Навярно сте мернали по заглавията от последните дни, че трупът на "клошарката", намерен в Перловска река на 15 юли т.г., е бил на руската поетеса Мария Вирхов. Не знам на колко от вас това име говори нещо.
Може би някой си е направил труда да пусне името в Гугъл и да прочете нейни стихове. Ако не сте го направили, можете да пробвате сега. Не се притеснявайте, те са на български.
Защото "руската" поетеса е родена в Ямбол преди 42 години. Дори сайтът с новини от родния й град леко се е объркал или просто е прекопирал информацията и лекомислено и незаинтересовано я е предал нататък.
Какво толкова, нали е мъртва, а е била и наркоманка!
Може и така да си помислите.
Първо, важно е, защото издава отношение към човека и неговото творчеството. Пробвайте да пуснете името на Мария Вирхов в руска търсачка и ще схванете разликата.
Второ, това, че е наркоманка, касае нея и нейните близки. Не нас. Тези, които четем стиховете й.
Харесали сте творбите й преди да знаете, че "е взимала наркотици", че е била "скитничка, скандалжджийка" - така пишат журналистите. Ще спрете ли да ги харесвате заради леко гнусливия, пренебрежителен тон на по-голямата част от малкото публикации по повод смъртта й? Надявам се, че отговорът е "не".
Този текст трябваше да го напише някой друг. Аз не познавам Мария Вирхов. Срещала съм я веднъж. Никога не съм говорила с нея. Сигурна съм, че някой друг би се справил по-добре. Би разказал за живота й. Би анализирал творчеството й. Надявам се всъщност, че някой ще го направи. Аз не мога. А и не това е целта ми.
Исках само да ви помоля. Спрете за 5 минути да четете новини, клюкини, жълтини, отчети и доклади. Прочетете едно стихотворение на поетесата Мария Вирхов.
И внимавайте какво пишете, защото изпод водата всичко изглежда размазано и неясно. Но ние все още смятаме, че се държим на повърхността.
Така е - поръчково убитите са неизменно бизнесмени от сенчестия бизнес, а битовите престъпления са винаги срещу клошари или ненормални хора. Така се симулира чувството, че средностатистическия човек живее в безопасна държава.
Когато стигна до думичката "касае" в творението на някой писач, моментално спирам четенето!
Nestinara, добре ще е в такива случаи да спираш и писането, особено ако не си доразбрал темата.
"Четете библията" (кафяво).
За всеки влак си има пътници - аз обожавам П.Г.Удхаус, друг предпочита П.Коелю - въпрос на вкус... Гадното е, че смъртта на който и да е, клошар или "бизнесмен" , "продава" повече, отколкото хубави, добри новини... Та и в случая... А почитателите на Вирхов да не се засягат толкова - щом си я харесват - да си я четат. Макар, че, за средностатистическия читател /нескромно, но се смятам за представителна извадка! /, действително е трудна за възприемане. Позволявам си да споделя какъв е според мен смисълът на споделеното творчество - да достигне до читателя, да успее влезе в съзнанието му и доставяйки му удоволствие от четенето, да остави у него следа, която да го промени поне на йота към нещо по-добро и по-мъдро. Но тази "химия" е постижима само ако е налице духовна връзка между читателя и автора - да са на "една вълна"... Извинявам се на всички, за които е трудно да проследят мисълта ми и са отегчени, но ми беше особено приятно да споделя разсъжденията си пред вашата прекрасна аудитория! Приятен ден!!!