Той е на 33 години. Успял е, но не материалното го блазни. Въпреки незаслужените обвинения на хулителите си, той е понесъл тежкия кръст на мисията да спаси всички нас от "криминалния генезис на подземието".
Неуморно изобличава онези, които плащат „индулгенции на и за задкулисието" и макар да е "сатанизиран и подложен на публичен линч" (разпятие?), ще плати "непосилната цена". Той изживя своя мощен катарзис, получи прозрение, но остана неразбран и обруган.
И днес е в позицията на жертвен агнец, който "не проумява вината си". Задава дълбоки въпроси и говори с притчи в единствената форма, която смята за истинна - отвореното писмо. В негово име един цял кабинет от следовници мъченически търпи унижения и страда.
А причината за мълчанието около избора му вероятно се крие във факта, че предложението е дошло свише: небесата са се разтворили, блеснала е ослепителна светлина и е екнал глас - Ти ще си! Допускаме възможността и за по-скромно развитие на нещата - ангел Господен го е срещнал на влизане във Велинград.
Горният пасаж е нелепо абсурден. Факт. Той обаче не е кичозен опит за оригиналност, а творчески колаж от парарелигиозната риториката на един добре известен политик. Дали самият той си дава сметка или не, но определено себеусещането му е месианско.
Твърде много витиевати речеви конструкти, твърде често споменаване на мрака и злото, съпоставени със справедливостта и истината; прекалена жертвоготовност, съчетана с усещането за невинност. И всичко това поднесено в библейската форма на посланието (т.е. отвореното писмо).
Пък и непременно трябва да останем с идеята, че въпросната личност е зачената непорочно. Ех, само ако разполагаше с по-фина външност, току виж наистина сме повярвали в благочестието на Избрания.
Шегата настрана. Политиката и месианството винаги са вървели ръка за ръка. Щом избирателят чака чудо, следователно и пророкът, който ще го обещае, не е далеч. Независимо дали е престарял мъдрец отшелник, прокуден в младостта си и завърнал се с гаранцията за Царство небесно на земята след 800 дни или пък нахакан пастир със скромен произход, сам повел хората през пустинята по свещените си магистрали.
Над тях обикновено стои само Всевишният и те не пропускат да го изтъкнат. Единият дори го наричаше фамилиарно "Началника".
Новата власт не направи изключение. И тя се обърна към слабите и бедните с обещание за спасение. Само че техният богоизбран не се оказа онзи, който седна в тапицирания стол на Дондуков 1; друг прояви естествения си талант на борец с неволите и автор на послания.
Кой знае, може би наистина така изглежда българският спасител - дебел, богат, смръщен, с кохорта от гардове, следван по петите от блудници и фарисеи.
