Дом на около 800 различни езика, Ню Йорк е истинска наслада за лингвистите, но и богато ловно поле за тези, които документират езиците, застрашени от изчезване. За да чуете разнообразната реч в американския мегаполис, достатъчно е просто да се повозите в метрото.
Например в Линия 7, която свързва квартал "Куинс" и "Таймс Скуеър" в сърцето на Манхатън. Тя предлага пътуване, което би разтреперило сърцето на лингвиста. Всяка спирка е отделна езикова вселена - от корейски, китайски, испански, бенгалски, непалски, гудражатски (бел. р. - гуджарати е племе, което живее в западната част на Индия).
Не само езикът на улицата се променя. Същото е и при уличните табели и имена на фирми, дори когато става дума за реклама на големи международни банки или хотелски вериги. В метрото табелите, които предупреждават пътниците да не доближават електрическите релси, са написани са 7 различни езика.
Разбрах, че Ню Йорк е не само място, където толкова много езици живеят, но и място, където те умират. Този град е крайната дестинация за последните представители на писмени и говорими форми, застрашени в световен мащаб.
В света се говорят около 6500 езика, а ЮНЕСКО твърди, че половината от тях са на прага на изчезване и могат да "загинат" до края на века.
Веднага се сещаме за непристъпните Хималаи, за високите земи на Папуа Нова Гвинея, за пасторалните фермерски селца, където шепа народ продължава да комуникира със странен и малко известен говор.
Но езиците могат да умират и по етажите на небостъргачите. И отново се връщаме в Ню Йорк, една от най-разнообразните в лингвистично отношение локации на планетата.
Скорошно преброяване на населението откри, че в САЩ хората, които у дома говорят на език, различен от английския, са се увеличили със 140% за последните 30 години. 303 е най-малкият брой на различните говори в тази категория.
Обитание на коренното племе ленапе, първоначално заселен от холандци, по-късно завладян от англичани и приютил след това пришълци от цял свят, Ню Йорк и т.нар. "Голяма ябълка" - кварталите "Бронкс", "Бруклин", "Манхатън", "Куинс" и "Стейтън Айлънд" - са дом както на всеки голям световен език, така и на безброй изчезващи гласове, много от които само с по неколцина представители.
В преследване на редки видове, амбициозните търсачи на четмо и писмо вече нямат нужда да обикалят земното кълбо - при загава, пръснати между Чад и Судан, или в Ливония, историческа прибалтийска провинция.
Достатъчно е возене в метрото на Ню Йорк, където експерти преброиха 800 различни вида говор. И аз се убедих в езиковата пъстрота, когато посетих едно семейство, с което се запознах в Непал.
Отидох на гости в солидния им жилищен блок в Ню Йорк и, ако съдя по имената върху пощенските кутии, техните съседи говорят поне на 40 различни езика.
Голяма част от семействата в Непал имат син или дъщеря, преселени в Ню Йорк. И те са пресъздали чувството на хималайско село в тази нова земя - живеят близо един от друг, срещат се често, празнуват заедно рождените дни на децата си, играят карти ... говорят на собствения си език, застрашен и изчезващ.
Уангди, главата на семейството, също избира работници от Китай и Испания за работа в ресторанти и лавки за бърно хранене. Синът му - Сонам - е само на една година, но покрай него се говори на 3 различни езика. Като сложим английския, детето един ден спокойно би говорило четири езика.
Да спасим езиците
Богатството на Ню Йорк е уникален шанс за двама лингвисти и един поет, основали Алианс за застрашени езици. Даниел Кауфман, Джулиет Блевинс и Боб Холман са запалени по "опазването и консервирането" на езиците в този така гъстонаселен свят.
"Има общности, които съвсем са откъснати от родината си. Една от тях са готшерите - германци, живели в Словения и напълно изолирани от останалата германоезична популация. Били са заобиколени от славянски народи в продължение на стотици години, така че на практика са развили своя разновидност на езика, който сега говорят в Германия, при това - съвсем неразбираема", обяснява Хофман.
Именно в "Куинс" той открива последните владеещи тази рядка вариация на немския. Същата съдба имат много подобни общности.
Гарифуна е аравакски език (бел. ред. - араваки - общо название за етнически общности от Карибите и Южна Америка) от Хондурас и Белиз, но се говори и в САЩ. В центъра за застрашени езици са Лорейда Гиути и Алекс Солон, които владеят гарифуна. С тяхна помощ този рядък език ще бъде документиран, както и аспекти от културата и фолклора на тази рядка общност.
Към края на 19 век източната част на Манхатан е смятана за център на еврейската култура от Европа. Театри, вестници, книжарници и ресторанти работят на идиш - разновидност на германския, която се говори от евреи.
През 20 век т.нар. германски евреи се местят в предградията на Ню Йорк и родените в САЩ деца на израелските мигранти все още разбират, но рядко говорят идиш. След това вестниците на немски еврейски спират да излизат, книжарниците затварят.
Но юздите не са изпуснати и днес езикът "идиш" е жив - благодарение на технологиите и на Аарон Лански, основател и президент на книжен център "Идиш", който вече разполага с 11 000 дигитализирани публикации, достъпни в интернет.
По-религиозните евреи продължават да говорят "идиш", докато ивритът е предпочитан за научни трудове. Дори еврейското радио на "идиш" се завърна отново в ефир.
"Има много хора, които в днешно време възпитават децата си на идиш. Възраждането на интереса към него не е носталгия. Мисля, че това е сериозен опит за по-широко разбиране на еврейската идентичност", казва Лански.
Ню Йорк не е просто град, който никога не спи, но и град, който никога не спира да говори. Там чудесно може да чуете как езиците на света се издигат - и как умират.
