"Какво толкова съм постигнал?" Това го чуваме поне четири пъти в разговора си с Радко Котев, но не по онзи начин, който повечето хора казват - с многоточие, просейки си комплименти. Няма за какво да правим комплименти на младежа. Явно има блестящ ум на изследовател и добра подготовка.
Другото ... ами според него и доза късмет, на което той отдава откритото от него решение на Аполониевата задача. Пето в света за 2000 години - наред с първото на Вийет през XVI век, последвано от тези на Понселе и Петерсен. Сега и Ради, който е работил по проекта си близо две години.
Аполоний от Перга поставил задачата през 260 г. пр. н. е. Защо? Защото искал да надскочи своя учител Евклид. Дал и решението, което изгоряло при известния пожар в Александрийската библиотека.
Защо точно Аполониевата задача е избрал ученикът от Националната природо-математическа гимназия? Защото е трудна, е отговорът, на Питагоровата теорема има над сто решения, а на математическата загадка на Аполоний - само четири.
Според Радко той не си е поставял за цел да намери решение: „Просто ми беше интересно да се занимавам, да чета, покрай това научих страшно много други неща..." Интересното го държи доста време - две години работа над един проект са си две години труд.
Само го споменал
За двегодишния труд Ради само „споменал", че има проект по тая тема, когато си изпращал документите за кандидатстване в чужбина. Наесен той заминава за Глазгоу, където ще следва приложна математика и компютърни науки. "Бях доста ограничен в обема на мотивационното писмо, така че не мога да включа кой знае какви подробности".
Дааа, няма "булгар-булгар" и тупане по гърдите... Въпреки че има какво да напише - стига му за отделно писмо. На Европейското състезание за млади учени в Лисабон, Португалия интересът към проекта му е си е голям.
Конкурирайки се с 85 проекта на ученици от цял свят, Котев получава Специалната награда на EIROforum (европейска междуправителствена организация, обединяваща 7 европейски научни института) - едноседмична визита в Института Лауе-Ланжевен (ILL) в Гренобъл.
"В Гренобъл посетих три научни института, общо-взето се занимават с физика, но на мен тя ми е интересна и беше много добре да ги посетя". Това му е лаконичното обяснение за пътуването.
За следването в Глазгоу на Ради му е помогнал един човек. Всъщност в деня, в който си говорехме, добрината вече беше факт. "Благодарен съм му", казва той. Финансира го депутатът от ГЕРБ Румен Стоилов.
Може и да ни се струва естествено, че Ради ще учи в чужбина, но не и на него. „И тук беше добра перспектива, защото тази специалност в Софийския университет е на много високо ниво". Както обяснява, от випуска му в НПМГ съотношението е 70 на 30 в полза на децата, които остават да следват в България.
Всъщност това е истинската полза от членството ни в ЕС. Светът - и то най-добрата част от него, вратите на познанието и образованието, се отвориха за младите ни хора. Верно, че не е толкова евтино - главно заради издръжката, но студентското кредитиране и възможностите за работа са факт в общността. В България първото е неразвито, второто е ясно - сервитьор или продавач.
Какво мисли за по-нататък? Предпазлив е. "Винаги съм си мислел, че е по-добре да се върна, но не знам какво ще стане... Тук това, което не е всъщност много добре, е, че бизнесът не е толкова обвързан с висшето образование. Чувал съм, че е трудно да си намериш работа по специалността,
след като завършиш... Ако се върна тук с диплома от Глазгоу няма да е чак такова предимство".
Обяснява, че там има корпоративни стажове още от първи курс, фирмите си наблюдават хората и си избират тези, които ще им увеличат добавената стойност.
"Ако бях останал в някое квартално училище, нямаше да е така..."
Слушайки Ради, си даваме сметка на какви светлинни години е обучението по математика в обикновените български училища от специализираните. Влязъл е с шестица и 5.85 на двата изпита по математика при кандидатстването си след седми клас. Не е ходил на частни уроци, ако не броим, че е отгледан в семейство на математици.
Въпреки че Котев не е съгласен с тезата, че оценките при кандидатстване имат кой знае какво значение. "Може да си влязъл последен и после - първи. Не зависи какво си имал след седми клас, зависи какво си искал да постигнеш след това".
"Ако бях останал в някое квартално училище, надали щеше да е така. Имах сериозна база - в момента мога да стана какъвто искам аз". Завършил е НПМГ с профил математика и информатика. В гимназията има осем паралелки, поделени между пет науки - наред с двете по математика и информатика, и физика, география, биология и химия.
НПМГ - и преди двайсет години, и сега си е друга вселена. Мой познат ми е разказвал как са бягали от час не за да правят някаква пубертетска глупотевина, а за да решават задачи - за да удариш конкуренцията в земята. С тая конкуренция всъщност си и след училище, това ти е и купонджийската среда.
На тези деца не е нужно да им обясняваш какво е пазарна икономика, защото те са познали от училище най-съществената й черта - конкуренцията. Както обяснява Ради, през цялото си учене е бил обграден с „приятели, които правеха разни изследователски проекти".
"Благодарен съм на Академията..."
Не казва задачи, а проекти. Не казва, че не му харесва състезателната математика на олимпиадите, където имаш определено време да решиш определен брой задачи, обаче "много ми е приятно да се занимавам с наука".
"Институтите в БАН извършват доста сериозен изследователски труд, не познавам структурата, но познавама доста хора, страшно съм благодарен на Академията, защото от нея започнах всъщност. Те имат един ученически институт към Института по математика и информатика, който провежда лятна школа във Варна и Габрово за три седмици.
Това е изключително готино - прави две конференции по математика и информационни технологии, които са за изследователи, и всъщност хората, които се занимават с това нещо, са едни от най-добрите математици и информатици на България. И се казва УчИМИ (ученически институт по математика и информатика)".
След това обяснение не е странно, че на въпроса: "Искаш ли да имаш собствена компания един ден?" отговорът е: "По-скоро съм се насочил към научна дейност - преподавател, асистент. Даже и в България е страшно трудно да се занимава човек с такова нещо, иска голямо постоянство, да не говорим, ако искаш да ставаш професор".
Иска ли да стане известен, световно признат? Повлиял ли му е целият този медиен шум?
Едно към едно: "Повлия ми, да, не се чувствах много добре, не ми харесваше, предпочитам да не се чува толкова много за мен, не смятам, че съм постигнал чак такова нещо.
Не смятам, че мога да постигна нещо световно признато, но защо да не се боря за това?
Не ми е това идеята да стана известен, идеята ми е да правя това, което ми е интересно..."
