всичко, той иска още - дори и да няма нито заслуги, нито кой знае какви постижения за още, той пак си иска и дълбоко съм убедена, че той и за това си има едно хубаво извинение и оправдание.
Отвреме навреме отварям някой друг новинарски сайт и чета и ми става лошо - черно ми става пред очите, ядосвам се, дори леко се отчайвам и ми става тъжно, ама в крайна сметка вие живеете в това отчаяние, не аз.
Аз така не мога да живея, аз съм човекът, които ще ви засече колата, опитвайки се да ме изпреварите от аварийната лента, аз съм човекът, който ще ви удари пръв, ако го предизвикате, пък било то и повече от мене.
Аз съм човекът, които евентуално ще изяде боя, но после ще ви намери и ще ви направи живота черен, защото никога няма да се примири с факта, че е загубил в нечестна битка.
Вие, противно на мен, сте хората, които ще изпсуват недоволно когато някой ги прецака, вие сте хората, които ще се свият на топка и дори ще се извинят - колкото да не ги набият, защото са били прави, вие сте тези, за които "чест" е само една дума, но много обичате да я употребявате, колкото да кажете нещо, което звучи хубаво.
Вие живеете като нищо, оставяте да ви третират като нищожество и толкова сте потънали в нищожната си действителност, че вече от дълго време дори не я забелязвате.
Защо просто не я затриете съвсем тази България? И да се надяваме, че поне ще остане хубавия спомен, че някога това е била велика държава с горд и силен народ, който не се е предавал лесно...
