Мразя да се гавря с някого.
Днес обаче го направих. И ми капна мед на душата...
Докато чаках на оживено кръстовище, към мен се приближи някакъв момък:
- Извинявайте, можете ли да ми помогнете с няколко стотинки?
Обикновено не съм от светкавично съобразяващите. Този път обаче нещо в мен прещрака.
- Разбира се. Елате с мен.
Поведох го към магазина на десетина метра от кръстовището. Влязох и попитах продавачката:
- Извинявайте, имате ли метла?
- За какво ви е?
- Това момче иска да му помогна с малко пари. Ще му дам да измете улицата отпред, срещу заплащане. Четири лева на час.
Тя ме изгледа и прихна. Обърнах се. Както и предполагах, момъкът вече излизаше през вратата.
- Ей, човек, чакай бе! Не искаш ли да изкараш пари?
- Ти си луд, бе!
- Луд или не, ето ти възможност да изкараш нещо. Не ти ли трябват пари?
- Ти си за психиатрията, бе? Ъъъъ, кой мете улици по следобедно време? Нощем се метат, нощем...
- Не искаш ли да изкараш пари? Измети улицата и ще ти платя - повиших аз глас, за да ме чуват всички наоколо. - Повече на час, отколкото аз взимам, дето съм компютърен специалист... Ей, къде тръгна? Парите те чакат, просто трябва да поработиш мъничко за тях. По-малко от всеки наоколо за тая сума... Къде побягна? Не искаш ли пари?...
Всички наоколо се скъсваха да се смеят. И аз също.
Поне веднъж, поне един от тези "просяци" си беше получил заслуженото. Не беше бит или наказан, просто беше показал на дело на десетки хора, че по-скоро няма да вземе пари, отколкото да върши работа, по-добре платена от тази, с която те изкарват парите си. За които той ги моли.
Защото "Може ли да ми помогнете с няколко стотинки" при такива като него е половината от въпроса. Премълчаваната друга половина е "Ама без да ме карате да работя!".
Мисля си - предложението за пари срещу работа е може би перфектният начин да различиш човека в реална нужда от наглия мързеливец. Който наистина е закъсал, с удоволствие ще работи за пари. Който иска пари, без да работи, не ги заслужава, колкото и да е изпаднал на вид.
Затова бих предложил на всеки - винаги щом срещнете "може ли да ми помогнете...", да предлагате парите срещу малко полезна работа. И да съветвате всички свои познати да постъпват по същия начин.
fallback
Може ли да ми помогнете с няколко стотинки? Ама…
Тагове:
работа,
пари,
гавра,
григор гачев,
просяци
Подобни
Водещи
Последни
Новините
Най-новото
Най-четеното
fallback
Най-четените
7 дни
30 дни
Ето това е начина!
Веднъж седяхме с един приятел в едно заведение на открито и един такъв се примъкна и измрънка нещо от сорта да му дадем накакви стотинки. Аз веднага се бръкнах да му дам, за да се разкара и да не ни безпокои. Приятелят ми, обаче, който е бил емигрнт в Щатите, веднага ме спря и каза, че нямаме излишни пари и го разкара. После ми каза: "Ти не знаеш ли, че това не е просия - това е професия. Просто има такава професия - просяк." Та сега, след тази статия, ми е ясно защо онзи не е искал да мете - просто това е работа, която не съответства на професията му....:-)
Преди няколко години на едни просещи циганки на прощад "баба Неделя" им предложихме работа с една приятелка. Като чистачки в училище. Попитаха ни каква ще бъде заплатата. Заплатата беше минималната за България. Каквато е и сега. Изгледаха ни кръвожадно и отговориха, че те толкова изкарват на ден с просия. От тогава не давам никакви пари на просяци.
Ако някой си спомня, имаше отдавна един случай с един клошар, който го намериха починал в "бърлогата" му, и полицията откри 200000 лева под миризливия му дюшек. В случая, той сигурно ги е изкарал и събрал по кофите като хартия, и други отпадъци , които се изкупуват, но това не го е накарало да води нормален живот, така че смятам че и това е професия или начин на живот. Специално за тия "дай някоя стотинка" - нищо на никой не давам.Те изкарват, както се спомена в по долен пост, много повече от нормално работещите хора м без да си мръднат пръста...