Дъг Рауч смята, че може да продава храната, която други магазини изхвърлят. На пръв поглед, това изречение звучи като визията на Джеф Безос за октакоптери, които доставят поръчното от Amazon - иначе казано, като супер амбициозно начинание, което никога няма да стане реалност, но пък звучи интересно на медиите.
В интервюта за NPR и New York Times Magazine Рауч обясни идеята си: The Daily Table, който ще отвори през май, ще е по равно хранителен магазин и кафене, като ще се продава евтина и здравословна храна на хората от Дорчестър, Масачузетс. Скандалното, поне на пръв поглед, е в бизнес модела. Магазинът ще изкупува и препродава храна с изтекъл срок на годност т.е. е станала непродаваема в останалите супермаркети.
$165 млрд. на боклука
Както се оказва, този тип стоки имат неподозирана стойност. По веригата от производителя до масата на крайния потребител, около 40% от произведената в САЩ храна се изхвърля всяка година. Това са цели 165 млрд. долара на боклука. В същото време, около 15% от домакинствата в страната не са били сигурни какво ще могат да си купят за ядене през 2012 г. - това означава, че често са били принудени да ядат вредна и нискокачествена храна.
Връзката изглежда очевидна и, както казва Ашли Стенли, чиято организация снабдява хранителните банки в Бостън с излишна храна, „това е най-лесно решимият, предотвратим и ненужен проблем, който имаме". Истинското предизвикателство, поне в очите на Рауч, е не храната да стигне до хората, а те да бъдат убедени, че тя става за ядене.
Защо тази храна вече не става?
Първото, което трябва да постигне, е да откаже хората от приемането на храната с изтекъл срок на годност като нещо едва ли не отровно. Има много причини дадена стока да бъде махната от щанда на магазина - заради годността или лек външен дефект, но и в двата случая да е напълно годна.
През септември м.г. изследване с участието на Харвардското правно училище разби стария мит за „Използвай преди", „Най-добър до" и всички подобни дати върху опаковките с храна. Оказва се, че този тип срокове не подлежат на особена регулация, производителите действат доста произволно по отношение на тях и, в крайна сметка, не казват почти нищо на потребителя за това колко време даденият продукт ще е свеж. Въпреки това, 90 на сто от американците се водят по напечатаните дати и заради тях хвърлят храна.
Проблемът започва още преди тя да е стигнала до хладилниците им - на самите магазини е забранено да продават продукти с изтекъл срок на годност.
Това е възможност
Рауч не е първият, който вижда възможност в купчините годна за ядене храна, които предстои да отидат на боклука. Ашли Стенли от 1982 г. насам събира излишното от супермаркети и ресторанти и го предоставя на хранителни банки и кухни за бедни. За разлика от нея, босът на The Daily Table иска да прави бизнес. В някои от водещите вериги мислят като него и продават залежалата си стока приготвена в т.нар „топли витрини" (вероятно същото се случва и у нас - б.р.).
Магазинът, който не признава срок на годност, ще започне с нестопанска цел, но по-късно ще премине към модел на самоиздръжка - Рауч търси пазарен изход от проблема с хранителните отпадъци. Той очаква останалите търговци да работят с него „не само защото така е правилно, не само защото им е гадно да хвърлят храна, но и защото това е нереализиран актив": има данъчни облекчения за магазини и ресторанти, които даряват това, което не могат да продадат. Ясно подчертава целевата си аудитория: т.нар работещи бедни.
Боклуци в годност
Рауч е категоричен, че финансово затруднените семейства искат децата им да ядат по-добра храна, но не могат да си я позволят. Целта му е той да я предложи на цената на всичкия junk food, с който иначе се тъпчат малчуганите, за да имат какви ли не здравословни проблеми после. Така те ще имат право на избор.
Честа критика към хранителните банки е, че дават на бедните боклуците на богатите; по тази логика Рауч даже се опитва да ги продава. Той е напълно наясно какво с асортимента на бъдещия магазин и затова доста внимателно го описва по следния начин: „козметично несъвършени, но напълно хранителни продукти, които са приемливи, но не изключителни". Само защото нещо е полезно за ядене, не означава, че хората ще го искат - затова и много криви моркови или натъртени ябълки си остават непродадени
Бизнесменът е категоричен, че истинският боклук е евтината пакетирана бърза храна, която хората консумират вместо свежи продукти. Ключът към успеха на магазина минава през това клиентите да спрат да очакват „съвършени" хранителни стоки и вместо това да мислят за най-важното - колко полезно е това, което ядат.
„Имаме повредена хранителна система с много отпадъци, глад и напълняване", коментира и Джонатан Блум, чиято книга „Американско сметище" се занимава специално с хранителните отпадъци. Ако Дъг Рауч успее, той ще е решил вторите два проблема чрез първия.
