Едно нещо категорично е вън от съмнение покрай драмата на Гърция и това е, че всеки епизод в нея беше предсказан с абсолютна точност. Не го направи някои вездесъщ финансов експерт или проникновен политически анализатор, не беше дадено да го види Нострадамус, Ванга или Вълшебник Илиян.
Дори Делфийският оракул нямаше идея какво ще се случи. Най-неочаквано развоят на ситуацията беше посочен в детайли от човека, от когото най-малко очаквахме това.
И неговото име е ... Криско.
Нека най-напред вземем актуалния хит - „Ела и си вземи" с участието на Гери-Никол. На пръв поглед тук става дума за директна препратка към Форест Гъмп, чиято житейска максима се базира на кутия шоколадови бонбони. В песента дословно се казва: „За тебе имам кутия пълна с тайни / ...какво ще ти се падне - изненада". Въпреки, че лирическата героиня следва подобно дао, смисълът на композицията ни се разкри едва през изминалата седмица. Текстът всъщност намеква за гръцкия референдум, кутията е директна препратка към изборната урна. Объркаността на плебисцита е уловена с поразителна точност : „И обичам ли те, мразя ли те, вече не разбрах?".
Изходът от допитването пък става ясен от частта, в която самият пророк Криско рапира:
„Едните нагоре са, а другите пътници.
Ние сме бъдеще! Вчера е минало.
Днес е момента, брато! Сега ти е писано!
Партита-мартита. Дай ми тва, на ти тва!
Знаем две и двеста още като бяхме лапета.
Дошъл съм да мачкам. Едно си повтаряй.
Всичко по пътя събаряй, събаряй!"
Твърде е възможно този пасаж, както и самото звучене на „Ела и си вземи" (очевидно обръщение, адресирано с известна доза ирония и арогантност към кредиторите) да не ви убеди в провиденческите способности на твореца. В такъв случай нека направим един по-щателен преглед.
Хедонистичният начин на живот в южната ни съседка е главна тема на не едно и две парчета, но негов химн сякаш е „Почивни дни". Освен рефрена, илюстриращ гръцкото разбиране за активност: („Обичам почивните дни. Лятото, морето, с пълни джобове е най-добре") героят споменава и емблематичното „Изумително, изпити поливам предварително" - очевидно признание за харчене на кредит отвъд възможността да си го позволи.
В отговор на исканията за погасяване на натрупаните дългове, Криско вади нов куплет. Този път е от парчето „Нищо не дължа"(!). Аргументацията тук е следната:
„Идвам за всичко, не дължа нищо,
не приличам на другите, които,
може да ги имаш, може да ги нямаш,
кво знаеш, нищо за мене"
Ето ви пословичното самочувствие на Гърция, която по отношение на дълга се чувства специална. По-нататъшният преглед на ни води до „Било, квот било" - изразът на елинското вироглавие в преговорния процес, където „момчетата с лудата глава" е чудесен евфемизъм за настоящето правителство в Атина.
Ескалацията в настроението на дебатите преди оставката на Варуфакис е илюстрирана и от още една композиция: „Не ми убивай кефа", където водещият мотив е заявлението за отказ от субординация: „Ти не си ми шефа". Между другото финансовата незрялост на гръцката страна е коментирана по следния начин: „Когато бях тийнеджър, купиха ми пейджър, получих съобщение: ти ще бъдеш мениджър". Настоящето управление на съседката ни доста напомня характерната пубертетна арогантност, без да си дава сметка, че очевидно някой друг е купил пейджъра, както и напълно неясният автор на посланието за бъдещото занимание.
Рисковете от излизането от еврозоната са посочени още в песента „Направи ме богат":
„И да харча, и да харча
пари кат вестници да мятам
И да харча, и да харча
да се завивам с пари като си лягам."
И още:
„В тоя момент аз намирам пари,
а ти ми казваш фино (отзад мини).
Коя е новата ти валутна единица?"
Отговор липсва, но би било твърде буквалистично да се пее директно за драхмата, не мислите ли?
Подновяването на преговорите и идеите на новия финансов министър Цакалотос са обект на песента „Шапка ти свалям"
„Цяла нощ ми показа колко си лоша,
през деня си добра и послушна!
Шапка ти свалям, шапка ти свалям, шапка ти свалям.
Лъже ме в очите и пак и се обаждам..."
Както се вижда, творчеството на Криско изобилства от препратки към гръцката позиция и прогнози за бъдещи събития. Още по-любопитно става обаче, ако то бъде сравнено с това на Графа и артистите от лейбъла му, които пък са ясните изразители на европейската позиция. В песента „Забранен достъп" Михаела Филева, Дивна и Прея изразяват следната теза:
„В моя свят - съвършен,
ти ли си проблема - значи нямам проблем!
Искаш ме - късно е,
забранявам ти достъп до мен!
Опита се - нo не успя, да ме усетиш,
твърде дълго време мислех вместо теб - досега."
Тази линия на поведение се допълва по-смекченото, но също толкова категорично от декларацията на Графа, Били Хлапето и Вензи в „Запазено място":
„Кой кого заблуждава?
Още малко време остава.
Провери в твоя свят - така съвършен,
има запазено място за мен."
Под „съвършен свят" очевидно се има предвид еврозоната, така или иначе Графа е известен апологет на спазването на работната дисциплина. Да не забравяме, че дори в класическия му хит „Дим да ме няма" походът към почивка се случва едва след като са свършени всички трудови задължения („свършвам работа и - едва тогава - дим да ме няма).
„На ръба на лудостта" на Графа и Михаела Филева пък е песента, която показва постпреговорните отношения между ЕС и Гърция.
„Един до друг сме спрели думите ни са излишни.
Какво не сме си взели двамата със теб.
Един на друг сме дали много за да сме различни.
В този призрачен град дали изпитваме страх."
Какво предстои да се случи и как ще се развият нещата за Атина - това обикновеният наблюдател на този етап не знае, но Криско вероятно е наясно и нямаме търпение да ни го разкрие в следващия си летен хит. Колкото по-бързо, толкова по-добре за цяла Европа.
