"Зовас ин Дойчланд гибт ес абер нихт”, казва Андре Мюлер и свободният превод на възклицанието му гласи, че такова чудо в Германия нямат. Когато го заявява (а той не го прави често), човек се изпълва с особена смесица от национално неудобство и гордост, че и ние има с какво да изненадаме един немски фестивален пътешественик, видял две и двеста при странстванията си.
Две думи за Андре. Виждали сте подобни типове, макар и може би да не ги познавате отблизо. Ведър русоляв ариец, покрит с приличен тен и още по-прилични татуировки, учудващо слаб за мъж в началото на тридесетте, при това с подчертан уклон към бирата и сладкишите. Немска му работа. От бившето ГДР е, което го прави далеч по-земен от западните му събратя, но въпреки това европеец до мозъка на яките си кости.
Обича да говори за екстремни спортове и опасни преживявания, най-вече докато е на маса или си почива. Пада си по екзотиката и Балканите му я предлагат на едро. За първи път е у нас, привлечен от разкази за родното Черноморие, "Спирит ъф Бургас", спиртните напитки ъф Бургас и красивите българки. В интерес на истината това последното си го измислихме, защото хер Мюлер всъщност до последно няма никаква идея какви момичета ще види по улиците (далеч в по-малка степен на плажа, но може би просто не можем да улучим правилния плаж).
Гледката го радва, твърди, че подобно нещо е виждал само в Белград и някакво място в Унгария, на което му забравихме името. Има известни забележки само към облеклото. Необяснимо му е защо в ранен следобед вижда жени, облечени с нещо средно между вечерни тоалети и екипчета за спортни танци. Усещаме, че "зовас ин Дойчланд гибт ес абер нихт”, но не го чуваме изречено. Пази си го за други, по-впечатляващи ситуации. Устоява и на седемчасовото таралянкане с влак в парникови условия. И такова нещо нямат в Дойчланд, но преди две години е бил в Тайланд, а там прекарал в подобен вагон 14 часа. Не сме напълно сигурни близостта ни с южноазиатската жп система трябва ли да ни притеснява или напротив.
Първото нещо, което истински го изненадва, е бирата. Да шокираш немец с бира си е солиден подвиг, но сюрпризът не е във вкуса, а в опаковката. Андре се дзвери в кюпаците от два литра и половина за "айн ойро”. Максимумът в родината му бил един литър и го купували само най-изпадналите пияндета. И през ум не му минава да вземе разфасовката, но я снима, за да я показва на приятелите си. Тръпки да те побият от пластмасова национална гордост.
Следващото му искрено учудване се случва в популярна нашенска верига за луксозен фастфууд. Две неща поразяват чужденеца – пилето, панирано в корнфлейкс, и дължината на поличката на келнерката, която напълно отговаря на размера на работния й ентусиазъм. Андре гледа ту месните флейки в чинията си, овъргаляни в детска закуска (според него), ту онези, с които природата е снабдила келнерката ни и тя така щедро не крие.
"Зо вас ин Дойчланд гибт ес абер нихт”, казва нашият човек и понеже трудно може да се прецени кое от двете има предвид, ви ги представяме в комбинация. Иначе и пилето и келнерката са силно надценени и демонстрират еднакво хладно отегчение от битието си.
Най-голямата изненада обаче са количеството и големината на моловете. За вас това може би е стара и изтъркана тема, но германецът вижда подобно нещо за първи път. Никога не сме предполагали, че точно това ще го впечатли. Нали уж по световен образец ги правим. Проблемът е, че не знаем кога да спрем. Но то с доста неща е така. Национална особеност. Прави външни снимки, понеже вътрешните са забранени. Много ни се иска да чуем какво ще разказва на приятелите си, понеже все си мислим, че малко преиграва с моловете. А кой знае, може и да е искрен.
Към края на престоя си в родината ни Андре Мюлер вече е понаучил доста думи на български, набива лук с маслини, отглежда си шкембенце и свиква с облеклото на нашенките. Още се притеснява да ги заговоря свободно, защото българският мъж гледа твърде свъсено и е подстриган прекалено късо за немските разбирания. С пресни балкански впечатления и куп куриозни снимки в телефона, към момента, когато четете това, човекът вече ще се е прибрал.
България му е изключително симпатична, но и малко странна. Което е стопроцентова гаранция, че ще дойде пак. За да си почине "гюнстих" (т.е. изгодно – най-немската дума изобщо) и да потърси още неща, които в Дойчланд гибт ес абер нихт.
