Ако не сте видели този текст, значи сигурно или нямате Интернет, или сте част от тези деца на прехода, които аз познавам.
Те въобще нямат почти нищо общо с описаните будни и активни млади граждани, освен че са горе-долу на тяхна възраст. Те са будни и активни за много по-различни неща. Те не ходят по протести и научават за тях едва след като са се случили, защото вестници не четат, Интернет го ползват предимно заради Facebook и 9gag, а bTV не предадоха репортаж за случилото се. Но ако ги попиташ, сигурно ще ти кажат, че са истински българи и са политически активни и граждански осъзнати, защото:
1. На трети март и втори юни публикуват във Facebook патриотични стихове, снимки и песни;
2. Споделят снимки и текстове в стил "Всичко е конспирация! Лъжат ви, join the revolution!"
3. Гласуват на определените за това място и време.
Да си политически активен обаче не означава просто да гласуваш, а да имаш информиран вот. Ама какво е информиран вот и има ли почва той у нас, питат се тези деца на прехода? Не бе, бъзикам се, как ще се питат такива неща?
И въобще за каква революция говорим? Да ми заливате стената с пропаганда и неща, в които вярвате сляпо и не разбирате, революция ли е? Революция е да излезете по улиците, но вас ви мързи или просто не ви пука чак толкова много. Да ми говорите колко skapana e balgariq и на следващия ден да публикувате трибагреници, спасете горите и т.н., когато всъщност нямате търпение да се махнете от тук и да си спасите собствения задник, защото той е много по-ценен от всички дървета, които ще бъдат изсечени?
А знаете ли, че има българи в чужбина, които протестират и качват снимките си из Интернет? Представяте ли си колко жалки изглеждат - двама трима човека, снимали се с някакви плакати на другия край на света, борещи се за някаква кауза, която тук в собствената ни държава не ни е съвсем ясна? Ами жалки изглеждат, да! Заради такива като мен, заради такива като теб, заради такива като нас, които не са като тях и които съставляват нормата, масата и т.н.
Тези хора по улиците не са децата на прехода, повярвайте ми. Те са цветята на прехода. Децата на прехода винаги ще си останат деца - егоисти, незнаещи, зависими от някой друг, бягащи от проблемите. "Децата на прехода" е диагноза, а не комплимент. Децата на прехода имат огромен потенциал, но ако не пораснат ще си останат като самия преход - едно голямо очакване, последвано от разочарование.
Цветята на прехода вярват, че тяхната кауза е принципна - да спрат поведението и начина на мислене, които водят до всички абсурдизми в Булгаристан. Дали ще спрат олигарсите днес е спорно, много спорно. Това, което могат да направят обаче, е да спрат Децата на прехода утре. Пък белким поникне нещо у тях. Дали ще е цвете, дали ще е съмнение, дали ще е любознателност и активност... Нещо да е. Не е късно, още сме деца.