"Зелените" партии и техният предизвестен провал в Източна Европа

За европейските Зелени партии Желязната завеса все още не е паднала.

Резултатите от изборите за европейски парламент от май месец тази година доказват, че има ясно разграничение между Източна и Западна Европа, щом стане въпрос за екология.

Така наречената "Зелена вълна" преминава уверено през страни като Германия, Франция, Белгия и Ирландия, но не се усеща в по-новите страни членки в ЕС.

Зелената партия получава 2,2 процента в Унгария, 1,8 на сто - в Хърватия и пренебрежимо малка подкрепа в България и Румъния.

Само шест от 75 евродепутати, които седят в блока на Зелените/ Европейски свободен алианс, са от държави, присъединили се към Евросъюза след 2004 г. Това географско разпределение често озадачава екоактивистите, които не спират да си задават въпроса как Зелените биха могли да привлекат повече поддръжници и в не толкова проспериращите държави.

В основата на подобно предизвикателство, както отбелязват анализаторите, са икономическите показатели на тези държави.

Гласоподавателите в Централна и Източна Европа се интересуват повече от ежедневните проблеми и не се фокусират толкова върху "над-материалните" ценности, които еко-партиите проповядват.

Проучване на Евробарометър, проведено преди евровота, показва, че борбата с промените в климата е приоритет за гражданите в Западна и Северна Европа, но навсякъде другаде на Стария континент темата не се смята за толкова важна. Петер Унгар е от партията "Унгарските политици могат да са различни" (LMP), която не спечели нито едно депутатско място в настоящия еропарламент.

Той посочва, че ако получавате средната работна заплата за Унгария, няма как да си позволите два пъти по-скъпа храна, само защото е отгледана с грижа за природата.

Освен това страните от Централна и Източна Европа са по-склонни да са силно зависими от изкопаемите горива, за да покриват енергийните си нужди (България не прави изключение от тенденцията).

Тази зависимост прави ограничаването на вредните емисии трудно и скъпо начинание, а скептичният електорат трудно бива убеден, че въобще е необходим подобен ход.

Наскоро Полша с подкрепата на Чехия и Унгария наложи вето върху предложението на Европейската комисия вредните емисии до 2050 г. да бъдат сведени до нула, което е достатъчно показателно за отношението на тези държави към въпросите на екологията.

Но това далеч не означава, че гласоподавателите не се интересуват от проблемите на околната среда.

Още в края на 80-те години на милия век част от активистите, които излизат на протести срещу порочните държавни практики в Полша, Чехословакия и Унгария, основават зелени партии и в същото време се включват активно в движенията против комунистическата власт. В почти всички държави от Източния блок Зелените имат свои представители в парламента или са в коалиция с опозицията срещу комунистическите партии.

Но ранните успехи в областта на екологията започват да избледняват към края на 90-те, защото преходът от комунизъм към демокрация изкарва други проблеми на преден план в политическите дебати.

Активизмът за опазване на околната среда не стихва в Източна Европа и на Балканите, най-малкото заради непропорционално високите нива на замърсяване. Обикновено обаче той е приоритет най-вече за активното гражданско общество с доходи около и над средните. Такива хора обикновено отказват да излязат пряко на недружелюбната политическа арена в държавите си.

В ума на мнозинството Зелените движения в Централна и Източна Европа често се свързват с чуждестранни донори и съмнителни неправителствени организации, което допълнително ги дискредитира на политическия фронт и ги приравнява по-скоро до екзотични проекти, отколкото до пълноправни партии.

Европейската зелена партия (EGP), федерация, която представлява еко-партиите от 30 държави, осъзнава, че има проблеми на Изток.

Това казва Михал Берг, който отговаря за източните страни членки на партията и допълва, че EGP тепърва ще съсредоточи усилията си към разрешаването на международни въпроси като ограничаване добива на въглища. Партията ще разработи и нови структури за привличането на нови членове.

Единствената зелена партия в Централна Европа, която поддържа сравнително постоянен успех, се оказва унгарската LMP. Тя не успява да влезе в новия европарламент, но печели депутатски места на трите последни парламентарни избори. Постижението им се дължи на таланта им да говорят едновременно на теми като климатичните промени и за наболели въпроси като ширещата се корупция.

Според Унгар неуспехът на LMP на евровота се дължи на вътрешнопартийните конфликти, но и в неумението на лидерите й да стигнат до избирателите от работническата класа. Той е недоволен и от факта, че партията настоява по-скоро за дребни промени в ежедневието, отколкото за борба със системните проблеми в опазването на околната среда.

Той е категоричен, че еко-въпросите не бива да се представят като такива, които засягат само средната и висшата класа.

И все пак има надежда за "зелените" в региона. Подкрепата за движението нараства сред младите и може да продължи да нараства, когато тези млади започнат да навлизат в политическия живот на страните си. С икономическия растеж в района въпросите за околната среда най-вероятно ще стават все по-важни за все повече хора.

Има и надежда успехът на еко-партиите на запад да доведе до по-голяма подкрепа за "зелените" в целия континент.

Едно е ясно - щом стане въпрос за Зелените в Източна Европа, те имат още много накъде да растат.