Страните-членки на Световната търговска организация сключиха историческа сделка за либерализиране на световната търговия, но ще са нужни месеци, ако не и години, за да видим ефекта. Поне едно е сигурно - СТО глътна малко свеж въздух и разсея съмненията за самото си съществуване.
Скромният пакт, подписан в края на седмицата от 159 държави - и резултат от 4-дневни преговори на индонезийския остров Бали, не покри големите цели, поставени първоначално от преговарящите през 2001 г. в Катар.
Още преди две години страните от СТО се съгласиха да отпадне амбициозната задача за премахване или намаление на митническите тарифи на широк спектър от стоки и услуги.
Тогава се водеха остри преговори, а сега организацията реши да се фокусира върху цели, които са по-реални и изпълними - най-вече за регулиране и облекчаване на условията за износ. Именно това е сърцевината на сделката. Тя обаче не бе постигната лесно, защото някои държави имаха възражения и изглеждаше, че преговорите в Индонезия ще пропаднат.
12 години усилия
В крайна сметка се стигна до компромис в последната минута - и водещи политици обявиха победа. „Спасихме Световната търговска организация", похвали се европейският комисар по търговията Карел де Гухт. А американският представител Майкъл Фроман заговори за „нова ера" в нейната история.
Споразумението би могло да налее нови милиарди в световната икономика от 65 трилиона долара, облекчавайки административните режими при преминаване на стоките през митниците - това е частта от преговорите, известна като т.нар. „улесняване на търговията".
За това лобираха куп търговски организации, включително няколко влиятелни бизнесмени от САЩ и Бразилия. Най-оптимистичните оценки са ползите да възлизат на трилион щатски долара. Други стигнаха до извода, че с нововъведенията бизнесът ще съкрати разходите си с 10-15 на сто.
Анализатори обаче изтъкват, че договорът от Бали можеше да направи повече за бедните държави и да подобри стандарта им на живот чрез привличане на инвестиции и справяне с недостига на храна. „За бедните страни няма да има почти никаква разлика, но поне остава отворен въпросът за продоволствената сигурност, тъй като трябва да бъде намерено дългосрочно решение", коментира Роман Беникио от Oxfam.
Храната преди всичко
Преди няколко седмици Индия отказа да подкрепи сделката, ако СТО не й позволи да субсидира изхранването на бедните. Организацията обаче не се съгласи, тъй като държавното подпомагане би повлияло на световните цени на хранителните продукти.
Преговарящите, включително тези на САЩ, договориха Индия да получи повече време, за да изработи алтернативна стратегия за справяне с продоволствена криза - процес, който няма краен срок и може да отнеме години. Споразумението от Бали позволява на развиващите се държави да складират и да продават храна на бедните на преференциални цени.
Куба напразно искаше в документа да влезе формулировка, която на практика да прекъсне 50-годишното американско ембарго над островната държава. В последния момент Хавана отмени възраженията си, тоест - заплахата, че ще наложи вето, проваляйки срещата.
Анализатори коментират, че СТО надали ще направи по-сериозни стъпки за либерализиране на световната търговия заради различията между страните в състава й - разделението между бедни и богати е все толкова валидно, както и усещането, че светът се движи от няколко влиятелни човека от САЩ и Европа.
СТО губи доверие години наред и сега има нов шанс
Не са малко държавите, които се включват в двустранни или регионални партньорства, за да дадат тласък на икономиките си или от страх да не изостанат. САЩ и Европейският съюз водят преговори за Трансатлантическо търговско споразумение, което би довело до създаването на най-голямата свободна търговска зона в света.
От друга страна САЩ, Япония и 10 други държави подготвят Тихоокеанско партньорство, а министрите им се събират в Сингапур на ключови преговори. Сред тях са Австралия, Нова Зеландия, Бруней, Сингапур, Малайзия и Виетнам. Заедно те представляват точно 2/5 от световната икономика.
На този фон няма нито една развиващата се държава, която да е включена в усилията на Вашингтон и Брюксел да променят остарелите правила, регулиращи търговията в сектора на услугите.
Ролята на Китай в световната търговия изобщо не подлежи на въпрос - и неизбежно страната има силен глас в СТО. За най-бедните страни обаче, за Русия, както и за развиващите се държави като Бразилия, Индия, ЮАР, Нигерия и Индонезия, СТО е единствената възможност мнението им да бъде чуто.
Сега организацията има шанс да се прероди - зависи от новия й генерален директор Роберто Азеведо, доскорошен представител на Бразилия там. Когато бе избран на важния пост по-рано през годината, дипломатът се сблъска със съмнението, че като представител на развиващия се свят няма да се погажда добре с ЕС и САЩ, които тогава не го подкрепиха.
От септември насам Азеведо наложи нова дисциплина в СТО, включително при воденето на преговори, а всяка негова реч съдържа призивът за „включване". „Върнахме значението на думата „свят" в името на нашата организация. Много се гордея с това", коментира той, след срещата на индонезийския остров приключи. Бали е просто първата крачка.
@Govedo13: Малко едностранчиво описваш картинката. Тези 10-15% не са непременно минус на държавните бюджети, тъй като част от тях са плащания на бизнеса към обслужващи организации, не всички от които са държавни. Същевременно с оптимизацията и опростяването на административните и транспортни режими се дава възможност за увеличаване на оборота и печалбите на бизнеса – което пък увеличава данъчните постъпления. Така че бюджетите ще си компенсират част от изгубеното вследствие на отменени и намалени административни такси, само че през данъчните механизми. Но по-същественото е, че повечето оставащи в бизнеса пари дават повече въздух за инвестициите, а и стимулират потреблението – защото бизнесът няма да сложи тия пари в буркани и да си ги зарови в градината, а ще гледа да ги върти в икономиката. Което пък води до оживяване на икономиката като цяло, респ. общо увеличаване на данъчните постъпления – включително и от субектите, които работят за вътрешните пазари, не само от износителите. Така че бюджетите в крайна сметка не само няма да загубят много (в никакъв случай 10-15%), а може дори да спечелят. Едно-единствено нещо е безспорно: че с това споразумение държавите се отдръпват още малко от пряката си намеса в международната търговия. Което е добра новина. ______________ Изобщо, глобалните (или широките регионални) търговски споразумения по принцип са нещо положително. Не липсват обаче и поводи за притеснение, макар и от по-друг характер: например някои неикономически клаузи в TPP (Trans-Pacific Partnership), много подобни на тези, заради които се провали небезизвестната ACTA. И споразумението от Бали, и TPP, и ACTA са все trade agreements – но английската дума trade има по-широк смисъл от просто „търговия“, и точно там трябва да се внимава. Само че това е съвсем друга тема и си заслужава отделна статия.
@pepe: Не виждам нищо розово в това, което съм написал. Само подчертах, че „10-15% съкращаване на разходите на бизнеса“ по никакъв начин НЕ ОЗНАЧАВА, че държавните бюджети автоматично ще обеднеят с толкова (ако изобщо обеднеят). Ефектът на постигнатите договорености е много по-комплексен и не може да се опростява по такъв начин. Действително митата са най-сериозният пряк бюджетен приход от международната търговия – само че споразумението (както е посочено и по-горе) не си поставя за задача тяхното орязване. Вместо това то предвижда (цитирам пак от горе) „уеднаквяване на правилата за по-бързо придвижване на стоките, митническо стандартизиране, намаляване на бюрократичната тежест“: сиреч не толкова отказ на държавите от преки приходи, колкото оптимизиране на процедурите и облекчаване на административните бариери. А това трябва да се приветства, защото е полезно за всички. В добавка идват и потвърдените ангажименти по инициативата AfT (Aid for Trade), която цели да помогне на развиващите се държави да изградят собствен капацитет за по-интензивна търговия. И т.н., да не обхождам всички постигнати договорености. Разбира се, че не всичко е в розово – но в никакъв случай не е и в черно. Междудържавно споразумение с такъв брой участници не може да бъде резултат на нечий диктат или конспирация. Би могло, ако в него участват 2-3-5 или айде, 10 страни. Но членуващите в СТО са 159(!) – и всяка от тези страни е направила отстъпки само дотолкова, доколкото МОЖЕ ДА СИ ПОЗВОЛИ. Така че в споразумения с подобен обхват, при все че никога не са идеални, винаги има достатъчно логика и обща полза, което не може нито да се отрича, нито да се пренебрегва. Съвсем отделен въпрос е, че ти явно уважаваш ролята на държавата като преразпределител, а аз смятам, че тази роля трябва да е ограничена до възможния минимум. Това е друг разговор.