Мила Емине, аз съм българка християнка, родена и живяла до 19-годишна възраст в България. Ти си запозната с историята и литературата на България и съм сигурна, че от личен опит знаеш какво е отношението на българите към турците от ранна детска възраст.
Аз също не бях изключение. В последните 11 години аз живея в Канада. Омъжена съм за турчин от Измир, Турця и живеем щастливо вече шест години заедно с 3-годишната ни дъщеря като част от много различни малцинства в емигрантска Канада.
С цел да докажа колко свободомислеща и демократично настроена съм, ще споделя, че дъщеря ни не яде свинско и е водена както в църква, така и в джамия. У дома се говорят четири езика и се учат и турски и български традиции - ръка за ръка. Бих ли хванала твоята ръка на протеста или кудето и да е публично в България - непоколебимо ДА!
За мен ти си абсолютно равностойна българска гражданка, а съдейки по написаното от теб - и много интелигентно момиче, с което бихме могли да бъдем приятелки. Бих ли се съгласила, че ДПС има място в парламента - също толкова уверено - НЕ!
Когато обясних на мъжа си какво е ДПС и кого представя в парламента, той беше, меко казано, шокиран, а щом го запитах дали е възможно в турския парламент да има партия, представяща българското малцинство, той се смя с глас.
Реших да не задавам въпрос дали би могъл да се изучава български език в турските училища и може ли да има новини на български, защото въпросът ми би бил риторичен. Но моето отношение е по-различно от това на мъжа ми. Не съм против ДПС, защото представлява българските турци. Против ДПС съм, защото злепоставя българските турци и ги разделя, плаши и настройва срещу българското общество.
Самото съществуване на партията ДПС показва, че булгарските турци са по-различни и трябва да бъдат специално представени в парламента. Аз познавам много български турци от различни райони на България и досега нито един от тях не е успял да ми обясни как точно ДПС е подобрила начина им на живот или с какво е допринесла и заслужила вотът им на доверие.
На въпроса ми защо гласуват за ДПС, отговорът винаги, без изключение, е: "Защото съм турчин". По същия този начин, Емине, гласоподавателите на "Атака" - партия, от която съм отвратена, обясняват гласа си с "Защото съм българин".
Аз искам да видя образовани българи с турско и циганско потекло. Аз искам да ги видя успяващи професионалисти - лекари, архитекти , учители и т.н. Това, което ми е омръзнало да гледам, е как са изолирани по кърджалийските села да нижат тютюн, как метат улици или правят баници по софийските баничарници.
Това няма да се случи обаче, ако те сами се делят, гласувайки за партия, която ги държи бедни, изолирани и необразовани и се сеща за тях само пред избори. Аз мисля, че българите виждат ДПС като партия паразит, която се възползва от слепия вот на доверие от българските турци и вече години наред намира начин да се коалира и да граби с който е на власт.
Ефект върху българите - унищожителен, без значение на произхода им. Истината, Емине, е, че и двете страни са обременени от насажданата пропаганда, че са различни и трябва да бъдат разделени по всякакъв начин.
Аз също имам горчиви опити, за които мога да разкажа - и то не в Турция, а в България. Ще спомена само няколко случая от многото. Редя се на опашка на сергия на Димитровградския пазар, пред мен има жена, която си говори с продавачката на турски език. Опитвам се да оставя малко разстояние между себе си и тях, защото се усещам, че разбирам разговора (след 6-годишен съвместен живот с мъжа ми разбирам, но трудно говоря на турски).
В този момент разпознавам продавачката, тя е майка на мой бивш съученик, българска туркиня. Мисля, че и тя ме разпознава, защото ме поглежда усмихнато. Жената пред мен прави следния коментар на турски: "Остави я тази мръсна българка, да си чака". На продавачката й стана крайно неудобно и аз реших да се престоря заради нея, че не съм разбрала, но в този момент ми се искаше да крещя: "Покажи си паспорта!", в коя държава се намираш?!"
Пътувам в самолет от Германия към България с тогава 9-месечното си бебе. Самолетът е пълен с български турци. Момчетата пред мен говорят на немски по целия път, а аз на дъщеря си говоря на български. Изведнъж момчето пред мен си дърпа рязко седалката назад и излива горещо кафе върху мен и дъщеря ми.
Аз спонтанно изпротестирам на английски. Отговорът е страшно циничен и на турски, последван от тишина, когато и аз, съвсем кротко, без цинизъм, употребих турски. Емине, както виждаш, проблемът е двустранен и няма просто и лесно разрешение.
Ако някой ден е възможно малцинстватата в България да живеят в хармония, както малцинствата в Канада, то няма място за партии като ДПС и "Атака", нито за отговори като "защото съм българин" или "защото съм турчин".
Трябва да се вгледаме дълбоко в себе си и да се запитаме как да бъдем по-приемливи, по- тактични, по-широкоскроени, да осъзнаем, че родителите ни, учителите ни, тесният кръг около нас невинаги са напълно прави, въпреки и с най-добри намерения.
Трябва да имаме смелост да задаваме въпроси и да разгледаме внимателно всички отговори, трябва да водим, а не да следваме. Когато си отворим съзнанието за тези около нас, ще бъдем приети и ние.
*Заглавието е на Webcafe.bg.
Няма какво да се каже повече, освен да стисна ръката на авторката.
Баланса е навсякъде в природата. Силите се уравновесяват. Когато възникне полюс , независимо дали положителен или отрицателен, веднага се формира друг такъв, но с обратен знак. В този смисъл "Атака" е продукт на "ДПС". Друг е въпроса доколко са автентични тези формации, след като са в коалиция. Мисля, че по-скоро са креатив на бившият тоталитарен режим, в опита му да управлява обществените процеси. Все пак ако Петър Младенов се беше изявил като втори Милошевич, можеше да се стигне до дезинтеграция в сръбски стил. Това управление се оказа дост посредствено, веднага след отпадането на тази реална заплаха. Надявам се че турцизацията не е оригиналния замисъл на мероприятието "ДПС".
Адмирации за статията.
Много убава статия авторке...само, че не е и не мое да бъде за наще ширини. Не още. Ниа сме втори Кавказ тука. Национализма е в основата на нащо самоопределяне кат човеци. У сека една балканска държава. Това е много назадничаво и съм съгласен и ги виждаш тиа неща кат излезеш по белиа свет. Но малко сме у ситуация кой пръв ше си мане пръста от спусъка на шишането и ше подаде ръка - българин, турчин, сръбин, грък...и дали па оня де не го е манал нема да стреля. Страха и комплексите карат ората да търсат ядро в което да са почувстват защитени. А па да са почувстват защитени требва да насочат към некой пушката - към другия, различния....Що така е лесно и просто и нема нужда да се мисли много. Нещата мое да изглеждат прости ма като се загледаш оно се видат от колко много пикселчета са съставени. За тиа маймуни от ДПС - бил съм у чисто турски села у Източна България с бившата ми жена - тама ората ги е страх от тиа и не мое да не гласуваш за тех. Идват със черните джипове кат мутри и сбират народа. Та ги е страх наще турци от тиа бандити. И даже да не щат немат много избор.
Много добра статия, жалко само, че въпросната Емине сигурно няма да я прочете. А и да го направи, няма да я разбере. Не защото не може, а защото НЕ ИСКА. Защо съм толкова категоричен? Ами заради това: http://bnt.bg/bg/productions/189/edition/32745/oshte_ot_denja_informacionno_komentaren_blok_s_vodesht_milena_cvetanska_20_uni_2013 (интервю с Емине Гюлестан по БНТ) Обичайният начин, по който преценяваме с какъв човек си имаме работа, е пряката информация, която получаваме от него. На първо място – какви тези изразява, колко са последователни, и колко са логични аргументите, с които ги защитава. Ако нещо в това ни изглежда съмнително, влиза в действие информацията от „втория ешелон“: изказ, поведение, реагиране, език на тялото. Информацията от „третия ешелон“ (произход, биография, минали постижения и прегрешения) е важна, когато във всичко дотук все пак остава нещо необяснимо и неразбираемо, и трябва да се прецени откъде произлиза то. Симпатичната госпожица Гюлестан първо я прочетохме; после я чухме и я видяхме. Очевидно тя изобщо не е оня непредубеден, искрено развълнуван и разтревожен млад човек, каквато толкова умело се е постарала да изглежда в наводнилата интернет своя „изповед“. Сгреши, че се показа на живо. При това в една като че ли грижливо „стерилизирана“ атмосфера: нито един по-остър въпрос, нито едно директно запитване за отношението й към ДПС или към нещо конкретно от българската политическа сцена. Интересно, дали тя се е спазарила така или някой по-висшестоящ е направил предварително пазарлъка по телефона... Общото ми впечатление е: обтекаеми формулировки, обтекаемо мислене, прикритост, хладен разум. Това не е човек, който споделя нещо чистосърдечно; това е човек, който умишлено е предизвикал провокация – и съзнателно се е поставил във фокуса на общественото внимание, след като предварително е убеден, че ще съумее да не наруши легендата си. Точно типът „кадри“, които Доган много далновидно (за разлика от всички останали политически формации) тръгна системно да създава още в началото на 90-те. Емине Гюлестан би трябвало да е вече от второто поколение такива. Въпреки крехката си възраст, изглежда готова за политиката: за онази политика по стандартите на подмолния ни преход, не за онази, която Орлов мост бленуваше преди две десетилетия, а днес вече настоятелно изисква. Какви ползи от този пиар очаква самата госпожица, не е толкова важно. Може би идеята е да постави началото на бъдещата си политическа популярност? Е, вече е популярна. Макар и може би не точно с този тип популярност, на който е разчитала. Угнетяващо е, когато видиш млад човек, деформиран по стандартите на миналото. Изглежда като онези дини, които японците отглеждат в индивидуални кафези, за да станат кубични и така да се обработват и транспортират по-лесно. Сигурно са вкусни – но никога не бих сложил такава на масата си. Може би от някакво, старомодно, ако щеш, усещане за това кое е нормално и кое – не. Имайки предвид всичко това, за мен основният въпрос, който повдига цялостното медийно „шествие“ на Емине Гюлестан е: КОЙ Я НАПРАВИ ТАКАВА? И колко още такива като нея има, и кога ще бъдат пуснати в обръщение. А резултатът от „шествието“ все пак е добър: но не защото тя или нейните суфльори са го искали, а защото спонтанните реакции в Мрежата го направиха такъв. Резултатът е, че обществото получи удобен повод да се върне сериозно към въпроса – какво всъщност представлява ДПС и кога най-сетне НЯКОЙ ще отрони дума за реформиране на тази организация. Ретроградната структура на българското политическо пространство все по-ускорено започва да се прекроява – под напора на собствената си неадекватност спрямо настъпващите реалности. Дори във вечно монолитната БСП се разнася сеизмичен тътен. Но може би ДПС е толкова изначално съвършена, че не се нуждае от промени? Айде бе, ама наистина ли?
Чудесна статия, само че това в самолета нещо не ми се вярва да е истина..Айде на пазара някъде, ДА, или във влак, по сергиите, но в самолета да ти лиснат чаша с кафе, и то защото си говорил на български с детето си, без да те познават какъв си, някак си не ми се вярва.. Аз в самолета винаги си говоря на български, много ясно, и до сега никой не ми е лиснал гореща чаша с кафе по мен..
Бетоне,тая не можах да я изтърпя и две минути."Аз искам само да кажа ъмммммммммм..." ми дойде в повече.Изключително неграмотно създание.
Мисля че сам небих обяснил собствената си позиция по-добре. Отлично!