В България правото винаги е на страната на персонала. Както беше впрочем и при социализма: намусени сервитьори, вечни разправии с управителите и лицемерни обществени дискусии затова как да се подобри културата на обслужване. Тя не можеше да се подобри, просто защото самата същност на онзи строй не го позволяваше.
Хората бяха "равни", продавачката в плод-зеленчука с многото пръстени на ръцете и намусеният сервитьор в ресторанта бяха социалистически труженици, също като клиентите си, а да "обслужваш" някого бе нещо съмнително и буржоазно.
Между хората липсваше дистанция, йерархия и уважение. Невероятно е, че всичко това може да се наблюдава и днес, сякаш конвулсиите на една система продължват десетилетия, след като животът й е приключил.
Щамгаст? Е, па такова нещо няма!
На крайбрежната Алея Първа са се наредили заведение до заведение. Избрах едно с голяма табела Wi-Fi-zone. И започнах често да се отбивам там. Хем да погледам морето, хем да си свърша работа на лаптопа. Колкото по-често се отбивах обаче, толкова по-намусен сякаш ставаше персоналът... Странно, не трябваше ли да е обратното, да се радват, че ме виждат пак?
Развръзката дойде един късен следобед, когато млад сервитьор тропна на масата питието ми и с трудноразбираем източен диалект ме уведоми, че: "Тази маса е заета след един час". На масата не пишеше, че е резервирана, когато сядах, мислех я за "моята" маса.
На немски се казва Stammtisch - постоянното място на редовен клиент (Stammgast). Най-после разбрах: заемах масата, на която трябваше да седнат хипотетични гости, поръчващи планини от миди или кебапчета.
Също като при социализма - нали тогава ни питаха дали ще вечеряме и не можеше да седим само на по едно питие! Днешният сервитьор (този, дето имаше трудности с българския), явно не беше чувал не само за концепцията щамгаст.
Хайде, това както и да е. Той обаче си нямаше и представа, че в Европа можеш да седиш толкова дълго, колкото решиш; и че в множество вериги американски ресторанти плащаш само първото кафе, а после на воля ти доливат от каната...
При последвалата разправия персоналът, по (пост)социалистически, зае страната на сервитьора и дори видимо засрамената съдържателка не намери и дума за извинение. "Как подбирате персонала си", попитах я. "Как го обучавате?" Все едно говорех на китайски. Как да го подбира...
Ами сигурно взема първия възможен кандидат, плаща му малко - познатата история. Ама че сервитьорството и ресторантьорството са си отделни професии, не може така без всякаква подготовка да ги работиш... Особено ако не знаеш как да общуваш с клиента?
В Австрия, Швейцария, Северна Италия и Южна Германия семейният туризъм, малките пансиони са вековна традиция, която се предава на поколенията, да не говорим за безбройните мениджърски училища по туризъм, които може да са от полза на черноморските хотелиери. На този сервитьор му липсваха не само комуникационни и езикови умения, у него просто крещеше дефицитът на уважение! А не може да обслужваш хора, които не уважаваш!
И как ли ги раздават местата по тази "алея първа"? Не трябва ли да те пратят на "алея сто и първа" при първото подобно оплакване? В същото това заведение случайно чух американци да недоволстват от начина, по който са приготвени мидите.
Дали някой някога в България ще разбере, че туризмът има репрезентативни фукнкции: чужденците не четат доклада на ЕС за България, те си съставят впечатлението именно от обслужването в хотели и ресторанти. Кой вреди на имиджа на България, не е частен въпрос, какво става по крайбрежната "алея първа" не може да бъде частен въпрос!
И пак прословутата българска тоалетна
Когато Давид Черни изобрази България като турско клекало, дори и аз малко се възмутих, позабравила че такива тоалетни все още съществуват. А и днес можете да ги откриете дори на "алея първа" - представителната алея на България! Когато обърнах внимание на сервитьорката в друго заведение, тя ми отговори с универсалната фраза "Не зависи от мен"! Добре, от нея не зависи. А от собственика?
На друго място наблизо, в Морската градина, осезаемо се носеше вонята на тоалетната. "Не знаех, че в България все още човек се ориентира къде е толетната по миризмата!", казах на персонала. "Ами така е в България", отвърнаха те.
"Вие къде живеете"? Все едно нямат нищо общо с цялата работа. Все едно не е в тяхната власт да измият тоалетната и да и сложат ароматизатори. Защо в България никой не отнася забележката към себе си? Също като съдържателката на ресторанта с безжичния интернет - "ами такъв е персоналът, такъв е манталитетът навсякъде в България".
България като оправдание затова как ти самият работиш, какви са стандартите ти към теб самия, към подчинените, към хигиената, към качеството и разнообразието на храната. Сякаш България не се състои от всичките тези отделни места и хора, които я създават!
Добре де, всичко е така авторке, но защо по дяволите още ходите на българското черноморие, като го знаете, че е така? Защо? Защо? Защо? Приемете, че тая битка със собствениците и сервитьорите сме я загубили и търсете други места за отмора. С разправии и логически аргументи пред тях няма да стане Евентуално когато си останат сами собствениците със сервитьорите може да размислят...... Но дотогава ще се възползваме от факта, че Бяло море е по-близо до София от Черно
Най-добре е да се ходи на планина. Там няма хора, които могат да те разочароват.
По принцип когато човек обиколи 30-40 държави му се набива едно нещо в очите: При нас липсват коректност и (само)дисциплина! Хората тук като кажат среща за кафе в 17:00 често в 1715 още няма никой и дори и не се обажда да каже "Извинявай, закъснявам" Аз си правя сметката и идвам по-рано, дори ако се налага-доста по-рано.Разглеждам 1-2 книжарници, някое магазинче наоколо и в уречния час съм на мястото. Хората за едно кафе не могат да дойдат навреме ти ми говориш за бизнес климат, за съдебна система, не знам си какво! Човек какъвто е с приятелит си, така се дъри и на работата си, в университета, с куèто, з ената, с майка си, с държавата-човек не може да надскочи себе си.
За уважението и йерархията: При арбите е тотална ориенталщина, никаква коректност, но пак са по-добре организирани.Защо?Защото има коректност и субординация. Тук няма никакво уважение от хората, които са под тебе!Някаква дето едвам е завършила средно в циганско училище, бачка като сервитьорка, живее в гетото и не е дори средна по хубост ми дъри тон?!Алоо?Била ми равна?! Като станеш и ти да учиш 3 висши (и 3те от бакалавър, неее бакалавър +2 магистратури), като почнеш да работиш за чъждестранна компания и почнеш за вземаш 5000 евро на месец, като почнеш да пишеш правилно и да бъдеш коректна тогава ще разговаряме като равни!Дотогава си под мене и няма се сърдиш, че те поставям много по ниско от мен, мило девойче! Бях чел статия за Русия наскоро, че там си знаели цената, занаели твоята. Затова хората обичат рускините, не само защото са красиви, а защото не претендират за 200 пъти по-висока позиция, отколкото заслужават
Оня, ами защо да не ходи на българското Черноморие?? Може да ходи където си иска и да изисква качествено обслужване навсякъде!! Иначе по твоята логика- ако има проблем- избягвайте го, а не решете го/настоявайте да се реши??
@ 6 и 7 Наивно е да се смята, че като се скараш със сервитьора или собственика, проблема ще се реши! Случаи, като тези описани от авторката, и 100 пъти да се повторят резултата е един - клиента си е платил вече сметката, собственика е на страната на сервитьора и най-много да изгонят клиента с шутове навън ако много знае.....сметката е вече платена, както казахме. Наред е следващия клиент....ако е недоволен, сценария е същия и така до безкрай. Така че с размахване на пръст едва ли нещо ще се промени! Но ако никой не им влиза в скапаните заведения и замирише малко на фалит, може пък да се замислят малко, знам ли.....
Авторката обаче е точно като сервитьорът си - с огромни претенции! Ако "редовният" клиент кибичи по 3-4 часа на едно кафе какво отношение иска от персонала, а? И има едно нещо по света, на което в България му викаме "БАКШИШ". "БАКШИШ"-ът прави чудеса по заведенията, ама ни е под достойнството и не по джоба на българите. И въпросното "доливане от каната" в САЩ е точно с тази цел - да получиш tip. Доста глупава статия...
Наивно е да се смята, че като се скараш със сервитьора или собственика, проблема ще се реши! .... Въобще не смятам да си вдигам нервите и да си развалям деня! Просто с еусмихвам, плащам си и си заминавам. И не идвам повторно. Просто бойкотирам определени заведения и това е!-кракът ми не стъпва в Мак Доналдс, Карфур, Кауфланд или други фирми продаващи "киселото мляко" за 9 стотинки кофичката. Също ако ми се поиска да си платя сметката предсрочно защото "смяната и приключвала" никога не давам бакшиш-човек трябва да иам самоуважение и да изисква подобаващо уважение от обслужващия персонал. И между другото -бил съм десетки пъти в Япония и не ми е направило впечатленеи да са се тръшнали от вова, че там бакшиш НЕ СЕ дава
Както не влиза в задълженията на клиента да почисти тоалетната, така не влиза и в задълженията на бармана и сервитьора да се грижат за хигиената. ... О, напротив, влиза си! Друг въпрос е , че управитела трябва да е разписал график кой кога какво поддържа.Мен не ме интересува кой е длъжен да почисти тоалетната-това си е вътрешна работа на заведението и персонала му.
Искам да питам защо като вдигнат бензина с 2-3 % всички ревете на умряло, а в същото време твърдите, че 10 % бакшиш всеки път било нормално (дори задължително) ? Ми приемете, че бензина е 2,50 щото давате на всяко зареждане 10 % бакшиш на Лукойл....иначе можеше да е 2,20 Също така сметките на GSM-ите са ви малко понадписани, защото е нормално (дори задължително) да се оставя бакшиш на всяка сметка....да си имат, да си харчат операторите
От седем години живея в Испания, преди 2 успях да се прибера за пръв път. Очаквах това с огромно нетърпение, прибирах си се вкъщи. Обаче останах ужасно разочарован. От много неща. Включително от описаните от авторкат на статията. Обслужването почти навсякъде беше отвратително. Ще ме извинявате, ама не е нормално. Яньо миналата зима ми се наложи да работя на Ланзароте, Канарските острови. Нещата обаче се закучиха, така че много пари не изкарах. Но си намерих един английски бар с WiFi, отивах там всеки ден и седях по два часа и нещо /толкова издържаше батерията/ пиейки едно кафе. Не можех да си позволя друго, както и не можех да си позволя да оставя бакшиш, защото просто нямах. Но персонала ме попита за името, винаги ме поздравяваха, когато ме видят, интересуваха се от работата ми, понякога се засичахме по плажовете и си говорехме мързеливо. И никога, ама никога, не ми направиха забележка, че, видиш ли, седя си на едно кафе толкова време. Пък ти сам си вади изводите.
Българинът никога няма да се научи на любезност, ако се научи, няма да е българин. Кофти заведения има навсякъде по света, не само у нас. Е, тук процентът на боклук и миризливи тоалетни е доста по-висок, но това си е националната ни идентичност . Да не забравяме, че бабите ни на село до скоро, че и сега си ползват външни тоалетни тип "дупка в земята". А Елена Никлева, когато избира заведение, просто да се съветва с местните, както аз правя винаги, когато отида някъде по света. Рядко удрям греда. Ако черпи една сода, ще и покажа "правилните" места в града.
алах акбар,как можах да те подмина като турско гробище? къде бе рожбе и как ги заработи тия 2.500,00 и повече?
Когато правите нещо винаги се съпоставяйте и на другата страна. Както има протокол и култура на обслужване, така има протокол и култура на клиента. Тъпо е да седнеш в някой бар и да се провикнеш към бармана: "Едно дълго уеее". В моя бар такива се правя, че не ги чувам. Казва се: "Добър ден, бих искал да си поръчам едно кафе" А в културата на клиента задължително се включва бакшиш, ако ще и 10 ст. да е, за да изразиш отношението си към заведението.
Проблемът с черноморието е, че собственици на хотелите и заведенията там са предимно мутри и псевдо предприемачи, които перат мръсните си пари от наркотици, контрабанда, ддс измами и тн... съответно, на тези хора им е безразлично или просто не знаят как, да развият успешен ресторантьорски и хотелиерски бизнес.