Вчера бях в Холандия.
Пак. Отново.
Не зная колко пъти съм посещавала тази малка европейска страна с равна и ниска земя, която не може да се сравнява по красота с красотата на нашия Балкан. Не може да се сравнява с красивите високи Рила и Пирин, с гордата Стара планина и със златните жита на Добруджа.
В Холандия няма розова долина, но има килими от лалета; няма ги и тихите, дълбоки Родопи, с китните селца и гъстите гори. С боровите си гори може да се сравнява само Норвегия. Да, в Холандия много често е мъгливо и не толкова приветливо; но само на пръв поглед.
Защото, пътувайки по широките магистрали, които в повечето случаи са три пъти по-широки от тези в Германия, (а който е пътувал с кола през Германия до Амстердам е забелязал това), се вторачваш в широките поляни пред фермерските къщи, и не можеш да откъснеш поглед от стадата овце, които пасат нашир и надлъж, необезпокоявани от шума на автомобили и камиони.
Гледката е невероятна - зелени, широки ливади, с черно-бели крави и овце, а над тях гордо извисени и въртящи се огромни ветрогенератори. Красивите дворове на фермерите изобилстват с алеи с дръвчета и разноцветни растения; в конюшните в близост подскачат лъскави кончета и кобилки, а в малките плитки езерца гордо плуват красиви лебеди и бели патици с оранжеви човки.
Поглеждам надясно, поглеждам наляво, а навсякъде се белеят малки агънца или шарени крави, полегнали на зелената морава. Покрай магистралите се извисяват високите сгради на "Порше", "Дънлоп" или "Нокиа".
Крайпътните мотели, с красива и раздвижена архитектура, а също и много хотели в индустриалните зони, са малки кътчета за отмора и почивка по пътя към голямия град. Големите сгради са оживени с пъстри цветя и изкусно подрязани храстчета, а слънцето, озаряващо стъклените витрини по етажите на тези здания, заслепява погледа ми с блясък и чистота.
Денят е светъл, ярък и топъл - за очите и душата на пътника, минал по европейския път.
Но не това ме впечатли този път. Тези пейзажи за всеки европеец са нещо ежедневно и добре познато. Впечатли ме изрядната велоалея в индустриалната зона на едно малко населено място близо до Тилбург. Впечатли ме дори бялата маркировка върху тази керемиденочервена пътечка за велосипедисти - с ниско окосена трева и млади дръвчета, засадени край нея.
Впечатли ме красивата ниска стена от напластени каменни отломки, увити в дантелена мрежа, която служи за ограда между фирмените офиси и тротоара за пешоходци. Красивите тъмнозелени чимшири, строени в редици, оживяваха тихите улици между сградите и широките паркинги. Впечатли ме не само тази прецизност. Впечатли ме най-вече меракът на хората в тази страна.
Гледам и си мисля. Гледам - и ми става мъчно. Гледам - и ме хваща яд. Гледам и ми става тежко. Гледам, и не зная отговора на въпросите. Защо тези хора го могат, а ние не го можем? Защо тези хора имат очи за красивото, а ние - не? Защо тези холандци имат усет за приятното, а ние - не?
Защо този народ има чувство за отговорност (към себе си и другите), а ние...?! С какво са те по-добри от нас? С какво ни превъзхождат и какво ни куца на нас българите, че не сме в състояние да ги стигнем.
Може би някой ще каже, че "западняците", видите ли, са "задръстеняци"; че имат ниска обща култура; че не правят разлика между Румъния и България, и не знаят много други неща. Може би. Но не всички.
Най-малкото, което не трябва да забравяме, е това, че холандците са били векове наред колонизатори във всички краища на света и имат все пак представа къде са Балканите. А българинът? Да, той е любознателен, интелигентен и е "майстор по всичко"! Да, той знае от всичко по-малко, и от нищо напълно - най-вече.
На нас нищо не ни куца... защото явно у нас и на нас всичко е ампутирано. Ако на човек нещо му куца, или както се казва - има handicap, то тогава той го компенсира с друго. Но когато човекът е душевно ампутиран, то тогава е жив труп. А на какво е способен такъв човек?
Това е отговорът на въпросите, които винаги съм си задавала и на които съм търсила отговор. Може би този отговор е неприемлив за други. Но за мен е разбираем, защото е логичен. Как иначе би било възможно една такава красива и богата (наистина е такава!) страна като България, да бъде изоставена от народа си, за да плесеняса и гние. Кажете ми вие.
70 години соц-правителства им трябват и на тях и ще ги настигнем.
Човек прави нещо само в два случая: или когато е принуден, или когато самият той ВИЖДА СМИСЪЛ да го прави. Холандците (и не само те) виждат смисъл да си поддържат страната така. Ние в България – не. Защо не виждаме смисъл – това е дълга и тъжна тема. Въпреки че и ние понякога правим като холандците. Баба ми виждаше смисъл да си изпипва манджите и десертите винаги така, като че ли чака високопоставени гости. Майка ми държеше да се храним винаги на бяла покривка. Баща ми ходеше с вратовръзка и в къщи. Тъщата поддържаше двора на къщата на село като истинска приказка от цветя. В малката фирмичка на един приятел всичко е оборудвано с последни технологии по американски и подредено по немски. Файловете на компютрите на моята скромна милост са винаги организирани като в аптека – по система, чиито принципи постепенно съм си създавал още от времето на ДОС машините. Не че не можем – можем. Може би виждаме смисъл да се грижим само за това, което е под наш личен контрол. За собствения си микросвят. Но не и за общото – защото опитът ни е научил, че винаги ще дойде някой да развали това, което сме направили. А откъде се вземат тия, които развалят, и как може това да се промени – тук вече се навлиза в дългата и тъжна тема.
Така е в Холандия, наистина. Но сравненията не са прецизни. За това по-добре да не ги правим.
Така е г-жа Алдин от Аахен,защото оставихте старците и децата да оправят тая държава,а вие отидохте на подреденото.Ние си отиваме и утре няма да има къде да се върнете.
"...не трябва да забравяме, е това, че холандците са били векове наред колонизатори във всички краища на света..." Ето го отговора в самия текст.
Отговорът на въпросите на автора са ясни- направете една колекция от снимки по градове и села в България и Холандия правени праз 20-те и 30-те години на 20-ти век, и ще видите, че освен националните особености на архитектурата няма да видите никаква съществена разлика.
Отговорът на тези често задавани мъчителни въпроси за българското и другите можения може да намерите ето тук: http://www.journal-informo.eu/content/003/04.pdf а също така и дори повече - тук: http://www.journal-informo.eu/content/014/002.pdf
И мога ли да знам какво не ви харесва в казаното от мен, че праснахте минуси?? Аз говоря от първа ръка, а вие???
boris, Българското село 20-те и 30-те години на 20-ти век - глад, мизерия, нищета, кал.... Още помня разказите на прабаба ми. Не знам как е било по това време в Холандия.