Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

По ръба на престъпното

Ако признавахме свобода само на популярните гледни точки, то що за свобода признаваме тогава? Снимка: Getty Images
Ако признавахме свобода само на популярните гледни точки, то що за свобода признаваме тогава?

Знаете ли кое е общото между Мишо Шамара (Биг Ша) и протестите в ислямските държави срещу скандалния филм за пророка Мохамед? Аз ще ви кажа: проблемът с приемането на свободата на изразяване като демократична ценност.

Една от темите на тази седмица е образуваното наказателно производство срещу рапърите Биг Ша и Сарафа.

Член 108, алинея 2 от Наказателния кодекс на Република България гласи: "Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до три хиляди лева".

Текстът на песента на рапърите гласи:

"От трите цвята най-много обичам бялото./Зеленото го пуша и съм high./ Не прекалявам с нищо, щото I dont wanna die, die./ Червеното е като мензис, като кисела мацка с Тойота Авенсис".

Какво точно значи да "опетниш" знамето или химна на републиката? Какво значи да ги "поругаеш"? Опетняване ли е да изгориш флага или да го замериш с кал? Поругаване ли е да го изпуснеш на земята?

Свободата на изразяване е фундаментална човешка свобода. И тя трябва най-пламенно да се защитава именно що се касае до непопулярни гледни точки. Защо? Защото, ако признавахме свобода само на популярните гледни точки, то що за свобода признаваме тогава? То значи да признаем само това, което ни е удобно и да не допуснем критика, да не допуснем друго мнение, друга гледна точка.

Една демокрация е силна тогава, когато дава свобода за изява на всички мирни демонстрации, без значение колко дискомфорт ни носят или доколко не сме съгласни с тях. Никои символи не са и не могат да бъдат "свещени" и от там - недосегаеми, защото всеки символ е проекция на някакво съдържание, на нещо, което стои зад него.

Ако някой критикува това, което стои зад символа, то и критиката му може да бъде символна и да се изрази чрез употребата на същия този символ. Ако някой има причини да критикува нещо, негово право е да изкаже критиката си, а право на другите е да се съгласят или не.

Свободата на словото е фундаментална демократична ценност, защото тя гарантира обществения дебат по проблемите. А демократичните общества са приели, че свободният дебат в обществото по важните проблеми е единственото легитимно средство за постигане на решения по тези проблеми.

Несъгласието и непопулярността на една гледна точка не могат да ограничат критиката и дебата върху нея. Ако това можеше да стане, - без значение дали "отклоняващите се" от мнението на мнозинството са 49 или 0,49 процента - то значи че отричаме правото на свобода на изразяването.

Свободата не може да оцелее, ако допускаме изключения, защото някой не е съгласен с дадено мнение. Това е така, защото всеки ще иска да ограничи свободата на тези, с които не е съгласен, и в крайна сметка няма да остане свобода за никого, освен за най-силния.

Всеки от нас възприема някои неща като "безспорни" и "свещени" - националното знаме, пророка Мохамед или Лейди Гага. Но това, че ние приемаме нещо безкритично, не може да задължава никой друг сляпо да се съгласява с нас. Хората имат свободна мисъл и воля, индивидуален опит и преживявания и от там - различни гледни точки.

Ако една група от обществото - без значение дали тя е количествено или властово малцинство или мнозинство - може поставя мораториум върху определени мнения, тогава говорим за диктатура и тоталитаризъм.

Тук някои ще възразят, че да сравняваш цветовете на знамето с морално отхвърляни от мнозинството неща, е обидно. Може би е така. Словото е нещо могъщо. То може да накара хората да предприемат действия, да причини болки и страдания, да окрили и спаси. Да, обидата и унижението за низки и не просто безполезни, но и вредни. Те не допринасят с нищо за обществения дебат, когато унизяват достойнството на личността.

Клеветата също е лишена от такива свойства. Но когато словото говори за обществено значими въпроси, и когато то е част от творба, характеризираща се с художествена условност, нередно е да търсим да го ограничим само защото наранява чувствата ни.

Да изгориш флага на държавата си, защото не си съгласен с нея, с нейната политика и това, което флагът символизира в момента, не е престъпно. То е част от свободата на изразяване. Държавата не е константа. Днес политиката и ръководството й е едно, утре друго. Да приемем символите на държавата за свещени значи да приемем това, което те символизират - държавата и..

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените